Лечение със силата на мисълта: Упражнения по медитация и положително мислене

Лечение със силата на мисълта. Няколко ценни и действащи практически упражнения по медитация за положително мислене за начинаещи.

По-долу ще пишем сравнително подробно за лечението чрез позитивно мислене и принципите на действие на силата на мисълта.

Медитацията е по-напреднала форма на лечение, но тя се предхожда от упражнения за контрол над мисълта. ВАЖНО: Подробно тази техника за медитация е представена ТУК: Упражнение за начинаещи за контрол на мисълта. Как да разберем, че се получава, трудности.
Истини в тази посока се знаят откак свят светува, но особено добре са развити от антропософията*. Преди да минем към същественото, нека кажем няколко уводни думи. Ако нямате търпение да стигнете до практическото и приложното, ползвайте таблицата на съдържанието малко по-долу!

Антропософската медицина стъпва на възгледите на Рудолф Щайнер за света, живота и човека, изразени в неговите книги и лекции.

Антропософското познание за пътя, който душите минават от въплъщението до напускането на материалната обвивка (тялото), намира отражение в лечението (и предпазването от заболявания) и във фармацията (приготвянето на лекарства).

Във „Въведение в Тайната наука“ Щайнер посочва, че значима част от болестите се дължат на грешки и отклонения в астралното тяло на човека. Тези „патологични“ изменения в астралното тяло се предават на етерното и оттам разрушават баланса на физическото. Конвенционалната медицина борави само със сетивните факти и затова не е в състояние да открие тази по-дълбока връзка между здравето, болестите и Духа.

Как лекуват лекарите антропософи?

Духовните принципи на Щайнер в медицината са познати, популярни са и се ползват предимно в немскоговорящите държави и Скандинавието, докато в южната част на континента лекарите-антропософи са сравнителна рядкост.

Доклад на Европейската коалиция на производителите на хомеопатични и антропософски лекарства, цитиран на официалната страница на Асоц. на лекарите хомеопати у нас, свидетелства и за дефицит в достъпа до такива продукти. В това време се засича значимо търсене на антропософски лекарства в 2/3 от страните-еврочленки. Срещу този факт стои малък брой регистрирани препарати и невъзможност търсенето винаги да бъде посрещнато.

За хората, които за първи път чуват за антропософията, ще вметнем, че лекарите-антропософи са дипломирани медици, част от тях – изтъкнати екстерти в областта си, които са специализирали антропософска медицина. В този смисъл антропософската е надграждане над конвенционалната, като целите им са идентични – здравето на духа и тялото. Грубо казано разликата е, че академичната медицина се концентрира върху болестите, а антропософската – върху здравето и неговото запазване.

Практически в кабинета на лекар-антропософ диагностиката започва не с изследвания на кръвта или състоянието на органите, а с анализ на биографията на пациента, на неговия начин на мислене, чувстване, емоции. Щайнер е смятал, че съвременната медицина не може да даде цялостен отговор за здравето, отхвърляйки духовните въпроси. Лечението на болестите няма да доведе до нищо, ако човекът игнорира мощта на природните сили.

Откъде и защо пристигат болестите?

Според антропософите човекът е повече от физическо тяло. Освен него, той има и висши тела: етерно, астрално, а също и духовни тела. Тези, които най-пряко корелират със здравето на физич. тяло, са етерното (жизнената сила на организма), астралното (мисли, чувства, желания) и Азът.

Отделно, всеки орган в тялото притежава собствен баланс на материално и духовно. Затова наред с физическата диагностика, провеждана от официалната медицина, трябва да има и духовна диагностика. При здравия човек работата на всички тела е стикована и хармонична. Взаимодействието между тях е динамично.

А при болния хармонията е нарушена. Всъщност този дисбаланс във взаимодействието между телата се отразява на материално ниво (във физич. тяло) с известно забавяне. Суне Нордвал във „Въпросът за потенцирането“ отбелязва, че взаимодействието се нарушава по различни начини, според това кое тяло е пренатоварено (примерно етерното или астралното). Може да се отрази като стрес или разстроен биологичен ритъм. Така болестите се пораждат по доста сложни причини, които се съотнасят към различните човешки тела.

Пример за такава взаимовръзка е имунитетът. Той се потиска от отрицателните емоции – омраза, завист, ревност, страх, продължителни грижи, неприятности.

