Логиката на сърцето. Алхимия на чувствата | Емпатия, апатия, антипатия и симпатия

Лекция на Армен Тиугу, произнесена на 15 октомври 2008 г. за логиката на сърцето, алхимията на чувствата, неутрализирането на симпатията и антипатията, лечебното действие на емпатията и същността на апатията.

Това е превод на една много интересна лекция на Армен Тиугу¹⁾Армен Тыугу. 7 лекций в Израиле в октябре 2008 г. Други начини за изписване на името: Armen Tõugu, Armen Tougu, която си позволихме да разделим с вътрешни подзаглавия, за по-лесно и систематично вникване в темата. Сложните въпроси, засегнати в нея, са представени по един наистина забележително достъпен начин!

Логичното мислене

Заглавието на днешната лекция е “Логиката на сърцето”. Това понятие се среща при Рудолф Щайнер, но нека да се попитаме какво може да се разбира под това “логика на сърцето”? Знаем, че има логика на мисленето, тя се основава на четирите закона на Аристотел; тези закони дори може би повечето от присъстващите не знаят, но – въпреки това – според тези закони мислим логично. Дори не забелязваме, че ги използваме, но ако не ги използвахме, нямаше да имаме логични разсъждения, нямаше да имаме правилни заключения. Тоест, законите на логиката на мисленето ни позволяват да стигнем до правилните изводи. Но от живота е известно, че често логично правилните заключения често не са верни.

Аксиомите не се доказват, но стоят в основата на логиката

Един от големите логици на своето време е Имануел Кант. И той по абсолютно правилен начин е привел две доказателства, които доказват две противоположности. Тоест той правилно е доказал, че няма Бог и след това правилно е доказал, че Бог има. И двете негови доказателства са логически безупречни. Разликата при него е в аксиомите, в изходните позиции. Аксиомата е нещо, което не може да се доказва логично, но то стои в основата на всяка логика. Нека допуснем, че казвам – тази завеса е тъмносиня – това не е логическо доказателство, това се основава на опита, че е синьо. В този смисъл това е аксиома. И така, човек, за да направи някакви логически разсъждения, винаги има нужда от аксиоми. Иначе казано – нуждая се от това, в което вярвам и винаги го избирам за отправна позиция. Нещо недоказуемо, но аз вярвам в него. Няма нито една логика, която може да мине без аксиоми; винаги съществуват някакви положения, които са недоказуеми, тях трябва да приемем на вяра.

Истината е извън законите на логиката

И тогава възниква въпросът: кои аксиоми са истинни? Не кои от тях са логични или доказуеми, а кои – истинни, истинни без доказателства? Накратко: логиката на мисленето – тя свършва до въпроса къде е истината, къде е лъжата – и оттам започва логиката на сърцето. Тя трябва да даде отговор на въпроса къде е истината и къде е лъжата, коя позиция е истинска и коя неверна, коя трябва да избера за аксиома. Аксиомата означава – това още е недоказуемо, но трябва да се приеме за изходно. И ето че там (в “мисленето със сърцето” – бел. прев.) също има четири закона, които дават възможност на човека да се научи да различава истината от лъжата. Но тогава това не е мисловна дейност, това е един вид възприятие, преживяване. Също както по-рано казах, че усещането на синьото не е процес на логически размисъл, така е възможно да намерим в себе си орган за възприемане на истината; това ще е преживяване (усещане) на истината или на лъжата. По принцип първите три глави на книгата на Щайнер “Как се постигат познания за висшите светове” описват този път.

Подготовката

В първата глава се говори много накратко, че подготовката за по-нататъшния път към посвещението е да се научиш да ставаш свободен от симпатии и антипатии. Там Щайнер не казва: да се научим да се освободим завинаги от симпатиите и антипатиите, той говори за работа, вътрешна, с критиката и удоволствието. В критичното настроение (критицизма) намират своя израз силите на антипатията (вместо тях е необходимо да развием в себе си благоговейна настройка), а онова, което е свързано с удоволствието, е свързано със силите на симпатията, разбира се – и спрямо тези сили също трябва да се постигне вътрешна свобода.
Но по начало Щайнер малко казва как да се прави това. Е, на едно място, там, посочва: ако у вас възникне чувство на нетърпение, да допуснем, трябва някак да го потиснете, да не го оставите да се засили. Това е като пример за определено освобождаване от силата на антипатията. (Но самата антипатия не бива да се потиска, а нещо друго да се направи с нея – бел. прев. В българския превод се говори за овладяване на нетърпението, а не за неговото потискане! Как е на немски – кажете вие!)

