Концентрация върху лъжица или за властта на подобията в света | Упражнения по медитация за начинаещи

Какви мисли може да събуди медитативната концентрация върху една лъжица? Защо в съвременната култура всичко е копие на копието на копието?

До интересни заключения може да стигне човек, когато се концентрира мислено върху образа на една лъжица. Това става, като се опита да задържи вниманието си върху представата си за предмета. И периодично да изчиства съзнанието си от мисли, които нахлуват там не по негова воля.

Обратно по пътя на Сътворението

Можем да разглеждаме тази представа по обратния път на Сътворението¹⁾Мастерская Михаила Пицхелаури и Сергея Ивашкина. “Медитация на саморазвитие. Пробуждение воли, как основа моральной интуиции”.:

1. Физическият предмет
2. Неговият образ
3. Вътрешното преживяване на предмета
4. Същността на предмета

Тези 4 етапа или степени съответстват на 4-те “члена” на човека: физическо, етерно и астрално тяло и Аз. За това, как те се отнасят към Сътворението, ще стане дума по-долу. Но тази техника за концентрация може да ни разкрие ценни факти не само за лъжицата, но и за природата на човека, а също и за някои тенденции в съвременния свят.

Нека опишем с няколко изречения първите неща, които се забелязват, а по-надолу в текста ще се задълбочим и ще потърсим обобщения.

Физическият облик на лъжицата

Най-напред забелязваме от какви материали е направена лъжицата, как е изработена и на какви физически закони се подчинява. Камък, дърво, керамика, пластмаса, желязо, стомана или др. се събират в една загребваща форма със сравнително дълга дръжка. Получава се чрез пресоване, рязане, щамповане и др. производствени процеси. “Главата” на лъжицата има формата на чашка или купичка, най-често съобразена с размерите на устата. Дръжката е по-дълга.

Това е физическата страна на лъжицата, нейната физическа телесност.

Функционалност и форма

От формата ѝ се достига до нейната функционалност. Тя е предназначена да задържа течности, но за разлика от други предмети с подобен замисъл като чашата, тенджерата и чинията, от лъжицата се очаква да гребе. Затова и тя е по-близо до греблото на лодката и като форма, и като употреба. За да видим истинския етерен облик на лъжицата, трябва да си дадем сметка, че тя използва някои природни сили.

• “Главата” на лъжицата разчита на законите на гравитацията. Те са тези, които не позволяват на загребаните течности да се разливат.
• Една от причините за съществуването на дръжката е термоизолацията. Ако гребем с нея нещо горещо, да не се опарим. Както знаем, пръстите са по-чувствителни на високи температури, отколкото устата. Това, което пари на пръстите, невинаги пари на устата.
• Също така дръжката изпълнява функциите на лост. Благодарение на нея по-лесно насочваме загребаната течност, където е необходимо. Особено ясно тази функция се вижда при веслото на лодката. Там това, че то е преди всичко лост, спомага за по-бързото и лесно придвижване във водата.

Стигнали сме до силовата или етерна гледна точка върху лъжицата.

Вътрешно преживяване

Ако се опитаме да “преживеем” формата на лъжицата, ще забележим, че тя има известна прилика с човека. Притежава “глава” и “тяло” като него и “главата” е основната ѝ част, която служи за изпълнение на цялостното ѝ предназначение. Докато “тялото” е така да се каже носещо. Тези неща стават очевидни, когато в процеса на “преживяване” на образа на лъжицата се опитаме да го “наложим” върху представата си за себе си. Лъжицата е предмет с глава и тяло, но без рамене, ръце, крака и вътрешни органи, които сякаш са се слели с основната му ос.

Лъжицата, както и човекът, има форма, отразяваща най-точно основната ѝ функционалност. Човекът е създаден главно за да мисли, а лъжицата – предимно за да гребе. Разбира се, и едното и другото имат повече от едно възможно приложение. Опитайте се да наложите нейния образ върху своя образ и ще имате възможност да я преживеете вътрешно.
Какво представляват за вас “жестовете” на загребването и силата на лоста? Какво чувство изпитвате, когато мислено загребвате част от света около себе си и го изливате в себе си?
Как идеята за лоста или за продължението на крайниците и сетивата ви дават усещане, че ставате по-силни и можете да достигнете до по-далечни обекти?

Това е астралната част на лъжицата.

Същност и идея на лъжицата

Тук е най-дълбоката част от концентрацията върху този обект. Тя е свързана с необходимостта от съществуването му. И е свързана с един Творец, който е получил достъп до идеята за създаване на лъжицата. Да предположим, че това е бил човек, който първоначално е сърбал директно от купата, но постоянно се е оливал и така с течение на времето и с натрупването на опит е стигнал до идеята да използва малка помощна купичка, с която да гребва от по-голямата и по този начин да намали опасността да се олее или окапе. После е забелязал, че ако към тази малка-ситна купичка има и дръжка, това ще направи движенията му по-прецизни, а също и ще намали опасността от опарване.