Органите също са свързани с висшите тела.

Например черният дроб (орган на волята) отговаря за претворяването на идеите в действие (постъпки). На неговата работа, както и на решителността на неговия собственик, влияе доста силно качеството на питейната вода.

Белите дробове укрепват мислите и обратно – мисловната активност подобрява състоянието им. Здравите дихателни пътища много зависят от състава на почвата в местността, която човекът обитава. Понякога при бронхит или астма лекарите-антропософи препоръчват на пациента да промени местожителството си.

Бъбреците задават темперамента. Именно те на първо място страдат от неправилния режим на хранене, от хапването на крак, от нарушенията в процеса на храносмилане. И благодарно откликват на кислородни бани.

Сърцето (органът на съвестта) създава вътрешната опора. По антропософски наблюдения сериозни щети на сърдечно-съдовата с-ма нанасят пасивното придвижване на човека – с кола, влак или самолет. Именно шофьорите на такси, машинистите и пилотите по-често от останалите страдат от сърдечни патологии.

И ето въпрос: почти всеки човек на Земята ползва транспорт, но не всеки получава сърдечни пристъпи. Защо едни лягат на легло, а други запазват здравето си? Какво помага на някои хора да не се разболяват по време на грипна епидемия? Благодарение на какво оздравяват безнадеждно болни?

Нагледен отговор на тези въпроси дава американският социолог Антоновский. В средата на миналия век той провежда продължително наблюдение над еврейски жени, преживели ужасите на Холокоста, но запазили здрав дух и тяло. Изследователят установил, че всяка от тях е притежавала светоглед, който й е позволил да достигне до същността на събитията, които е преживяла, и да ги приеме. Нагледно бил поставен знак на равенство между вътрешният свят на човека и неговото физическо здраве.

Педиатърът-антропософ Михаела Глеклер, автор на редица книги, отбелязва, че здравото дете е най-тънкият индикатор за психологическата обстановка в семейството. Повечето детски болести възникват заради продължителен стрес, развод на родителите, вътрешно напрежение или обиди, нанесени от връстниците.

Психоонколози добавят към общата картина на „душевните“ болести още един щрих: хората, предразположени към ракови заболявания, прекалено дълго са позволявали на другите да диктуват поведението им, да решават вместо тях личните им въпроси. Накрая потиснатият Аз „прораства“ в тялото под формата на тумор.

Но ето пак специфика: не всички безнадеждно болни стигат до леталния край. Има и такива, които намират в живота нова ценност, мобилизират се и оздравяват.

Лекарите-антропософи смятат, че притежателите на най-здрав имунитет са личности със здраво духовно ядро, способни да устояват и на най-тежките превратности на живота. Практически винаги вътрешните сили на „костеливите орехи“ се подкрепят с вяра в Бог (без да е от значение дали той е мюсюлманския, християнския или юдейския). Това е духовното ниво на възникване и преодоляване на болестта.

На първия преглед лекарят-антропософ проверява състоянието на четирите физическо-духовни членове на пациента, определяйки на кое от тях се е породила болестта.

Отговорност на лекаря е максимално да съхрани и укрепи независимостта на пациента, казва Михаела Глеклер. Разбира се, ако човек остро се нуждае от лекарствена помощ, на ход идват средствата на съвременната фармация. И все пак ние се опитваме да минем без крайности. Когато назначавам антибиотик, аз отслабвам независимостта на болния – неговият организъм не се учи самостоятелно да преодолява болестта. Затова ние прибягваме към химиотерапия или към антибактериални препарати само в случай на опасност за живота на пациента. Много по-ефикасно е да се опиташ да промениш своя мироглед.

Да промениш мирогледа си!

Лесно е да се изрече, но как да се постигне?!

Кратко ръководство за желаещите да подобрят собственото си здраве съставил социологът Антоновский (същият, който изследвал жените, преживели Холокоста). Той установил: всеки мироглед укрепва имунитета, ако той съответства на три изисквания. Човекът трябва:

• Първо, да осъзнава себе си и обкръжаващия го свят. Да умее да осмисли и приеме дори и най-драматичноото събитие в живота;
• Второ, да интегрира в живота си (да претвори) идеята, която е открил. Да предположим, че човек губи крака си. Неправилният вариант е до края на живота си да страда, задавайки си въпроса: защо аз, защо на мен? Коректното решение е да приеме живота си с любов;
• Трето, да вземе съдбата си в свои ръце и да действа.