Потискане – не се получава!

Ако някой иска да пробва – аз това съм го пробвал – да потиснеш в себе си силата на антипатия – това също бе мой личен път. Аз буквално взех това място от Щайнер от книгата „Как се постигат…”, където се казва: ако възникне чувство на нетърпение, опитайте се да го потиснете. И какво означава “да потиснеш”? Самият този израз насочва към движение, нали? Има такъв жест: ако едно чувство, нетърпение, например, то е някъде тук (в областта на стомаха), правите така, вътрешно – натискате надолу. Разбира се, че усилието е духовно, но съм забелязал, че това не е от полза. Първо, по такъв начин от самото нетърпение няма да се избавиш – ти го натискаш надолу, а в най-неподходящия момент то отново изскача отгоре, като една руска играчка “Ванька-встанька”.

Психосоматичните заболявания

А може и по-лошо да стане – наистина да постигнем някакъв успех в това – да потиснем някакво чувство, а после се проявява психосоматиката. Казано иначе, вместо усещането за нетърпение, в стомаха ви ще се появи разстройство на стомаха или нещо друго. Изобщо сега това е известен факт, че често някакви физиологични нарушения на здравето, така наречените психоматични заболявания, са свързани с потиснати чувства. И психотерапията нерядко се занимава с това – нещо някога преживяно, което е отишло в подсъзнанието, отново да се извади и нещо да се направи с него, за да престане то да вреди на тялото. Затова просто да се каже: потиснах и значи се справих – това е илюзия – мога да го потисна и то ще заседне в тялото ми като болест.

Вътрешното спокойствие

Интересен вид има при Щайнер и друг един израз – той казва: “да се отделя от себе си”. Така във втората глава на същата книга именно говори за вътрешното спокойствие, точно там по принцип препоръчва: да се погледне на чувствата отстрани. Което означава да не ги пуснем някъде долу, където са невидими, а напротив – да ги поставим пред себе си. Този процес на отделяне, отстраняване, той също така не се описва детайлно. Така че аз просто ще се опитам да опиша малките стъпки на този процес и до какво това води.

Отделянето на чувствата

Първия начин за избавяне от симпатии и антипатии на никого не бих предложил, а втория начин бих посъветвал всекиго да го прави, защото там се извършва обратният процес.
Нека предположим, че преживявате някакво емоционално състояние, да кажем, условно, състояние на страх. Ако потискате страха, ще получите физиологично разстройство. А ако го отхвърлите, тогава ще имате следното преживяване: колкото по-отчетливо виждате този страх, толкова по-слабо ще ви въздейства той. Тогава възниква въпросът: Как може да се виждат чувства, страхът, да предположим?

Как да виждаме чувствата

Когато става дума за сферата на симпатиите и антипатиите – тази специфична сфера на преживявания – за да бъде видяно всичко това, за визуализацията на такъв вид емоции, най-подходящи са цветовете. Примерно, въпросът изглежда по следния начин: ако има някакво душевно преживяване, то какъв цвят извиква у мен това преживяване? Ясно е, че белият цвят действа по различен начин на човек в сравнение с черния, или жълтият – различно от синия. И различните въздействия на цветовете извикват състояния, подобни на онези, които предизвикват силите на симпатията и антипатията в душата.

В този смисъл може условно да кажем: за всяка една симпатия и антипатия може да се избере някакъв цвят. Това не означава, че симпатията и антипатията са в този цвят, това означава, че външно видимият с очите цвят би създал у мен също такова усещане. Но доколкото такава връзка съществува – съответствие между силите на симпатията и антипатията и онези усещания, които цветовете предизвикват – тогава може да се каже, че условно мога да изразявам симпатия и антипатия с помощта на цветовете.

И първата стъпка в това обособяване е ето каква – най-напред да разбера какви точно усещания на симпатия и антипатия действат сега в душата ми; къде точно се намира мястото на това действие: в сърцето или областта на слънчевия сплит, и след това да потърся такава комбинация от цветове, която да съответства на това действие.

