Как Беинса Дуно (Петър Дънов) е препоръчвал да се лекуваме чрез концентрация върху зелени растения. Как при медитация ставаме видими за духовните йерархии и други теми в тази връзка.
Съдържание:
Беинса Дуно и лечение чрез наблюдение на природата
Това взаимодействие може да допринесе за развитието на нашите творчески способности, както и да подобри психическото и здравословното ни състояние. Известен е случай, когато ученик на Беинса Дуно е подобрил влошеното си зрение след няколкомесечно ежедневно наблюдение на зелени растения на Витоша, препоръчано му от Учителя.
Петър Дънов (Беинса Дуно)
Често появили се здравословни проблеми имат за цел да засилят нашата имунна система, както и да развият духовните ни сили в процеса на борбата на организма със заболяването.
Преди да продължим надолу с текста, вижте и ТОВА:
Лечение със силата на мисълта: Упражнения по медитация и положително мислене
Медитиращият човек става видим!
Медитирането има и друг важен положителен ефект: медитиращият бива забелязан от духовните учители, които получават възможност и право да работят за развитието на духовните му възприемателни органи в астралното тяло, което е недостъпно за тях при обикновено будно състояние на съзнанието.
Медитиращият има възможност да се свърже с духовните същества, намиращи се в основата на дадено наблюдавано явление и в резултат на това да постигне истинско знание за него, за разлика от често спекулативните хипотези и теории, създавани от днешните материалистични учени.
Връзка между Шестте упражнения
Разговаряхме също и за това, че първото от Шестте известни упражнения на Рудолф Щайнер, с което се занимаваме основно сега, е свързано с шестото, както второто е свързано с петото, а третото – с четвъртото. Тук може да се направи аналогия също с взаимовръзките между епохите в развитието на Земята.
А в центъра на днешния разговор беше стихът на Щайнер за настоящата седмица от „Календара на душата“:
„Аз чувствам като от магия завладян
Всред мировия блясък съзиданието на Духа:
В сетивна приглушеност
Истинската моя същност то обгръща,
И сила ми дарява:
Онази, която в своята немощ,
Моят Аз безсилен е на себе си да придаде.“
Необходимото настроение при медитация
Едно специално настроение на благоговение и преклонение е необходимо да бъде създадено при пристъпване към медитациите. То ни позволява да се настроим към задълбочено наблюдение на някой от обектите, сътворени от Духа, който получава възможност, ако сме приглушили възприятията на сетивата ни, да се свърже и работи с Висшия ни Аз, развивайки свръхсетивните му възприемателни способности и зареждайки го с практически неизчерпаема жизнена енергия.
Как ни помага природата?
Дитер Хорнеман
От друга страна, магията на външните впечатления, които обилно получаваме през този период на годината, е свързана със сетивата на зрението и допира, които активизират нашето Азово чувство. Подробно за това пише Дитер Хорнеман в посветената на „Календара на душата“ книга „Ведно със Земята диша Душата“.2)“Има едно увлекателно занимание: подробно разглеждане на природна местност така, сякаш се разглежда картина. Това човек може да върши сам или с приятели. Назоваваме поред всичко, което виждаме. Или въвеждаме ред в изброяването, започваме, например, от предния план и постепенно достигаме до задния. И така забелязваме, че на много неща не сме обърнали внимание, докато те не са били назовани. Забелязваме също колко богат на нюанси се оказва зеленият цвят. Даже не ни достигат думи да ги назовем всичките. Разказват, че на един от островите в южните морета живее племе, което има около двеста думи за определяне на зеления цвят. Възможно е и ние да успеем да съчиним поне няколко.
След като повече или по-малко сме разгледали подробностите на пейзажа, нека се опитаме да опишем присъстващото в него настроение. И така, стигаме до въпроса: как бихме назовали тази картина? Напълно вероятно е името да е съзвучно с началото на изречението за тази седмица.
Нашето самочувствие, усещането, че съществуваме, възниква в тялото ни, защото именно чрез тялото ние се докосваме до предметите. Ето защо малкото дете се старае да се притисне към възрастния човек: така то усеща своето битие. С поглед ние сякаш опипваме повърхността на обкръжаващите ни предмети. С това у нас отново и отново се опреснява предметното съзнание: ето, това съм аз, а това там е предметът. Именно по времето, когато ние получаваме преди всичко външни впечатления, у нас се събуждат силите на Аза в такава степен, в каквато Азът е свързан с нашата телесност.”
Цялата книга на Дитер Хорнеман в .PDF файл за четене и работа върху нея!
Заповядайте и на следващата ни среща!!3)Следващата ни среща ще бъде на 25 юли (от 8:00 до 8:30 ч. сутринта) темата – “Концентрация върху растение”, като ще се опитваме да я свържем, доколкото е възможно, със следния стих на Щайнер от „Календара на душата“:
“Дарът на Духа в душата си да пазя,
Предчувствието мое строго повелява,
Та зреещите дарби Божии
В недрата на душата
На себесъзнанието плодовете да родят.“
Вижте и ТОВА:
Концентрация върху лъжица или за властта на подобията в света | Упражнения по медитация за начинаещи
Видео на Дитер Хорнеман (на немски, но има субтитри):
Бележки под линия:
| ↑1 | Тези мисли са породени от редовната ни съботна онлайн среща в Zoom. Тя се състоя на 18 юли 2020. |
|---|---|
| ↑2 | “Има едно увлекателно занимание: подробно разглеждане на природна местност така, сякаш се разглежда картина. Това човек може да върши сам или с приятели. Назоваваме поред всичко, което виждаме. Или въвеждаме ред в изброяването, започваме, например, от предния план и постепенно достигаме до задния. И така забелязваме, че на много неща не сме обърнали внимание, докато те не са били назовани. Забелязваме също колко богат на нюанси се оказва зеленият цвят. Даже не ни достигат думи да ги назовем всичките. Разказват, че на един от островите в южните морета живее племе, което има около двеста думи за определяне на зеления цвят. Възможно е и ние да успеем да съчиним поне няколко. След като повече или по-малко сме разгледали подробностите на пейзажа, нека се опитаме да опишем присъстващото в него настроение. И така, стигаме до въпроса: как бихме назовали тази картина? Напълно вероятно е името да е съзвучно с началото на изречението за тази седмица. Нашето самочувствие, усещането, че съществуваме, възниква в тялото ни, защото именно чрез тялото ние се докосваме до предметите. Ето защо малкото дете се старае да се притисне към възрастния човек: така то усеща своето битие. С поглед ние сякаш опипваме повърхността на обкръжаващите ни предмети. С това у нас отново и отново се опреснява предметното съзнание: ето, това съм аз, а това там е предметът. Именно по времето, когато ние получаваме преди всичко външни впечатления, у нас се събуждат силите на Аза в такава степен, в каквато Азът е свързан с нашата телесност.” Цялата книга на Дитер Хорнеман в .PDF файл за четене и работа върху нея! |
| ↑3 | Следващата ни среща ще бъде на 25 юли (от 8:00 до 8:30 ч. сутринта) темата – “Концентрация върху растение”, като ще се опитваме да я свържем, доколкото е възможно, със следния стих на Щайнер от „Календара на душата“: “Дарът на Духа в душата си да пазя, Предчувствието мое строго повелява, Та зреещите дарби Божии В недрата на душата На себесъзнанието плодовете да родят.“ |