Биографията като пътуване с влак | Упражнения по медитация за начинаещи

Трудностите при придвижването ни от точка А до точка В на биографията помагат в развитието ни, но не бива да си усложняваме живота прекалено

На едно място 1)Рудолф Щайнер. “Как се постигат познания за висшите светове”, глава 12: “Промени в сънищата на окултния ученик” Рудолф Щайнер прави сравнение между физическото тяло и влака. Тялото би могло да се възприеме като превозно средство за висшия Аз или като негов инструмент за изпълнение на житейските задачи.

Работа с биографията - 03Трябва да улесним живота си във физическия свят, а не умишлено да го спъваме, според автора2)“Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой “Аз”, е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство. Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя “Аз”, дори и да казва “аз пътувам”, така и окултистът, казвайки: “аз отивам към вратата”, всъщност мисли: “аз придвижвам моето тяло към вратата”. Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него. Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.” – из цитираната по-горе глава.. Ако не правиш това, ти би се превърнал в мечтател или фантазьор. Да избягваш улесненията в живота е като да предпочиташ да ходиш пеш до далечна дистанция, вместо да хванеш влак. Разбира се, по времето, когато това е писано, повече се е пътувало с влак, отколкото с автобус или самолет. Но ако смело осъвременим това изказване, то би могло да прозвучи и като “да отидеш до Индонезия пеш, вместо със самолет” (защото до там и с влак е трудно да се иде).

Работа с биографията - 02Така или иначе, за да получи вътрешно израстване, човек е необходимо да възприеме тялото си като транспортно средство (съвременно или не дотам), с което се придвижва от точка А до точка В на своята биография. Тоест истинската същност на човешкото същество е не това, което стъпва от крак на крак и ходи, а това, което направлява съдбата му. Тази същност ръководи поведението му и го насочва от една постъпка към друга. Това включва и постъпките, довеждащи до неприятни за обичайния всекидневен Аз последици. Те имат за цел споменатото вътрешно израстване. Например човекът преди прекарана болест и след неговото оздравяване са две доста различни неща.

Включете се в нашата онлайн група във Фейсбук:

Колкото повече напредва в развитието си (а понякога и просто във възрастта си), толкова повече човекът се убеждава, че нисшият и висшият Аз не са едно и също нещо. Нисшият Аз или всекидневният “телесен” аз, който доскоро е бил наричан от човека просто “Аз”, се оказва инструмент на нещо по-висше. В това се убеждаваме, когато разглеждаме ретроспективно биографията си и особено онези моменти, които сякаш са променили съдбата ни. Те обикновено са свързани с различни срещи и взаимодействия, след които “вече нищо не е било същото”. Ако до този момент нисшият Аз се е подчинявал на някакви причинно-следствени връзки и се е движел през живота си равномерно по права и възходяща линия, то развитието в този момент е претърпяло скок или обрат. При ретроспективния поглед назад и самото съзнание претърпява подобен скок.

Разликата между самовъзприятието преди и след такова осъзнаване на някое ключово събитие от миналото ни може да се сравни с това на човек, шофиращ кола. Той казва “Аз пътувам” вместо “Аз карам колата, която пътува”. Той възприема колата като част от себе си, като част от Аза си, който пътува. И в същото време, както се казва, “той не е тази кола”.

Работа с биографията - 04Известно е, че човек е склонен да приема инструментите, с които работи, като част от своето тяло. Управлението на колата изисква такова отношение, иначе няма да можем да изпреварваме, да завиваме, да паркираме и т.н. Няма да имаме усет за габаритите на машината. Но в същото време ние не бива изцяло да се идентифицираме с тази кола, защото сме само онзи, който я управлява, а не продължение на машината или пък същество, което се е сраснало с нея.

По същия начин окултният ученик, за когото Щайнер говори в споменатия пасаж, казва “Аз отивам към вратата”, но всъщност осъзнава, че той само придвижва своето тяло към вратата. През последните години бяха модерни книги със заглавия от рода на “Ти не си това тяло”, особено сред почитателите на Кришнаисткото учение. И те имат известно основание да твърдят такова нещо. Да, това тяло и този Аз са само част от цялото, което се ръководи от висшия Аз.

Но така, твърдейки, че те не са “това тяло”, напредналите в духовното развитие рискуват да загубят почва под краката си. В стремежа си да се почувстват по-извисени, те са склонни да подложат тялото и интелектуалните си способности на омаловажаване и сериозни лишения. Те биха могли да затруднят пребиваването си в своето физическо тяло, превръщайки се в мечтатели и фантазьори.

Работа с биографията - 01Не бъдете като тях! По-добре е да потърсите баланса между тези две крайности. Не е нужно човек да става нито себичен аскет, нито самозабравил се хедонист. Улесненията в живота не бива да се избягват с надеждата, че от това ще се извисим духовно. Нито пък е добре да загубим ясното си съзнание кои сме, отдавайки се изцяло на въпросните улеснения.

Влакът и колата са необходимо зло, според теорията на транспорта. Те някак си успяват да са хем “зло”, хем и да са “необходими”. По същия начин стоят нещата и с човека и неговите съставни членове, както и с неговите подходи към външния свят.

Вижте и ТОВА:

Работа с биографията: Основни книги и статии за начинаещи

Ако материалът ви допада, споделете го или коментирайте по-долу!

Бележки под линия:   [ + ]

1. Рудолф Щайнер. “Как се постигат познания за висшите светове”, глава 12: “Промени в сънищата на окултния ученик”
2. “Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой “Аз”, е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство. Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя “Аз”, дори и да казва “аз пътувам”, така и окултистът, казвайки: “аз отивам към вратата”, всъщност мисли: “аз придвижвам моето тяло към вратата”. Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него. Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.” – из цитираната по-горе глава.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.