Цветна аура на мястото на чувствата

След което следващата стъпка би било онова, което от Рудолф Щайнер се описва във втора глава, където казва: учи се да наблюдаваш себе си отстрани с всичките си сили на симпатия, антипатия, различните настроения… Просто да погледнеш на себе си отстрани – това не е толкова трудно. Може да си се представим как седим на стол и така нататък, да си представим, че отнякъде наблюдаваме това. Но да погледнеш на своите чувства отстрани, вече означава, на практика да ги визуализираш с помощта на именно такъв правилно подбран набор от цветове. Тогава бих гледал някакъв образ, който прилича на мен и бих видял на онова място, там, където тези чувства се усещат, цветна аура. Онзи, който прави това, тоест, визуализира по този начин чувствата, прави ги видими за своето съзнание, той ще забележи, че в резултат на подобен процес това вътрешно чувство отслабва, а пред душевния поглед става все по-светло.

Четирите закона на логиката на сърцето

1-ви закон: Чувството отслабва след отделяне

И ако някой иска да се избави от усещането за страх, може да си помогне със следната процедура: погледнете на себе си отстрани с онази именно цветна аура на страха. Ето това е и смисълът на първия закон на логиката на сърцето – че онези емоции, които превръщаш във видими и осъзнати, вече престават да ти въздействат толкова силно.
И онзи, който прави това упражнение, ще забележи: в действителност, докато държа под око някоя своя емоция, вътрешно съм свободен от нея. Въпреки това, съществува едно “но”: ако спрем да се занимаваме с тази емоция, тя често пак се появява. Тя, сякаш, се връща при стопанина си. Ето защо с едно само изолиране, отделяне, отстраняване, не е възможно да се избавим от каквито и да е било емоции задълго.

2-ри закон: За допълнителното изживяване

И тук помага вторият закон на логиката на сърцето. Той гласи, че всяко едно душевно преживяване предизвиква допълнително изживяване – това е един вид закон за допълването.

3-ти закон: За неутрализирането. Компенсиране на цветовете

Същото е и с външните възприятия: ако гледам ярко червен цвят, в очите възниква допълнителен зелен цвят – този зелен цвят може да бъде забелязан, ако спрем да гледаме червения цвят – тогава в очите ще се появи зелено петно. Тези два допълнителни, нека така ги наречем, процеса: единият идва отвън, подобно на начина, по който червеният цвят въздейства на душата; другият действа отвътре, като негов баланс, като зелен процес – те действат по следния начин: когато по интензивност се уравновесят, тогава един друг се тушират. Това е известно.

Компенсиране на звуците

В различни експерименти със звуци може да се направи нещо подобно: ако човек се намира в специална камера, където един и същи звук звучи дълго, то след 20 минути или малко повече той престава да чува този звук, защото в ухото му работи допълнителен процес, който ще се забележи, ако в камерата се изключи звукът – тогава в ушите започва да звъни. Този допълнителен звук, през тези 20 минути се усилва и става толкова силен, че може да заглуши външния звук и човек спира да го чува.

Компенсиране на симпатия и антипатия

Същото става и с преживяванията на симпатия и антипатия: ако човек, изживява примерно състояние на страх, то в душата започва да действа допълнителен процес, който – по принцип – ако се усили в достатъчна степен, ще заглуши това усещане за страх. Просто въпросът е колко дълго всичко това ще продължава. Така, по принцип, описах още два закона на логиката на сърцето. Вторият закон казва, че всяко елементарно усещане на симпатия и антипатия събужда в душата допълнително усещане, допълнителен процес.

А третият закон казва, че допълнителното преживяване потушава, неутрализира първоначалното преживяване.
С две думи, по принцип може да се каже, че човек преминава през няколко състояния, ако – да допуснем – той извършва отстраняване, изолиране. Да предположим, че изпитва страх. Сега той го изолира – описах по какъв начин. Тогава усещането за страх ще изчезне, но пред очите му ще го има – нека го определим така – образа на страха. Вместо усещането за страх на същото място (в тялото – бел. прев.) ще се появи някакво допълнително усещане. То може да бъде силно или слабо – всичко зависи от това, колко дълго това допълнително усещане вече е било усилвано. Ако направим втората стъпка на изолирането, отделянето: допълнителните усещания също да се отделят и да бъдат видени като образ, тогава в елементарен план се извършва един вид алхимическа реакция.

