Изграждане на способности и умения | Езотерични практики и теория

Как се създават способности? Разлика между способности и умения. Защо способностите се появяват нощем? Най-често срещани проблеми и тяхното решение от гледна точка на езотериката

Способности и умения се създават с упражнения.

Но не всички упражнения водят до развиване на способности. Защото твърде често се случва повтарянето на едно или няколко упражнения да доведе до втвърдяване или пък до пълен автоматизъм. С други думи такова безидейно повтаряне може да пречи на растежа на новите способности. Затова когато се упражняваме в нещо, трябва да си даваме сметка дали то ни води към прогрес или към застиване на едно място.

За разлика от усвояването (асимилацията) на знанието, което е силно разграждащ, анализационен процес, упражненията се стремят да синтезират, да изградят нови качества у човека.

В същото време е важно да се направи разлика между умения и способности. Уменията са приложими само в определени ситуации. Докато способностите се превръщат в качества на личността и проникват до нейната най-дълбока същност. Отразяват се и върху начина на мислене, и дори върху съдбата на човека, който ги притежава.

Лесно можем да придобием дадено умение, но то има ограничено приложение. Докато развиването на способности е нещо наглед по-трудно, но те могат да се използват в много и различни ситуации. Затова и те никога не се прилагат напълно автоматично. Те са творческо качество. Уменията са работа на двойника, а способностите – на нашата същност.

Умение е да можеш да изсвириш няколко акорда от Nothing Else Matters на цигулка или от котешкия марш на пиано и нищо друго. Способност е да можеш да изразиш всяко свое чувство или мисъл чрез инструмента, да разплачеш или разсмееш публиката, да ги доведеш до катарзис.

Унаследяват ли се способностите?

В много отношения отговорът на този въпрос е „Да“, но уточненията могат да объркат праволинейно мислещите хора. Човек може да унаследи качества, свързани с физическото и етерното си тяло, като например ръст, стойка, здравословно състояние, силни очи, уши и др. В по-малка част се наследяват качества на душевното тяло като проницателно виждане, правилен музикален слух и пр. Духовните качества обаче не се унаследяват. Такива са например надеждността на паметта, моралната преценка, творческите способности в изкуството, познавателните възможности и др. Те се внасят в човека само от неговата индивидуалност – от едно прераждане в друго.

И точно тук идва объркващата част: Всичко това е така, но освен него човек има и възможността да избира своите родители. Условията, в които той ще се роди, са в пряка зависимост от кармата му. Ако в нея е заложено човекът да развие определени духовни качества като морален характер, творчески музикален слух или творческото око на художника или архитекта, на този човек ще му трябва да се роди в подходящо семейство. И от него да наследи съответните физически, етерни и в по-малка степен душевни качества. Така унаследените елементи ще се прибавят към тези, които той носи със себе си от предишен живот.¹⁾За този текст са използвани фрагменти от въпросите и отговорите към първата част от цикъла “Прераждане и Карма” (GA 135).

Способностите като начин за минаване на Прага

Ръстът на способностите протича безсъзнателно, а има случаи, в които става това рязко, със скок. Една сутрин се събуждаме и разбираме, че:

• Вече не просто умеем да свирим отделни акорди на цигулка, но и можем да се изразяваме с инструмента.
• Не просто четем буква по буква, а виждаме цялата дума и заедно с това в съзнанието ни се появява нейното значение.
• Слушайки до вчера трудния език, вече разбираме какво говорят чужденците, без да ни притесняват отделните непознати думи.

Разбира се, това чудо се е случило след като дълго време сме се упражнявали. Показали сме на когото трябва, че сме сериозни и наистина имаме и желанието, и постоянството, необходими за развитието на съответните способности. И докато сме спали, нещо се е случило. Способностите буквално са се родили. И това е станало именно през нощта.

И нещо друго важно трябва да се каже. Способностите се раждат благодарение на съпротивлението. Неговото преодоляване им дава сила. Напрежението на волята несъзнателно се преобразува в нови способности. Изведнъж се оказва, че вече сме в състояние да направим нещо с ръцете, главата или сърцето, което преди това не сме могли.

Затова способностите най-добре се пораждат и развиват в практически ситуации. Защото способностите са функция на волята, а волята се изявява в крайниците и в действието. Самото тяхно включване в процеса води до синтез, до изграждане на нещо ново.

Упражненията, развиването на способности и творчество са жизнени процеси, насочени навън. Те и трите са основани върху волята. Упражненията и практиката се трансформират в способности. Способностите се трансформират в творчество. Тези трите дейности могат да се оприличат на трите висши духовни члена на човешкото същество – Манас, Будхи и Атман или Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.

