Концентрация върху чук | Упражнения по медитация за начинаещи

Един вариант на упражнение по медитация за начинаещи, а именно концентрация върху образа на един чук

Това е само пример за предмет, който може да се ползва за концентрация. Важно е да е нещо, което е произведено от човека, а не взето от природата, защото там говорим за друг тип упражнения. И да ни е по принцип безинтересно в началото. После нещата се променят.

Може да се използват и степенуват няколко подхода, които се намират в различни книги. Тях ще посочим по-долу.

Форма и функционалност, предназначение

Най-напред изучаваме желания предмет, така че да го запомним как изглежда и да можем да го визуализираме със затворени очи, да си създадем негов образ. Това първо се удава трудно, защото съзнанието ни продължава да се пълни с хаотични мисли. Иска ни се да кажем нещо от рода на: “Крайно време е да спра да се занимавам с глупости и да си пусна един филм”.

Неконтролираните мисли са неизбежни и не бива да се борим с тях, защото така ще се отклоним от целта си. Вместо това търпеливо се връщаме към темата. Мислите за филма или за неотложната работа, която на нас чака, заместваме с мисълта за чука, върху чийто образ искаме да се концентрираме. Ще забележим как постепенно хаотичните мисли стават прозрачни и отстъпват доброволно мястото си.

Ако не успяваме да визуализираме чука, си казваме нещо такова: “Сега ще мисля за чук, защото аз сам съм си решил изцяло по своя воля да направя това, за да се науча сам да управлявам собствените си мисли”. Това ни дава сили да възобновим мисленето по избраната тема. Също добър вариант е да започнем да дишаме равномерно и съзнателно. Самият ритъм на дишането спомага засилването на контрола над мисленето.

Съзнателният контрол на дишането, както и контролът на мисленето, идват от едно и също място – от Висшия аз. А той разполага с власт не само върху изброените неща, но и върху обстоятелствата, които действителността предлага. Той може да прониква до самите ѝ подоснови. Образът на предмета, който се стремим да видим, обаче не е крайната цел на нашето упражнение. Той е само средство, междинна спирка по пътя. Ние всъщност се опитваме да видим какво стои зад него.

В книгата си Михаил Пицхелаури*¹⁾Михаил Пицхелаури. „Новый уровень от рефлективного мышления к имагинативному мышлению“ пише, че ние трябва да открием жеста, който стои зад интересуващия ни предмет. Защо този предмет е създаден? Какви потребности удовлетворява? В търсене на отговорите ще разберем, че чукът е нещо наистина впечатляващо! Чрез продължителното проучване на неговия образ (проверката в Уикипедия не се изключва, само не бива да бъде по време на самата концентрация, а преди това), ние установяваме следното нещо.

Чукът е създаден с цел разбиването и раздробяването на камъни и други твърди обекти. По-късно с него са започнали да коват пирони. Но основната му функция е да руши, да забива, да прекъсва връзки (както е например при чука за пържоли) и т.н. Човекът е видял, че с юмрук трудно може да строши камък, защото ще си нарани ръката. А за целта ще му потрябва по-голям и остър камък. Постепенно е стигнал и до самия жест на чука, който се вижда в самата му структура.

Чукът има глава и дръжка. Главата е по-твърда и тежка, а дръжката – по-лека и най-често дървена. Така ако хванем чука, дръжката става продължение на ръката, а главата на чука замества древния камък, с който са раздробявали каквото там е било необходимо. Ако замахнем с чука, извършваме движение по част от окръжност, по дъга. Тогава благодарение на центробежните сили главата на чука става относително по-тежка, а дръжката – относително по-лека (поради същите центробежни сили). Ако чукът беше направен наопаки и дръжката му беше от желязо, а главата лека и дървена, нямаше да можем да раздробяваме, нито да ковем. Плюс това и щяхме да се уморяваме много бързо.

Чукът използва сложни закони от механиката в своята работа. За неговото пълно разбиране като обект на физиката трябва да сме на ти с понятия като “потенциална и кинетична енергия”, “собствен въртящ момент” и други. Когато започнем да осъзнаваме всичко това, ще видим, че в работата на чука са ангажирани силите на гравитацията, законите от трудната дисциплина “Съпротивление на материалите” (по която професорите пишат много двойки) и тъй нататък.

А жестът на чука? Това е замахване по дъговидна траектория и удар, който използва гравитацията, потенциалната и кинетична енергия и центробежните сили, за да увеличи ефекта от работата си. С други думи цялата природа и нейните закони ни помагат да заковем един-единствен пирон.

Влизане в предмета

Според Михаил Чехов²⁾Михаил Чехов. “За техниката на актьора”, вниманието (концентрацията) има 4 компоненти:

1. Задържане на предмета;
2. Притегляне към нас;
3. Стремеж към него и
4. Проникване в него (сливане с него).