3-ти закон. Алхимия на чувствата: Неутрализация

Да предположим следното: силата, която е свързана със страха (това, може да се каже, е силата на антипатията), и допълнителната сила (тя ще е по-скоро сила на симпатията) си взаимодействат и със сигурност се неутрализират взаимно. Това е приблизително същото, което в химията е известно като неутрализацията между киселина и алкално вещество: ако се съединят киселина и алкално вещество, те ще започнат да си взаимодействат и ще се получи неутрална сол, а тя ще се утаи.

4-ти закон: Възникване на емпатията

По подобен начин от субстанциите на симпатията и антипатията, които са астрално активни субстанции, възниква неутрална субстанция (вещество), възниква сякаш нов вид субстанция, с друго качество. За човека това означава, че той повече няма да попада под влияние на силата на страха. Но докато тя не се свърже с допълнителна сила, тя може винаги да се върне и отново да започне да безпокои човека. А ако вече е свързана, тогава в душата се появява друго състояние, то вече не се нарича състояние на симпатия или на антипатия, а се нарича състояние на емпатия.

Сетивото за истина

Това понятие емпатия е сравнително ново понятие. Състоянието на емпатия, може да се каже, е онази точка, от която може да се започне да се усеща какво е истина и какво лъжа.

И тогава човек може да забележи: мога отново да погледна онази ситуация, която предизвика у мен страх. Но сега силата на страха е свързана с допълнителна сила и няма повече да се появява страх. Но това не значи, че ще се появи равнодушие, а ще има – най-вече – следният вид преживяване: сега виждам тази ситуация и в сърцето ми се появява усещане, което може да се сравни не с цветовете, а по-вероятно с музиката, със звученето, с хармонията или с дисхармонията. При което може със сигурност да се каже: ако ситуацията извиква усещане за съзвучие, за хармония, то това е истина; ако извиква усещане за дисонанс, дисхармония, значи някъде нещо е невярно. Възниква сякаш първоначално смътно интуитивно възприятие на истината. И точно това казва четвъртият закон на логиката на сърцето, че в състояние на емпатия, което се постига по пътя на свързване на силите на симпатията и антипатията, човек започва да преживява (усеща) истината и лъжата интуитивно.

Проверка за състоянието на емпатия

Има още една възможност да се определи в състояние на емпатия ли съм или още не съм, или още може би в мен ги има силите на симпатията и антипатията, когато гледам някаква ситуация. Това е много лесно да се провери: достатъчно е онова усещане, което възниква в сърцето, отново да го отделим от себе си, тогава – по концепция – трябва да се появи допълнително усещане; и ако това допълнително усещане е същото като отделеното усещане, то това означава, че аз съм в състояние на емпатия.

Емпатия и математика

Състоянието на емпатията, то е допълнително към самото себе си. В този смисъл то прилича на понятието нула в математиката: плюс нула и минус нула е едно и също, няма разлика. Ако пред единицата се постави плюс или минус, или пред всяко друго число – разликата е голяма, а пред нулата – това е единственото място, където няма разлика. Ако пред състоянието на симпатия поставите минус, то ще стане различно, напълно. В състояние на емпатия промяна няма да има – вие се намирате в онази точка, която може да бъде наречена вътрешно спокойствие, вътрешен мир. В този смисъл вътрешният мир (за човешката душа) е също както нулата е точка на равновесие, или централна точка, за цялата поредица на числата.

Апатия: душата е мъртва

Освен това има и четвърто душевно състояние – то се нарича апатия. То не трябва да се бърка с емпатията. Условно можем да си представим такъв кръст: от едната страна е симпатията, от другата – антипатията; състоянието на емпатия не се намира по средата, а отгоре – това е по-високо духовно състояние. Състоянието на апатия се намира по-ниско от симпатията и антипатията. Ако в състояние на емпатия душата е по-пробудена отколкото в състояние на симпатия и антипатия, то в състояние на апатия душата е мъртва. До състояние на апатия човек достига, ако потиска чувствата си – онова, с което започнах. Известно е, че ако потиснеш някое тежко чувство при загуба, може да изпаднеш в състояние на депресия. Такова потиснато състояние на депресия, вече е близко до апатията и човек усеща, чу душата му умира. Непоносимо е подобно състояние на душевна смърт или дори само доближаването до това.