Мислите на човека са от съществено значение за неговото здраве. С тях той се разболява, с тях се и лекува.

И преди да разгледаме механизмите на взаимодействието между мисли и здраве, да видим как Щайнер разглежда същността на самите мисли.

Рудолф Щайнер. Лекция:

“Практическо обучение по мислене”

(линк най-долу), изнесена в Карлсруе на 18 януари 1909 г. (включена в Събраните съчинения с индекс – GA 108,) “Отговорът на въпросите на живота и света чрез Антропософията”, част от лекциите пред антропософското общество: ще ни помогне да разгледаме мисленето според Щайнер.

Множество хора вярват, че мислят практично, казва Щайнер. Но ако погледнем внимателно, ще забележим, че така наречените практични мисли често въобще не са мисли, а само придържане към традиционни и банални навици. Човекът смята за мислене това, което по същността си е следване на авторитети, чиито идеи се възприемат като стандарт. Всеки, който мисли иначе, се има за непрактичен, тъй като ползва идеи, които се отличават от общоприетите.

Всеки път, щом е изобретено нещо наистина практично, то е направено от човек без големи познания по конкретната тема, казва Щайнер и дава пример с пощенската марка, която не е измислена от пощенски служител, както би могло да се предположи, а напротив – бива обявена за безсмислена от английския министър, отговорен за Пощите.

Първи извод: потребно е да различаваме истинското мислене от следването на шаблони. Както и да ограничаваме или напълно да изличим механичното мислене по установени от общността убеждения.

Но какво е тогава истинското мислене?

Мислите не се произвеждат в човешката глава или душа, казва Щайнер. За да бъде разбрано дадено нещо, първо то самото трябва да има смисъл. Щайнер обича да дава за пример часовниковия механизъм. Хората гледат само на материален план и често забравят най-важния момент– часовникаря. Всички колелца и пружинки са сглобени от часовникар. И мислите на човека са създали часовника, ставайки част от неговата природа.

Творенията на природата трябва да се разглеждат по идентичен начин, както творенията на човека (часовника). Явленията в природата също са резултат от дейност, но на духовни същества. Когато човек мисли, той измисля отново нещо, което вече съществува в нещата.

Светът на мислите е създаден и всяка мисъл не се създава за първи път, а се пресъздава пак и отново.

Мисълта може да бъде извлечена само от света, в който тя вече съществува. Както водата може да бъде излята от чаша, само ако преди това е била налята в нея.

Значи стигаме до въпроса:

Какви мисли извличаме от света?

Обикновено когато човек си даде половинчасова почивка, неговите мисли започват да текат в хиляди различни посоки, казва Щайнер в лекцията. И те напълно се поглъщат от актуалните му проблеми. Такива хора трябва да си кажат:

Ще мисля по тема, която аз съм избрал, за което аз съм решил, и ще го приведа в съзнанието ми по собствена воля. Например съзнателно ще си спомня какво е станало преди 2 години, когато съм се разхождал. Ще мисля за това 5 минути и през тези 5 минути ще изгоня от ума си всичко останало.

Това е упражнение, което ни изкарва от рутинните процеси на мислене. Въпросът е да се мисли за нещо, което по никакъв начин не влияе на живота ни и то не би станало предмет на мислене, освен ако не си го наложим с воля.

Ако такива упражнения се правят систематично, хората скоро започват да забелязват, че идеите идват в правилните моменти – тогава, когато е потребно.

Нашите мисли идват от много по-голяма дълбочина на душата, отколкото си представяме. Чувствата често ни заставят да се придържаме към предубедени мнения. Логическите причини, които се изтъкват, са само оправдания, маскиращи нашите истински чувства.

Една от крайните цели в антропософията е

развиването на обективно мислене.

Това означава достигане на ново ниво на съзнание, отделено от областта на чувствата. Като цяло това предполага преодоляване на отъждествяването на собствената личност с областта на чувствата.

Новият тип мислене се базира върху умението за активно концентриране, за истински възприятия и използване на емоционалната сфера подобно на още един орган на чувствата. Вместо сливане на съзнанието с непосредствено възникващото чувство, се създава дистанция.