Да резюмираме 4-те степени на Сътворението:

1. Това е първата, духовна част: “свалянето” или “генерирането” на идеята.
2. Астрална част от творчеството: След това този творец най-напред е преживял вътрешно идеята като силно желание да си спести злополуките по време на ядене.
3. Етерна част: После си е представил каква точно трябва да бъде формата и какви физически закони и сили трябва да използва.
4. Физическа част: И накрая е помислил за материалите, от които може да бъде изработена тази лъжица.

По-надолу в текста отново ще разгледаме този творчески процес, но нека преди това се отдадем на малко философия, използвайки данни от Уикипедия и обща култура. За да си отговорим на един страшно интересен въпрос: Как лъжицата, човекът и светът се явяват копия на своята същност? Защо навсякъде около себе си виждаме:

Копия на копието на копието на нещо

Полезно е, когато се опитваме да се концентрираме върху даден обект, да си спомним, че той е само копие на своята същност. Факт, особено валиден в днешния свят, където всички неща са копие на копието на копието на копието на нещо. Това са така наречените “симулакруми”.

Думата simulacrum означава “подобие” и навлиза в английския език през 16-и век във връзка със създаването на копия на художествени произведения. През 19-и век тя придобива и допълнително значение, отразяващо непълноценността на копията спрямо оригинала. Акцентира се върху това, че в копията отсъства същността. През 20-ия век литературният критик и философ Фредерик Джеймисън свързва понятието със създаването на картини, вдъхновени от снимка. При такова едно артистично произведение снимката веднъж е копие на реалността, а картината се явява вторично копие на самата снимка или копие на копието на реалността. Джеймисън е един от първите идеолози на постмодернизма, загадъчно явление без собствено оригинално име, което властва почти навсякъде в съвременния свят – и в изкуството, и в икономиката, и в политиката, и къде ли още не.

Постмодернизмът и копията

Един от белезите на постмодернизма е липсата на стремеж към оригиналност. За постмодернистите авторството е много относително понятие. Много са философите, които изучават симулакрумите или подобията. Едно от най-забележителните имена е това на Жан Бодрияр, някои от чиито книги са преведени и на български език.

Но в миналото по темата са работили и софистът Платон, и Ницше, които не са използвали същия термин. Те само са засегнали проблема. Също може да се споменат Жил Дельоз и много други. Техните открития залягат в теорията на постмодернизма. Подробности тук.

Всички човеци като копие

Корени на идеята за симулакрумите могат да се открият в самото Сътворение на човека, както е описано в Библията: “Да създадем човека по Свой образ и Свое подобие” (Битие 1:26). Човекът значи е подобие на Бога. Общото между хората е това, което е копие на Бога. Всеки човек представлява отделен вид като индивидуалност, но когато искаме да разгледаме хората общо, взети заедно, те са копие на Бога.

Така на всички хора търсим носа и ушите на съвсем конкретно място, а не примерно носа на челото и едното ухо на темето, а другото на брадичката. Общо взето всички хора (като представители на човечеството, а не на себе си) са копие на Христос. Така ще се окаже, ако четем внимателно Писанията. (За разлика от маймуните, “биологическият вид човек” ходи изправен, има глава за мислене и умее да говори. По-скоро може да се каже, че маймуните са копие на хората, но това е друга тема).

Отделният човек като копие

Ако ли пък се опитваме да разберем на какво е копие отделният, индивидуалният човек, тогава ще видим, че той е физическо копие на своята същност. Това, което виждаме у него с физическите си сетива, е един симулакрум. Подобно нещо може да се каже и за животните, и за растенията. Те също са физически подобия на своята духовна същност.

Всеки един от нас представлява невидим фантом със съответната форма и фигура, стойка, физиономия и други “технически” данни. Този фантом в продължение на развитието си събира различни физически вещества, които се обединяват по такъв начин, че той да изглежда и да представлява това, което е.

Дори и Азът на човека е копие на неговата същност. Това е голяма тема. Но е факт, че “търсещите собственото си Аз” срещат големи трудности в намирането му. По-скоро човек може да открие “собственото си Аз”, когато наблюдава обкръжението си от близки, вещи, обстановка и събития. А не като се гледа в огледалото. Защото сам по себе си Азът е едно огледало.

Подмяната на копието с друго копие

За всеки 7 години човек успява напълно да подмени вероятно всички клетки на тялото си. Когато се къпе, част от кожата и косата му пада. Друга част заминава с потенето, дишането, отделителните процеси и др. Но тялото постепенно и почти напълно успява да се възстанови. След 7 години се оказваме с изцяло подменени клетки и органи, но пак сме ние и пак изглеждаме по горе-долу същия начин.