Емпатия в учението на Рудолф Щайнер

Състоянието на емпатия е по-жизнено от състоянието на симпатия или антипатия. От една страна се появява способността интуитивно да се възприема истината и лъжата, тоест, веднага да се усети – интуитивно – хармонията или световната дисхармония. И освен това възниква вътрешната свобода сам, по своя воля, да изпиташ, да се свържеш с някаква симпатия или антипатия: възможно е, някак си, да се отстраниш от света на симпатиите и антипатии, а може, някак си, отново да се потопиш в него.
Може да се потопиш в света на симпатиите и антипатиите на друга душа. Тогава се появява възможността да съчувстваш да друг човек – ключът към разбирането на другия човек или въобще на другите същества в света. Ако прочетете какви упражнения Рудолф Щайнер предлага в следващите глави на “Как се постигат познания за висшите светове”, ще видите, че те са основани на това – да се съпреживява някакъв външен процес. Ето защо това състояние на емпатия, или на вътрешно спокойствие, винаги ще е изходна позиция за правене на всички упражнения, които той дава в своята книга.

Концентрация върху растение

Например там има упражнение да наблюдаваш растение, което разцъфва или увяхва. Ако предварително не се намираш в състояние на емпатия, а просто гледаш някакво цветче, което цъфти, тогава, може би, ще се появи чувство на симпатия, защото цветчето ти харесва, или на антипатия – защото не ти харесва. Тези две емоции въобще не са свързани с цветето, това са само вашите лични отношения към него. Да си представим сега, че сте забелязали в себе си чувството на симпатия, отстранили сте го и сте го уравновесили, след което отново сте погледнали това цвете.
Може дори да се опитате да проникнете, да се вживеете във формата на цветето, да приемете неговия външен вид в мислите си. Тогава у вас ще се появи напълно различно вътрешно преживяване. Отново ще изживеете силата, която може да се сравни със симпатия или антипатия, но определено ще знаете: това не е вашата симпатия или антипатия, това е симпатия и антипатия, която живее в друго същество, в това цветче. Това именно описва Рудолф Щайнер там. Но и всяко друго упражнение също започва от тази точка на емпатия.

“Как се постигат познания за висшите светове”

В този смисъл може да се каже, че книгата “Как се постигат…” сама по себе си не е сложна, ако предварителните условия са правилно изпълнени. Ето сега четирите закона на логиката на сърцето:

1. законът за отделянето (отстраняването): ако отделям от себе си някаква емоция, правя я видима, в същото това време тя престава да ми влияе;
2. законът за допълването: всяко едно душевно преживяване на симпатия или антипатия събужда в душата допълнителното преживяване;
3. законът на неутрализацията: ако отделя, отстраня и тази допълнителна емоция, тогава те двете, тези две сили, взаимно се неутрализират;
4. законът за емпатията: чрез неутрализацията на своите симпатии и антипатии достигам до вътрешно спокойствие, достигам своята точка на равновесие вътре в себе си и благодарение на това в мен вече се отваря един обективен душевен свят, у мен се появява способността да наблюдавам душевните сили – симпатии и антипатии – като реална обективност, и интуитивно да преживявам (усещам) истината и лъжата;

Защо днес има толкова психолози?

В този смисъл всичко това сякаш е ключът към по-високото ниво на съзнанието. Днешното време, то е такова, че – по принцип – човечеството се учи на това, що е логика на сърцето. Хората се обучават, те са принудени да се обучават, защото забелязват, че техният емоционален свят е излязъл от равновесие – това често се случва. Вече като резултат на всичко това е появата на големия брой психолози и психотерапевти, които се занимават – също така – с привеждане на душите в равновесие. Това изглежда е следствие на този именно факт, че душите са с нарушено равновесие и това ги кара да се обучават как да постигат своето равновесие.

Ще ни трябват още 2000 г.

В този смисъл човечеството сега учи логиката на сърцето. Близо около две хиляди години човечеството се учеше на логиката на мислене; и приблизително две хиляди години трябва да учи логиката на сърцето. В края на този път ще има много хора, които ще притежават интуицията на сърцето и ясновидство. Онези души, които в продължение на няколко инкарнации (прераждания) са преминали този път изцяло, ще притежават етерно ясновидство и интуиция на сърцето. Също както сега хора, които в продължение на предходни превъплъщения са се учили логично да мислят, сега притежават вродени способности за логично мислене.