Този, който вярва в реинкарнацията, е длъжен да осъзнава, че качествата, които развива, и мислите, които запечатва в себе си като ги държи постоянно в ума си, стават нещо постоянно в неговата душа. Нещо, което ще възниква отново и отново.

Така стигаме до същността на настоящата статия:

Лечение със силата на мисълта.

Ще ни помогне главата “Степени на Посвещението” от труда “Как се постигат познания за висшите светове” на Рудолф Щайнер. Тъй като самият труд касае духовното обучение (и степените, през които преминава), ние ще ползваме само части от него. Намираме данни по нашата тема, тъй като подготовката на окултния ученик представлява грижа за чувствата и мислите.

Цитат №1 на Щайнер ни насочва към начина, по който трябва да възприемаме чувствата и мислите. Той ги нарича „действителни факти“ и за да разберем по-ясно какво има предвид, прави паралел с предметите във физич. свят. Както масата и столът съществуват в сетивния свят, така и всяка мисъл и чувство са реални и съществуват в душевния и мисловния свят.

И абсолютно по идентичен начин те не са преходни, както би могъл да реши човекът, който вярва само на нещата, които вижда и докосва. Въпреки че не са видими, те съществуват и оказват своето влияние – така, както оказва влияние всеки предмет от физич. свят.

Ако една мисъл прелети през главата на човека и той я забрави след 3 секунди, това въобще не значи, че мисълта се е саморазрушила и е изчезнала. Тя продължава да съществува, както и по-рано. Тук ще припомним това, което обяснихме в началото – мислите не се измислят от човека, а се привличат от него от сферата на вече създадените, съществуващи мисли. Човек не измисля нова мисъл, а „преизмисля“ отново и отново вече формирани мисли.

Но ако

нашите мисли всъщност не са съвсем наши,

защо тогава антропософите казват, че човекът понася последствията на всяка своя мисъл (както и на всяко свое чувство и действие). Кармата или съдбата е системата, по която се носи отговорност за постъпките, както и за мислите и чувствата, дори когато те не са били изразени. По законите на този съвършен механизъм за поддържане на висшата справедливост и равновесие, в даден момент всеки човек се среща с последствията от своята деятелност във всяко едно от трите полета.

На глобално ниво всички тези елементи си взаимодействат. Както посочва Щайнер в цитат №2, взаимодействието е съответно на това на предметите във физич. свят. А всяко взаимодействие оставя отпечатък, необратима промяна. От която следва и резултат.

От друга страна

„мислейки“ дадена мисъл, човек я подхранва,

дава й сила и я укрепва. Така се създават егрегорите, пораждани от една и съща мисъл, мислена от много човешки същества. Когато събере достатъчно енергия, егрегорът се превръща в самостоятелно същество, което започва да влияе върху хората. По принципа на бумеранга тези абсолютно реални мисли се връщат към човека, склонен към „несъзнателно“ мислене, мислене не по собствена воля. Срещу този механизъм на мислене помага упражнението на Щайнер за мислене по собствена воля, което изложихме по-горе.

Егрегорът понякога е вреден за човека, защото работи на подсъзнателно ниво. Той му пречи да опознава света чрез собствено наблюдение и размишление, а му подава готови убеждения, които да възпроизвежда отново и отново. В крайна сметка егрегорът направлява човека, както на ниво мисъл, така и на ниво действие.

Въздействието на мислите, чувствата и постъпките съществува, независимо от определението им като негативни или позитивни. В смисъл – каквито и да са, те оказват своето влияние. Водят до резултат, така както има последствие от всяко въздействие във физич. свят. Но ефектът е коренно различен. Ако във физич. свят окажем натиск върху няколко стола, за да ги подредим хармонично около масата, нашето въздействие върху тези предмети води до положителен резултат – създаваме приятна за окото среда. Но ако натискът ни върху столовете е негативен – разместваме ги с блъскане и удряне, твърде възможно е да ги счупим или поне разкривим, което ще доведе до обратния на първия пример резултат – негативен.

Абсолютно на същия принцип

негативните мисли,

постъпки и чувства водят до негативни резултати. Но докато в сетивния свят всяко действие има незабавен и видим резултат, то в нематериалния свят тази взаимовръзка не е видима, което заблуждава много хора, че тя не съществува. Подобни заблуди са източник на въпроса, който често хората си задават, когато се сблъскат с нещо неприятно или направо трагично: защо аз, защо на мен.