Ако ние само възприемаме информация, сгряваме я с ентусиазма си и я анализираме (усвояваме я), приличаме на човек, който още не е минал Прага на духовния свят. Това е, както е казал Еклисиастът, „труд на плътта“. Истинската духовна дейност започва именно с упражненията и практиката. Те се трансформират в способности, а способностите – в творчество. Само творчеството дава смисъл на четенето и усвояването на информацията. Ако тя не бъде индивидуализирана и преобразувана в практика, способности и сътворяване на нещо ново, не сме постигнали кой знае колко много. Лично мнение.

Защо едни хора се раждат с повече способности, а други не?

При това всяко следващо поколение носи със себе си определени качества, които в необходимия момент се изразяват чрез формирането на нови способности. Всяко ново поколение в духовен смисъл е по-силно от предишните. Това показва елементарното наблюдение. Човечеството се развива в това отношение, не стои едно и също през цялата си история.

Но какво поражда развитието на духовните сили, ако това не е просто резултат от еволюция в родителския генотип, който се предава с помощта на природния естествен подбор? Къде лежат източниците на духовните способности? Този въпрос е ключов, а възможните отговори не са много. Първият отговор е, че някой създава хората непрекъснато по такъв начин, че те да се раждат с духовни способности, вече съответстващи на дадения етап от развитието. Второто възможно обяснение е, че новото поколение се състои от хора, които по някакъв начин са успели предварително да развият способностите си. В резултат на това те влизат във физическата среда с това, което донесат със себе си. Тоест способностите им са резултат от предишното им развитие.

И двете гледни точки могат да бъдат равностойни. Но първото обяснение предполага някой Творец, който във всеки миг създава хора. Той и по този начин ги приспособява към общия поток на развитието, така че те да са на по-високо ниво в сравнение със своите предшественици. Тогава възникват два въпроса: Къде е справедливостта? И: защо Творецът въобще е длъжен да иска да осигурява без почивка последователното развитие, ако е имал възможността да създаде един съвършен свят веднъж завинаги? И защо един човек трябва да бъде на по-високо ниво на развитието, отколкото друг? Ако човек притежава мистичен светоглед, може да си каже, че Творецът най-добре знае какво прави и да не му пречим да си върши работата, като си задаваме глупави въпроси.

Другият начин за обяснение би подхождал повече на хората с научен светоглед, защото той се опира на разбирането, че както във физическия, така и в духовния свят действа законът на причинността. По такъв начин единственият възможен извод, който би удовлетворил научното мислене, това е прераждането. За съвременния човек е по-приемливо да каже така: Тези човешки души, които идват на Земята с по-големи способности, са идвали на Земята и по-рано. И ако те сега в своето духовно развитие се намират на по-високо ниво, отколкото техните предшественици (и ние не си обясняваме това само с наследствеността и прищевките на Твореца), то неизбежно ще се наложи да издигнем идеята за повторните животи. Съгласно нея сегашните жители на Земята сами се явяват причина за този път на развитие, през който преминават.

Така развитието на човечеството логично се свързва с нарастването на силите на Аза. Индивидите в своето развитие се явяват носители на това развитие, а не обратното. В общоприетото историческо разглеждане ние виждаме противоположната логика, която в основните си точки остава ирационална. Този ход на мисли звучи примерно така: В даден момент изведнъж се ражда човек или група хора, които благодарение на случайно съвпадение на техните качества с господстващите социални, икономически, политически и други условия привнасят със себе си новото развитие. Исторически примери за такива хора като #Колумб, #Галилей, Мартин #Лутер или #Еразъм Ротердамски тогава стават нищо повече от късметлийско хвърляне на зарове в хора на играта на естествен подбор.

Ако обаче приемем израстването на силите на Аза като основа за постиженията на тези хора, картинката се променя. Излиза, че те успешно са изпълнили своите жизнени задачи. Тогава ще имаме едно логично обяснение от начало до край. Нито един човек не идва на света като бял лист, създаден от Твореца от нищото, а носи със себе си плодовете на своето духовно развитие от предишните си животи. Те се изразяват в неговите #способности и #дарби. Житейското развитие на всеки човек в продължение на земния му живот представлява едно усилие на Аза по неговия път на развитие. То го придвижва по-нататък и го подготвя за следващото усилие в следващия живот. Именно в този контекст и трябва да се разглеждат жизнените задачи на човека.²⁾Този текст е подготвен на базата на фрагменти от книгата на Армен Тыугу и Марти Тииделепп „Жизненные задачи. Как изучать жизненные вопросы и искать решения для жизненных ситуаций“.

Способностите се появяват през нощта

Технологията за пораждането на способностите е следната.