Логиката на волята и лечението

После ще дойде времето за обучение в логика на волята. И там може също така да формулираме четири основни закона. И за това също цяла епоха ще е нужна, за да я усвоим тази логика. Ако някой изцяло е изучил логиката на волята, то той ще притежава способността, която в предишната лекция нарекох майсторство в социалното изкуство. Тоест да се действа в обществото по такъв начин, че напълно съзнателно да се хармонизират ситуациите. На това учат законите на логиката на волята.
Логиката на сърцето, както вече казах, има възможност и да изцелява. Това означава, че такива заболявания, каквито са психосоматичните, могат да бъдат излекувани, използвайки логиката на сърцето. И това също така Рудолф Щайнер описва като качества на бъдещето, че у човека ще се появи естествената способност да изцелява.

Лечебни и други ефекти от концентрацията | Упражнения по медитация за начинаещи

Има ли въпроси?

Може би всичко това е прозвучало твърде сложно. В действителност, това не е толкова сложно на практика, както изглежда на теория. Обикновено става обратното. Тоест бих могъл от своята практика да разкажа достатъчно примери, в които с помощта на логиката на сърцето е било възможно да се помогне на друг човек, особено когато става дума за родители и деца.

Алхимия на финансите

– Можете ли да кажете няколко думи дали такива способности могат да помогнат някак в сферата на финансите, защото изглежда, че сякаш напоследък светът е загубил контрол по отношение на финансите, също така – разбира се, ако това е възможно.

– Аз наричам тази връзка между силите на симпатиите и антипатиите в душата и във финансовите процеси алхимия на финансите. Работата е в това, че в наше време човек е свързан със съдбата си основно чрез силите на симпатия и антипатия. Тоест, въпросите на кармата – те се проявяват в живота ни чрез това, което преживяваме като симпатия и антипатия. Това не е изцяло така, не е на 100%, преди е било по-силно това, но и сега все още тази връзка съществува. Тези сили действат в нашата кръвоносна система, в кръвта ни, нали? От друга страна, паричните процеси също събуждат в душата мощни сили на симпатия и антипатия. Казано иначе, известно е, че да говориш с някого за финанси – това предизвиква много силни реакции на симпатия и антипатия, по-силни отколкото, когато се говори за математически закони. И със законите, по които финансовите процеси протичат, също както и със законите на съдбата, са свързани нашите усещания за симпатия и антипатия.

Евангелието и финансите

Ето защо в Евангелието има много притчи, в които се обясняват законите на съдбата, но примирите се вземат от света на финансите. Там – нека го кажем – има пример, когато богати хора даряват на храма много пари, след това идва една вдовица и дарява два гроша. И коментарът на Исус Христос е следният: тя е дарила повече, отколкото богатият. За разсъдъка това е абсурдно, защото ако пресметнем колко струва златото на богатия и колко струват тези два гроша, то разликата е огромна. Но при кармата е обратното: с тези два гроша кармически ще се случи много повече отколкото с онова злато, което е било дадено от излишък. И нека кажем така: разбира се, докато човек със силите на симпатия и антипатия действа в паричните процеси, той не е свободен. Ако се издигне на нивото на емпатията и така да действа в паричните процеси, то резултатите от тези действия ще са различни – от гледна точка на кармата. Но на подобен общ въпрос може само така общо да се отговори. Ако се конкретизира въпросът, и отговорът ще бъде по-конкретен.

Рудолф Щайнер и личният опит на Армен Тиугу

– Тези идеи за логиката на сърцето и за логиката на волята, които тук представихте – Вие самостоятелно ли сте разработили или още и други хора са участвали в това?

– Е, по принцип тези идеи ги има при Щайнер. Той охарактеризира човечеството на бъдещето след две хиляди години, когато тогава ще съществува естествената способност за съпреживяване с другия човек – емпатия се нарича това. Той нарича това култура на братството, когато никой няма да може да бъде щастлив, когато друг до него страда – защото поради състоянието на емпатия той ще усеща неговата болка. В този смисъл не са мои идеите, тези, които споделям тук.

– Но тези четири закона на логиката на сърцето не ги открих при Щайнер, а също и това, което бе вчера в лекцията за социалното изкуство – също.