Осъзнаването, че не само нашите действия, но и вс. една мисъл и чувство имат реално последствие, е задължителна изходна точка, от която започва осъзнатото съществуване. Това не е заплаха, че ако сме лоши, получаваме възмездие. Това е обективният начин, по който функционира Вселената. Ние не заплашваме децата, когато им казваме, че ако изскочат пред някоя кола, ще бъдат блъснати и евентуално ще загинат.

Физическата точка на пресичане на тялото с колата обективно съществува и всеки разумен човек се съобразява с този факт.

Негативните чувства и емоции, които изпитваме, обективно причиняват заболявания. Преживяването на страх, ревност, завист, омраза обективно се пресича с някоя „кола“, която разрушава физич. тяло. Само че за разлика от примера в материалния свят, където всичко се случва незабавно, в духовния свят последствията имат известно отлагане във времето.

Причината е, че отнема известно време създаденото на духовно ниво да се материализира или да се интегрира във физич. свят. Забавянето не бива да се бърка с отмяна, но то дава възможност на човека чрез правилните мисли и чувства да поправи щетите, да противодейства на стореното.

Негативните мисли оказват влияние не само върху човека, който ги привлича в съзнанието си, но и върху цялата съвкупност от мисли, които изпълват мисловното поле, отбелязва Щайнер (цитат №3). Той сравнява единичната лоша мисъл с куршум – веднъж помислена, тя е като изсреляна от пистолета: поема по своя път и руши всичко, пред което мине.

Ако куршумът е изстрелян напосоки, трудно може да се предположи точно кои предмети ще попаднат в траекторията му. Хиляда пъти по-трудно е човек да предположи една-единстена лоша мисъл, превъртяна през съзнанието му, какви поражения ще причини. Но и не е потребно да се знае. Стига да се разбира, че вс. една лоша мисъл ще има своето последствие. Въпросното последствие се възпроизвежда в момента на нейното помисляне, дори и практическият резултат да се забави.

Ако човек осъзнава механизма

на взаимодействието между чувствата и мислите и отражението им върху околния свят, едва ли би си позволил да изпитва омраза, гняв, завист или страх.

Хубаво нагледно сравнение прави Щайнер със стена, на която някой се натъква по пътя си (цитат №6). Ако вървейки стигнем до задънена улица, няма да правим опит да минем през стената, нито да я разбиваме с глава. Очевидно стената трябва да се заобиколи или прескочи. Съвършено ясно е, че човешк. тяло е по-меко от бетона или тухлите, от които е изградена стената, и не би се справило със задачата да мине през нея.

Съобразяваме се с физическите закони, без да ги оспорваме. Просто живеем по техните правила: щом срещнем стена, я заобикаляме.

Същият принцип на взаимодействие важи в невидимия свят, но бедата за човека е точно тази – че е невидим. Това многократно се засяга от Щайнер. Човекът не би предприел безсмислено действие, щом знае, че то няма да доведе до добър резултат (цитат №4). Но без страх превърта през съзнанието си негативни мисли и чувства, само защото те са невидими, слагайки знак на равенство между невидимо и безвредно.

Човек, който тръгне да разбива стена с тяло,

вероятно би бил наречен безмозъчен. Определението е в същата степен валидно и за човек, който би тръгнал да разбива тялото си (и душата си) с вредни и разрушителни мисли и чувства. Но човекът не е безмозъчен. Той се съобразява с всички закони, които познава. Цялата беда идва от липсата на достатъчно познания за принципите, по които се създават нещата на невидимо ниво.

Щайнер учи, че следва да се култивират правилни навици за мислене. В цитираната по-горе лекция „Практично мислене“ той дава упражнения, чрез които първо да се откъснем от обичайния начин на неосъзнато мислене, от шаблоните и баналните чужди идеи, които масата хора следват. После може да се продължи с развиване на паметта, на възприятията и култивирането на правилен начин на мислене. Обогатяването на мисленето върви ръка за ръка с търпението.

Щайнер подчертава, че е абсолютна необходимост да се мисли за нещата практично. Ще посочим пример, с който той онагледява това си съждение: Да си представим, казва Щайнер, че един мъж се качва на дърво, пада, удря се в земята и умира. Най-естественото е да предположим, че именно падането от дървото е убило човека.