Това се дължи на фантома на човека, който има грижата човекът да не се промени особено след като цялото му тяло е сменено с друго. Ние сме копия на своя фантом. Тялото изтича в канализацията, а фантомът остава. Този фантом може да се променя в зависимост от това, какви са нашите мисли, чувства и жизнени задачи. Ако сме станали по-злобни и пресметливи от преди, фантомът ще сложи отпечатък върху новата ни физиономия, като ни подари тънки и стиснати устни с вертикални бръчки около тях.

Но нека да се концентрираме отново върху лъжицата, която, както забелязахме, също е копие на своята същност или идея.

Обектът на наблюдение като копие

Да започнем отново със:

Стъпка №1: Същност или идея

Бихме могли да се опитаме да видим същността, която стои зад всеки един обект на наблюдение. Трябва да помним, че той е само копие на своята същност. Същността или идеята е нещото, което стои в основата на всеки обект на наблюдение. Това е причината една лъжица да съществува: Тя е като умалена чашка с удължена дръжка. Има за цел и функционалност да задържа различни течни или по-вискозни вещества, които да се поставят в устата, в буркани и т.н. Роднини на лъжицата са греблото на лодката, перките на парахода, лопатата, мистрията, черпакът и тъй нататък.

Тази същност е свързана с гребането. От нея произлиза цялата фамилия, към която принадлежи и лъжицата. Същността е волята за нейното създаване. Тя е тази, която е обусловила липсата на свобода дали лъжицата да бъде създадена, или не. Това е обективната необходимост за създаване на лъжицата. Тя съществува още преди създаването на самия обект. Нуждата от съществуването му е била почувствана от съответния творец, който е трябвало да изобрети лъжицата.

Стъпка №2: Вътрешното преживяване

Тази идея е била преживяна вътрешно от твореца като една необходимост, като несвобода. Той е пожелал да има лъжица, за да не сърба директно от чинията и да не се окапва. Искаме само това, от което имаме нужда. Това обуславя несвободата на волята ни във всекидневния живот. И при сътворението на лъжицата, и при сътворението на човека се е появило вътрешното преживяване на вече обективно съществуващата идея, необходимост или същност. Към идеята се е добавило желанието: “Да създадем човека!”. Пардон, лъжицата.

Стъпка №3: Образът, имагинацията

Следващата стъпка на Сътворението е създаването на образа. Имагинацията. Как трябва да изглежда тази лъжица? И случайно ли е това, че тя прилича на човек, че има “глава” и “тяло”? Главата представлява в някои случаи криво огледало с определена фокусна точка. От едната си страна тя фокусира образа, а от другата го разпръсква. Така е и с течностите. Ако сложим течността откъм вдлъбнатата част на лъжицата, ще се налива в нея, а ако я сложим откъм изпъкналата част, ще се разлива. Образът на обекта се съобразява със силите, стоящи в основата на това, което наричаме природни закони.

Роднина на лъжичката е и зъболекарското огледало. С негова помощ стоматологът може да погледне в най-потайните кътчета на устата, където светлина прониква много рядко. Това е и “азовата” функция на лъжицата, по която тя се оприличава още веднъж на човека. Нисшият Аз с голям успех изпълнява функциите на огледалото. В него се оглежда както висшият Аз или същността на човека, така и неговото обкръжение. По своите приятели можем да съдим кои сме самите ние. Така и в лъжицата, докато се храним, и в зъболекарското огледалце, докато ни преглеждат, се отразява вътрешността на устата ни.

Стъпка №4: Физическо въплъщение на обекта

И чак четвъртата стъпка на Сътворението е създаването на самия обект: лъжица, човек, растение, животно…

1. Идеята за лъжицата,
2. преживяна като необходимост от своя творец,
3. видяна под формата на образ или имагинация,
4. започва да търси материалите за своето изпълнение.

Тя привлича към себе си камък, дърво, керамика или стомана, ръждаема или неръждаема. Използва за физическото си въплъщение различни технологии, съобразени със законите на света и природата. Докато стане нещо материално, което можем да държим в ръка и да изпълним целта и предназначението му: Да се храним културно, да гребем с греблото и да придвижваме лодката на живота си напред. Да се огледаме в кривото й огледало или да си осигурим желаното духовно развитие, когато се концентрираме върху нейния физически образ (копие на нейната същност).

До колко любопитни и ценни усещания и представи може да стигне човек, докато се упражнява в концентрация върху образа на една лъжица! Вие имате ли опит по темата? Бихте ли споделили наблюденията си!

Упражнение: Медитация за начинаещи върху аркана от Таро Висшата Жрица (по Валентин Томберг)