– Е, всичко това го има при Щайнер, просто при него това може би е на различни места и не е така систематизирано, както го систематизирах аз. Тоест, тогава би трябвало на различни места в различен контекст да се събира, и ако се събере, тогава ще може да се каже: да, това е същото. Изразът “отстраняване (отделяне) на симпатията и антипатията” открих при Щайнер сравнително неотдавна, само преди два месеца, но го има. Той буквално казва следното: Ако човек се е научил да отделя (отстранява) симпатията и антипатията, той придобива способността да влияе върху растежа на растенията. Понятието “Неутрални същества” – това, което нарекох, когато симпатията и антипатията се свързват и възниква неутрално същество, също открих при Щайнер сравнително неотдавна. Той говори за неутрални същества, елементарни, природни, които с помощта на човека се появяват. Така че по принцип такива места има, но повечето от това, което описах, е взето от собствения ми опит – но при Щайнер, то също впоследствие бе намерено.

– Възможно ли е това преживяване, когато се извършва отделяне на чувство и след това се отделя допълнителна емоция – възможно ли е това да се изживее по естествен начин в живота, както, например, с цвета и допълнителния цвят? По какъв начин може да се преживее това допълнително чувство? Защото, когато гледам червено, не усещам зеленото непосредствено – трябва нещо да направя, за да се появи то, не усещам зеленото в червеното. По какъв начин възниква това допълнително чувство?

Кармата и цветовете

– Ами то се появява по същия мистериозен начин, както по мистериозен начин възниква зеленото в очите. Може просто да се осъзнае, че вече го има. И често е грешка това, че умът се опитва да комбинира и изчислява това допълнително чувство. Да предположим, че умът казва: Аха! Какво допълнително усещане за страх може да има? Е, нека да предположим – смелост. Когато умът вече знае това, сега вече той се опитва да генерира в себе си смелост, за да неутрализира страха. Подобен подход, на практика, само за известно време може да помогне. Защото за всяко едно състояние на симпатия или антипатия има твърде специфично допълнително състояние. За някакъв вид състояние на страх може допълнителното състояние да е благоговение, а за друг вид състояние на страх допълнителното преживяване да е самочувствието. Ако се опитате да съставите схеми, те ще са безкрайно много, и въпреки това ще се случи така, че за поредното състояние то ще е съвършено специфично, свое. В случая преди всичко просто трябва да се научите да забелязвате – какво е сега допълнителното състояние.

А къде е неговият източник – как да кажа, това е вече въпрос на окултно познание. Той се намира там – източникът на допълнителните преживявания, където се намира и източникът на кармата. Защото и кармата действа така: създавам някаква ситуация и след това вече кармата ме довежда в допълнителна ситуация. Тя ми създава допълнителна ситуация, която ще ми позволи вече създадената ситуация да се уравновеси. А чувството и допълнителното чувство – това е, как да кажа, карма в миниатюрен вид.

– Казахте, че имате много примери от собствената си практика по тази тема. Бих искал да чуя някакъв пример. И казахте също, че това основно помага в ситуации с родители и деца. Може би примерът да е в този контекст?

– Знам, че някои от присъстващите тук биха могли такива примери да дадат – може би, те ще го направят?

– Аз ще дам пример. Много години си имам работа с коне. Там има преживявания на безстрашие, но има и неща, които предизвикват страх. При всички случаи ще се появи едно от двете. Ако си млад и безстрашен, много бързо ще стигнеш до състоянието на страх: или ще получиш удар от кон, или ще паднеш от кон, или с твоя кон всичко ще е наред, но някой друг кон ще те хвърли; или когато стигнеш до състоянието на безстрашие, тогава ще видиш страха пред себе си, или – може би – конете ще започнат да се боят от теб… И след това ще се появи такова едно състояние, когато вече няма да усещаш нито смелост, нито страх при тази работа с конете. И ти излизаш, въртиш се сред тях, но е по-различно отколкото при децата, които се чувстват смели в началото. И, в известен смисъл, се постига състояние на равновесие и спокойствие; и тогава наистина новите ситуации се разглеждат като хармонични или дисхармонични. Това, през което сам преминах, не е от теорията или от учебник. И то, по принцип, 100 процента потвърждава това, което вие казахте.