Следствия, видими и невидими причини

Ние сме склонни да заключим, че падането е причина за смъртта, а смъртта е негово следствие. В този случай причината и следствието са логично свързани помежду си. И въпреки всичко съждението, че мъжът е умрял, защото е паднал от дървото, е само и единствено предположение. Предположение, което може да изневери на фактите.

Нали е възможно той да е получил на дървото сърдечен пристъп и затова да се е изпуснал и паднал? За външния наблюдател събитията изглеждат еднакви и в двата случая. Но е възможно мъжът да е бил вече мъртъв, още преди да падне от дървото и самото падане да няма отношение към неговата смърт.

По такъв начин може причината да се преведе изцяло в следствие. В дадения случай грешката е очевидна, но често се случва да не е така леко различима. Честотата, с която се срещат подобни грешки, е просто поразителна, казва Щайнер. А в областта на естествените науки такива грешки в причинно-следствените връзки се срещат на всяка крачка.

Дадените примери показват, че ние сме задължени да внимаваме какво мислим (и чувстваме) и това се култивира със съзнателно насочване на мисленето и с упражнения. Може петдесет пъти да не успеем, но на петдесет и първия път ще се получи, посочва Щайнер по повод едно упражнение, което той дава за изграждане на добра памет (линк към примерно упражнение има по-долу).

Но принципът важи за всичко. Нека не забравяме и търпението, което е основна компонента в трансформацията, която осъзнатият човек е решил да извърши в себе си. Внимаването в мислите и чувствата е аналогично на внимаването за действията в сетивния свят (цитат №5).

Но ако законите на физич. свят упражняват въздействие на човека отвън, то законите в невидимия свят въздействат вътре, в човешката душа (цитат №7). И на това поле – във вътрешн. си свят, ние трябва да предприемем съответните действия, за да не се сблъскаме със стената, през която не можем да преминем и която ще ни разруши.

Как става това?

Упражненията за мислене

правят човека по-възприемчив спрямо околния свят, извеждат го от плетеницата от хаотични мисли, от навика да се концентрира върху проблеми и в крайна сметка му помагат да се справя с негативните мисли. И това е най-ефикасната профилактика, която бихме могли да подарим на себе си – и за душата, и за здравето, и за събитията, които ще привличаме в ежедневния си живот. Недопускането на негативни мисли и чувства би следвало да е цел на всеки човек, изискваща ежеминутно внимание и грижа. Но задачата би могла да се окаже трудна.

Съществуват само два типа чувства, които изпълват човека – страх и любов. Всичко, що не е любов, е породено от страха и обратно, всичко, породено от страха, не е любов. От страха произтичат негативните чувства като омраза, гняв, злоба, ревност и т.н. Любовта е тяхното противодействие.

Негативните чувства изхабяват човека, изморяват го, изпълват го с неудовлетвореност. Случвало ли ви се е да се ядосате и след като в продължение на един час сте коменирали с приятели случката, която ви е раздразнила, накрая да се почувствате изтощени и без грам сили? По време на яда си сте изхабили доста сили. А докато сте коментирали случката, сте възпроизвеждали и подхранвали своето раздразнение отново и отново.

А какъв е правилният начин на мислене? Първо, въобще не е трябвало да допускате да се ядосате. И второ, след като вече сте допуснали да се случи, не е трябвало да го коментирате, увеличавайки негативния ефект върху собств. си личност и глобалното мисловно поле.

Недопускането на лоши мисли изисква едно постоянно състояние на осъзнатост. Изисква във всеки даден миг да внимаваме точно какво мислим и как го мислим. Това най-напред означава избавяне от механичното мислене.

Може да се започне оттам да си поставим за цел да улавяме всяка мисъл, която мине през главата ни и да я разгледаме – тя полезна ли е за нас или ни вреди? Като начало да си поставим за цел да не пропускаме през себе си неразгледани и неоценени мисли – да знаем във всеки миг за какво точно мислим и как го мислим.

Това е процес, който изисква постоянно внимание – търпение и последователност. Но практиката бързо ще доведе до положителен резултат, защото много скоро ще изолираме обичайният начин на мислене, на който сме подвластни. Ще „хванем“ типичните мисли, които ни идват при дадени ситуации. Паралелно е необходимо да следим и чувствата, които се раждат в нас, като не забравяме, че мислите и чувствата си взаимодействат.