1. През деня съзнателният човек има своите дневни преживявания.
2. Те дават плод.
3. Този плод на изживяванията се пренася в съня. Там се намира областта на несъзнаваното.
4. Над този плод действат силите на нощния човек, който е по-висш от дневния.
5. Тези сили преобразуват изживяванията в способности.
6. На сутринта дневният човек се събужда със способности.

Всеки ден може да се разглежда като отделен живот. Сънят по някакъв начин напомня за съществуването след смъртта. Събуждането сутрин е като ново раждане. Ние се раждаме с определени способности. Те са били родени и съхранени в безсъзнателното ни състояние. Остава само да ги развием и да положим началото на нови способности, получавайки необходимите съзнателни изживявания.

Защо е нужно човек да започва винаги отначало (като дете)?

Да се раждаш всеки път като дете и да започваш винаги отначало е несправедливо и така се похабява енергията, вложена в развитието. Това смятат противниците на разбирането за кармата. Според тях този довод доказва нейната несъстоятелност. Може би те биха искали да се раждат 18-годишни или директно на 42?

Упражнение за свободна воля. Осъзнаване и психология

Въпросът е абсурден не само заради невъзможността да се родиш на 50 от чисто физиологична гледна точка. Дадена сила се прилага най-добре само когато е в хармония със заобикалящата я среда. Ако един римски центурион например се роди в 21 век, както си е с доспехите, той би се чувствал неадекватен на обстановката. Има много такива фантастични филми, които описват какво може да се случи с хора, попаднали неподготвени в неподходящо за тях време. Творческата фантазия доста е поработила върху тази тема в киното и литературата.

На човека се дава време да се адаптира към епохата, в която се е родил. Да, душата му носи силите и способностите от по-ранни периоди, но за да се предадат на детското тяло, те трябва да бъдат пробудени и развити по адекватен на времето начин. Защото животът не е само изява на придобити по-рано способности. Но той също така е и усвояване на нови уроци и умения, които могат да бъдат получени само в конкретната епоха.

Ако човек влезе в нашето съвремие със способности, придобити по времето на древните келти, той няма да може да се пригоди към днешния живот и няма да успее да развие това, което другите му съвременници ще развият.

Тялото е само инструмент, на който душата свири. Способностите на гения идват заедно с неговата най-интимна и вътрешна духовна същност. Но за да се проявят по един правилен начин, астралното му тяло и нисшето му духовно тяло в лицето на разсъдъчната му душа трябва да се приспособят както към способностите, идващи с раждането, така и към външните условия. За да не се чувстваме като чужденци или извънземни в света, в който се раждаме, ние се появяваме тук като деца. Това ни дава възможност по най-бързия начин да влезем в хармония с този свят и да се изявим най-пълноценно. Но и да получим от него това, от което наистина имаме нужда.

Трудности при усвояването на способности и развитие на таланта

Като правило тренираното автоматизирано поведение и фиксираните схеми в мисленето са сред най-сериозните блокировки в развиването на нови способности и в творчеството. Във втората половина на живота тези склонности се засилват заради упадъка на жизнените сили. Човек започва да се страхува от промяната и възприемането на нови способности става нежелателно. Не са малко и хората, за които този процес започва още по-рано.

Те си казват: Учил съм каквото съм учил, мъчил съм се достатъчно и вече до края на живота си не искам да науча повече нито едно изречение. Те са прави за себе си, но това в известен смисъл означава край на истинското им развитие като индивидуалности и край на живота им. Тях болестите и неприятните събития ги изваждат от вцепенението, в което са се вкарали доброволно. Добрите богове ни изпращат нещастията и болестите, за да ни спасят от смъртоносни зависимости. Такива блокировки са например:

• Навикът да застиваме в рутината. Това възпрепятства превръщането на новото в способност.
• Увереността в доказани идеи, че нещо е „правилно“ или „неправилно“. Това отслабва жизнените сили.
• Неспособност да оценим учебната стойност на мислите, преживяванията и действията, които ни занимават през деня. Съдбата има по-голям учебен ефект от училището.
• Нетърпението, което пречи на получените знания да доузреят спокойно в подсъзнанието.
• Нашата култура изисква прагматично отношение, бързи и ефективни резултати, което създава конфликт при съзряването на нови способности.

За да освободи място за нови таланти, човек може да ограничи прекалената употреба на някои от старите способности. Въпросът „Какво научих днес“ е много полезен, ако се задава всяка вечер при ретроспекцията. „Как точно стана така, че го научих?“, „Какви нови въпроси се появиха у мен днес?“. Единственият изход от подобно зацикляне е да се научим да оценяваме развитието на способностите си и да засилваме процеса там, където го намираме за целесъобразно.³⁾Този текст е написан под въздействие на книгата от Конрад ван Хойтен „Пробуждение воли“.

Вижте и ТОВА:

Свободна воля и контрол върху волята. Упражнения