Лечение с емпатия

– Тъй като вече изтекоха 3 минути след 10 часа, а молбата беше в 10 да приключим, много накратко ще дам един пример – точно за родители и деца – който ми направи голямо впечатление, и с това ще завършим. Ситуацията бе следната – две от трите деца на млади родители боледуваха от кърлежов енцефалит, от възпаление на мозъка. Понякога това заболяване се предава чрез козе мляко, както бе в този случай. Това е много тежко възпаление, което често завършва с парализа или със смърт, особено при деца. Децата вече бяха в болница, едното бе на две години, второто – на четири. Тогава дядото на децата ми позвъни, защото с него правихме упражнения по логиката на сърцето и вече отчаян ми каза, че ето вече две седмици – лекарите разбира се правят каквото могат в болницата, но засега ситуацията се влошава. Децата били прекалено бледи и апатични, нищо не ядат и имат висока температура, тоест прогнозата е напълно неясна. Тогава веднага отидох в това семейство. Двамата родители бяха вкъщи с третото дете, съвсем малко, и дядото и бабата – родителите на бащата, също бяха в дома. И ние направихме следното в продължение на два часа.

Първо – казах им – трябва да неутрализирате своите симпатии и антипатии. Това бяха главно страховете за децата им. Е, няма обширно да разказвам как правихме това, но ще кажа, че това приблизително изглеждаше така, както ви го описах: да наблюдаваш себе си отстрани, да забележиш на кое място се проявява страхът. За визуализацията на страха те си помогнаха още с рисуване. Всеки рисуваше върху лист хартия такъв цвят, в който се визуализираше страхът. След това, се появи усещането, че ето сега виждам страха пред себе си, започнаха да рисуват онова усещане, което се появи на мястото на страха, допълнителното чувство, докато най-накрая не възникна усещане повече или по-малко неутрално. Това означаваше, че човек само си е помогнал сам да се избави от страха. Но това не означава, че той е помогнал да детето.

Трябваше да се направят още две крачки, за да се помогне на детето. Най-напред трябваше да се потопят в състоянието, в което се намираше детето. Тъй като децата бяха две, едната двойка възрастни работеше с едното, а другата двойка – с второто дете. Това се прави по следния начин – човек вътрешно сменя своя образ с образа на детето, превъплъщава се във външния облик на детето. Тоест, ако сме свикнали, че имаме еди-какъв си нос, такива и такива уши, еди-какво си лице, то трябва вътрешно да променим своя образ до такава степен, че да имаме усещането, че сега имаме носа на ето това дете.

Ако това се прави с достатъчна интензивност, а те го правеха с голяма интензивност, защото ставаше дума за живот и смърт, то при такава интензивност ще бъде преживяно състоянието на този именно човек, чийто облик сега приемаш. Например, дядото, който ми се обади, се опита да се вживее в състоянието на двегодишното момче. И при него, по интересен начин, не болка в главата се появи като преживяване, а в стомаха като усещане, което доста точно характеризираше състоянието на внука. При другите имаше и други преживявания, вече не ги помня. Тогава казах: известно време трябва да останат в това преживяване, което се е появило у тях. Това е нужно, за да има време да възникне допълнителното преживяване, което е незабележимо на фона на първото. Предложих да останат поне 5-10 минути (това вече е много) в това преживяване. След което вече трябваше да се отдели и това преживяване на болестта на детето. Така, се появи още една рисунка, трета. А после се появи още и четвърта, допълнителна. При тази, четвъртата, им казах: след като това можахте да отделите от себе си, то сега трябва много интензивно да се опитате да го пратите със силата на мисълта си на това дете, с което се занимавате.

Е, след това трябваше вече да си замина. В дома им бях около два часа. По-голяма част от времето отиде не за самата работа, а за обясненията какво трябва да се прави. И им казах, че когато отново имат сили и време, да повторят това още веднъж и още веднъж. Тъй като майката главно беше вкъщи с малкия, в болницата отиваха бащата дядото или бабата. И когато бащата отишъл скоро след това в болницата, той веднага забелязал неголяма промяна при едно от децата: на двегодишното момче се е бил променил цветът на лицето – от бял е станал розов. При момиченцето е нямало особени промени. Но на следваща сутрин момиченцето се е събудило и е било гладно. Но после са се появили и други промени към по-добро и у двете деца. Историята приключи с това, че след две седмици отначало едното, а после и другото дете бе изписано. И разбира се, родителите бяха много радостни, че нямаше никакви усложнения. Естествено, докато децата бяха в болницата, те получаваха нужната им медицинска помощ.

Вижте и ТОВА:

Лечение със силата на мисълта: Упражнения по медитация и положително мислене