Какво да правим с негативните мисли,

които сме заловили? Проста, но ефикасна практика е моментално да ги заместваме с техните положителни противоположности. В началото вероятно ще ви се види смешно или наивно, но с времето ще започнете да правите това много по-задълбочено и да откривате сериозни и значими основания. Упражняването по елиминиране на лоши мисли постепенно ще започне да промяна нагласата към нещата и събитията, което ще улесни по-нататъшните усилия.

Друго направление, което има нужда от постоянно внимание, са чувствата. Щайнер казва, че всякакви случайни чувства следва да бъдат отстранявани (цитат №8). Той посочва като опасно и произволното фантазиране, защото то отваря врата към илюзиите. Мечтателството, илюзиите, фантазирането са неща, които пречат на правилното мислене.

Във „Въведение в Тайната наука“ Щайнер определя фантазията като често пъти вредно заблуждение, което пречи и на познанието. Той посочва, че на мисленето му трябва обективност и яснота. Ако вниманието бъде отклонено от сетивния свят, то човек се лишава от коректив. А лишен от корекцията на сетивния свят, човек лесно изпада в грешки и заблуди. Затова мисленето трябва да се упражнява така, че то да има цел и посока, и да се придържа към определен предмет.

В тази посока Щайнер препоръчва следната практика: всеки ден да се определят 5 минути, които да се посвещават на разсъждения върху един обикновен предмет от ежедневието – примерно молив. През въпросните 5 минути в главата не бива да се допускат никакви други мисли, освен мисли за молива.

По този начин се учим да нагаждаме представите се към действителността и да контролираме своя свят вътре в нас.

Отдалечаването от мечтателството и възприемането на все по-обективен начин на мислене носи много качествени плодове за човека. Той не става душевно по-беден, както някой би могъл да предположи, а обратното – въображението му се подобрява и творческият му потенциал се увеличава (цитат №9).

Постепенно случайно възникващите и преминаващи през главата мисли – мисли без стойност, полза и цел, започват да се заместват с други – плодотворни и съдържателни (цитат №10).

Отхвърлянето на непродуктивните и негативни мисли трябва да продължава неотклонно дори и в моменти на нещастия и мъка. В трудни мигове човек следва да се стреми да държи в ума си мисълта, че всичко, което е произтекло – колкото и неприятно или трагично да е то, не се е появило в живота му по някакво нещастно стечение на обстоятелствата.

То има своя първоизточник, дори и той да е неизвестен за човека. Не е потребно да се знае причината – понякога тя е непостижима. Стига да се знае, че такава съществува. Само някой с ясновидски способности може да обозре кармата и да открие действителния източник на радостното събитие, мъката или нещастния случай. За останалите е достатъчно да чувстват, че днешната случка има своята причина в миналото и че тя самата ще стане причина за бъдещи събития.

Хората, успели да установят в себе си такава настройка, че да гледат на живота като верига от причинно-следствени обвързаности, откриват, че собственото им съществуване става много по-хармонично. Те са винаги спокойни и уверени, че случващото се е справедливо. Тази увереност не ги напуска и в дните, когато са се събудили здрави, и в дните, когато са се натъкнали на нещо нежелано.

Когато изказванията загубят своята крайност и хората станат добри, преизпълнени с разбиране, с любов и съпричастност към другите, духовният орган, разположен в пространството до ларинкса, се пробужда посредством медитация. Но е потребна продължителна практика, преди човек да осъзнае всичко сам.

Допълнителна информация

Сега за малко ще погледнем темата от друга гледна точка, ползвайки „Основи на развитието на лечебното изкуство“ от Рудолф Щайнер и Ита Вегман. В книгата се разглежда как си взаимодействат астралн. и етерното тяло по отношение на възникването на заболявания. Ето какво пише в главата „За същността на заболяванията и изцелението“ (предадено със съкращения):

Болката, появяваща се някъде в тялото, има отражение в астралното тяло и в Аза. И двете – астралното и Азът, са внедрени по определен начин във физическ. и в етерното тяло, докато човек бодърства. Когато заспи, физическ. и етерното тяло изпълняват само органична дейност. Астралното и Азът са отделени от тях. По време на сън организмът се възвръща към такива начини на действие, които са свойствени към началния период на неговото развитие – ембрионалния период и детската възраст. В будно състояние преобладават процеси, които са свойствени на крайния период от развитието на организма – старостта и умирането.

