Емпатия като рожба на симпатията и антипатията и правилно мислене

Емпатията е състояние, което се появява, когато успеем да неутрализираме симпатията и антипатията. Правилното мислене е резултат от равновесието между обективното и субективното мислене

Емпатията е особено състояние на ясновидство, при което успяваме да се дистанцираме от собствените си симпатии и антипатии и да осъществим духовен контакт с изследвания обект. В този случай можем да говорим за наблюдаване и сливане с човек или друго същество, а също и с предмет. Подробности за техниката, по която това може да стане, ще намерите в материала, към който даваме линк по-долу.¹⁾Този текст е вдъхновен от лекция на Игор Фишман, тълкование върху майската медитация на Херберт Витценман. В нея става дума за добродетелта равновесие.

Най-просто казано емпатията е мислено сливане с наблюдавания обект. Ако наблюдаваме човек, се опитваме да разберем как се чувства. Ако наблюдаваме дърво, искаме да преживеем неговия жест. Ако е животно, чувстваме неговите желания, намерения и страсти. Емпатията е жив контакт, уникален за момента и представлява разбиране. А разбирането е възможно само между подобни неща. Човека можем да разберем със своя дух, със своя Аз. Животното – с астралното си тяло, растението – с етерното си тяло. Става и с по-висшите членове. Например ако се опитваме да разберем една лъжица, ние влизаме в етерната област, където се намират функционалностите, определящи необходимостта и формата на лъжицата. Повече за емпатията вижте в линка по-долу. А тук ще се насочим с няколко изречения към проблема за обективното и субективното мислене, който също може да ни позволи по-добре да разберем емпатията.

При субективното мислене имаме склонност към егоизъм, затваряне в себе си и измисляне на света, фантазиране. А при обективното отиваме в другата крайност – ариманическата, при която се разтваряме в света, ставаме част от статистиката и не даваме никакъв творчески принос. При т.нар. обективно мислене статистиката е водеща. Това е съвременният подход: винаги да се търси несъществуващото нормално, което е средностатистическата стойност. Всяко отклонение от нормалното се счита за лудост. Но проблемът с този идеален средностатистически човек, към който всички претендиращи да бъдат нормални, се стремят, е че той наистина просто не съществува. Всеки жив човек се отклонява малко или повече от идеалната средна стойност, от стойността на посредствеността.

Всяка ситуация е уникална сама за себе си и ние трябва да изграждаме индивидуален, жив подход към нея. Ако измислим математически модел, който да важи за всички случаи и за всички точки в пространството и във времето, тогава този модел задължително в даден момент ще се провали. Появява се знаменитият Черен лебед, обяснен от Насим Талеб, и ни показва, че нашите теории нищо не струват.

Затова двата крайни подхода в мисленето – обективното и субективното, са грешни, ако не се използват в съчетание и в равновесие. Първото мислене е по-близо до марксистката философия, която въвежда понятието „обективна реалност“. То е свързано с изцяло отдаване на „обекта“ и пълно изчезване на „субекта“. Субективното пък е точно обратното.

Трети вид е така нареченото правилно мислене, което вече е в посока на емпатията. То представлява равновесие между тези двете. При него винаги имаме уникална задача за решаване и уникално решение. То е диалог между духа на субекта и духа на обекта, при който се взема решение за правилно действие. Казано с по-малко думи, правилно мислене е това, което води до правилно действие. Всяко сухо и механично прилагане на изводите и решенията, свързани с живи същества, от една частна ситуация към друга, води със себе си елемент на грешка.

Другата характеристика на правилното мислене, е че то е живо. А живите същества, както знаем от Гьоте, се подчиняват на различни закони като законите за ритъма, за развитието, инверсията и полярността. Живото същество може да бъде разбрано само от подобно, от друго живо същество. Най-доброто средство и при мисленето, и при разбирането, е емпатията.

Вижте и ТОВА:

Логиката на сърцето. Алхимия на чувствата | Емпатия, апатия, антипатия и симпатия