Същите тези фази се редуват или протичат едновременно и при всеки един разговор, при който се опитваме да слушаме внимателно и да вникваме в смисъла. Самата дума “внимание” има славянски корен и означава да поемеш нещо в себе си. Подобни думи са “понимание”, “обнимание”, където коренът ни казва да слушаме добре какво ни се говори и да поемем чутото и видяното в себе си. Или да го прегърнем. Още ТУК. Така че проникването и слиянието са познати на всеки, който е внимавал в някакъв разговор или се е отдавал на прегръдки.

Ако така внимаваме във формата на чука, че се опитаме да проектираме неговия образ върху тялото си, ще останем с впечатлението, че чукът има особена прилика с човека. Той, както и човекът, малко или повече има формата на кръст, която може да се наложи мислено върху тялото така, че двете твърди страни на чука да съвпаднат с юмруците на двете разперени ръце на човека. Ръцете са сред най-твърдите външни части на тялото ни. С тях ние удряме, бутаме, бием, разрушаваме и т.н. Дори някои начукват пържоли с юмрук.

Също така главата на чука може да се съпостави и с главата на човека. С нея той като бик или като овен е пробивен в живота. “Съ рогата напредъ” е мото на един от най-популярните разследващи сайтове у нас – “Биволъ”. Тези момчета не ходят да се бият с юмруци и не пускат кръв на никого. Но в същото време някои представители на българската мафия биха предпочели някой да ги набие, дори с чук да ги удари, само да не се заемат с тях от “Биволъ”. Защото повече боли.

Ударът с глава по главата на противника се смята за непочтен и не се позволява в по-цивилизованите бойни спортове. Такъв удар може да ти подейства като удар с чук.

Когато съпоставим чука със собственото си тяло, ние можем да открием неочаквани значения, които той ни носи и ни помага да разберем неподозирани неща и за самите себе си.

Семейството и роднините на чука. Прапредметът

В книгата за Гьоте Рудолф Щайнер³⁾Рудолф Щайнер, (GA-1). Мислителят Гьоте. Въведение в природонаучните му съчинения и основополагащи принципи на духовната наука пише:

“Гьоте трябваше да си зададе въпроса: в какво се състои онова “нещо”, което прави от определено същество на природата едно растение? Той трябваше по-нататък да признае, че това НЕЩО се проявява еднакво във всички растения. И въпреки това налице беше безкрайното различие на отделните същества, което трябваше да бъде обяснено. Как става, че онова единно нещо се явява в толкова разнообразни форми?”

Как това може да бъде използвано за нашата концентрация върху чука? Като открием неговите “роднини”, неговото “семейство”. Бързо ще забележим, че това са множество ръчни инструменти като теслата, кирката и др.п., както и пневматичните и хидравлични чукове, преси и много други. Всички те са израз на едни и същи закони на механиката. Едни и същи архетипи стоят зад тях – Хефест от гръцката митология – ковачът, богът Тор с ужасяващия си боен чук и т.н. Концентрирайки се върху образа на чука, ние събуждаме в себе си силите на подсъзнанието, подхранвани от тези два архетипа, а и от други, които не са обект на тази статия.

Но както за всички растения има едно “прарастение” (по Гьоте), така и за всички роднини на чука би трябвало да има един “прачук”. Той се намира далеч зад нашите представи и образи. Изграден е от много фина духовна “материя”, която ние се научаваме да виждаме, след като достатъчно време сме се упражнявали.

Какъв е ефектът от концентрацията?

Първоначално, когато все още се убеждаваме, че хаотичните мисли са по-силни и повече на брой от нашите собствени, родени само от личната ни воля и са контролирани от Висшия аз, за нас това упражнение е досадно и безсмислено. Едва когато няколко дни или седмица всеки ден упорстваме да наложим решението на индивидуалността си върху прищевките на всекидневието, това упражнение започва да ни харесва.

Забелязваме, че отнякъде ни идват сили по-лесно да се справяме с обичайните задачи. Започват да ни идват и интересни идеи, които бързо водят до положителен резултат. Чувството, че вземаме живота си в ръце, а не чакаме някой да ни каже какво да правим, е много приятно. Затова и усещането за безсмислеността на упражнението по концентрация постепенно започва да отслабва.

Нещо повече – ние сами и все по-лесно го изпълняваме, защото всеки нов успех ни носи нови и нови сили. Упражнението се превръща в игра за нас. Както детето спонтанно се увлича в някоя игра и нищо повече не го интересува, така и ние овладяваме първата стъпка по пътя на духовното посвещение. А тя е: Концентрацията без усилие.

Вижте и ТОВА:

Упражнения за силата на мисълта. Как да я засилим?