В началото на човешкото развитие дейността на етерното тяло преобладава над астралното. Постепенно астралното става все по-интензивно, а а дейността на етерното все повече отстъпва. Във всеки орган от тялото, във всяка възраст, е заложена определена сила на етерна активност и определена сила на астралната. Правилното им съотношение е в зависимост от това доколко астралното тяло може по съответстващ начин да се внедри в етерното. Ако то не може да направи това заради разстройства или отслабване на етерната активност, се появява болка.

Ако етерн. тяло осъществява дейност, излизаща извън пределите на своите норми, тогава взаимопроникването на астралното и етерното става особено интензивно. В този случай възниква радостно, добро самочувствие. Един или друг орган заболява, ако не може да развива полагащата му се етерна активност. Да вземем за пример храносмилането. Ако всички продукти на обмена на веществата без остатък се включват в разнообразните процеси в тялото, това значи, че етерното работи правилно. Ако по време на обмяната се отлагат субстанции, които не вържат работа на организма, когато етерн. тяло е отклонено от своята дейност.

Тоест физическите процеси, които принципно се управляват от астралното тяло, излизат извън границите на своята област – в сферата на етерната активност. По този начин се засилва астралното тяло. И тези процеси имат своето правилно място там, където настъпва старенето, разрушаването на организма. Значи става дума за достигане на хармония между етерната и астралната активност. Нужно е етерното да се усили, а астралното – да се отслаби.

Как би могло да се постигне?

Едното е, че физическите субстанции, които се преработват от етерното тяло, следва да се приведат в такова състояние, че по-леко да се впишат в работата на организма. Другото е, че е потребно да се усили Аз-организацията. Астралното тяло, което съдържа в себе си ориетация към животинското, благодарение на укрепването на Аз-организацията ще бъде в по-голяма степен задържано, контролирано и насочено към работа, свойствена за човешките органични процеси. На друго място в книгата Щайнер отбелязва: Физическият организъм е пропит с етерния организъм. Сам по себе си физическият организъм никога няма да успее да породи феномена на самоизцелението. Изцелението се случва в етерния организъм. Следователно здравето е състояние, която има за източник етерното тяло.

Затова и изцелението се постига чрез лечение на етерното тяло.

Как всичко казано дотук се свързва с целта на антропософията да се развива обективно мислене и да се достига до ново ниво на съзнание, отделено от областта на чувствата? Чувствата, емоциите и желанията се съотнасят към астралното тяло. Мислите се съотнасят към менталното тяло. Астралното тяло е особено възприемчиво към влиянието на мисълта, пише Ани Безант в труда си, с който разяснява телата на човека. Тя посочва, че за разлика от физическата, астралната материя много по-бързо отговаря на сигналите, които идват от менталния свят. Астралн. свят е изпълнен със струи от мисли и мисъл-форми, които проникват в него и дълго време остават там като отделни същества. Понеже астралното тяло на човека се състои от същата материя, то то откликва на мисълта по същия начин – възприема влиянието й и затрептява в отговор. Ани Безант не е част от антропософията, но в думите й има нещо вярно.

Проследихме как дисбалансът между етерно и астрално тяло поражда болестите. Видяхме защо е потребно да се ограничава астралното тяло и да се „разширява“ влиянието на етерното. Сведохме това до практическо ниво – ограничаването на астралното тяло става чрез контрол върху чувствата и емоциите, защото те са негов приоритет. Видяхме и инструмента за влияние – мисълта.

Текста подготви: Марина Илиева

Източници и още подробности:

• Исцеление мыслью. Как лечат врачи-антропософы.
• Рудолф Щайнер. Лекция “Практическо обучение по мислене”.
• Еленко Ангелов, богомилите и още източници относно лечение, подмладяване и др. със силата на мисълта.
• За силата на мисленето при Петър Дънов, Уолъс Д. Уотълс, Дейвид Камерън и Максуел Малц.

*(Този материал няма претенцията за изчерпателност и задълбоченост по всички въпроси на антропософската медицина, а само иска да набележи основните положения за силата на мисълта при лечение и разболяване. Ако искате да четете за антр. медицина, вижте специализирания сайт тук.)