Фарисеи. Кои са те според Емил Бок и Армен Тыугу (Армен Тиугу)

Фарисеи, книжници и садукеи са трите основни феномена, стоящи като изкушение по пътя на всеки, който се стреми към познанието.

Има няколко вътрешни изкусителя, привички или гласове, които можем да наречем вътрешният книжник, фарисей или садукей, каза Армен Тиугу по време на вчерашната си лекция пред антропософи от много държави. ¹⁾Къде и как да се включа в международната Рождественска конференция и Клуба по одухотворяване на финансите. Тези понятия са от евангелията.

Фарисеи и книжници

Има хора, които разбират духовното развитие като развитие на своя вътрешен свят на чувствата. Те си нямат и понятие какво се случва във външния свят. Отдали са се на „духовен живот“ до такава степен, че може и президента на страната си да не знаят как се казва. Това е проявление на вътрешното фарисейство.

За да преодолееш в себе си фарисея, е необходимо да развиеш своето сетиво за истината. Трябва да изучаваш антропософията, дори и само разсъдъчно, но с чувство за истината. Ако просто възприемаш само с помощта на разсъдъка, възниква опасност да станеш книжник.

Зачатъци на сетивото за истината има у всеки човек, ако у него вече има зачатък на съзнателната душа. Но това сетиво изисква да бъде развито. Трябва да се научим да го използваме. Може би по-точно е да се каже да развием този орган за възприемането на истината. Това възприятие можем да сравним с усещането, когато слушаме музикално произведение и си даваме сметка, че нещо не подхожда на цялостната творба. Тогава възниква потребност да поправим това нещо, защото е неприятно.

Логиката на сърцето и сетивото за истината

Рудолф Щайнер е наричал тази методика „Логиката на сърцето„, като под това е разбирал сетивото за истината. Заниманията с езотерика ни водят към развитие на някои от способностите на бъдещето. А към тази епоха се отнася логиката на сърцето. Повече подробности по темата можете да прочетете в книгата „Теософия на розенкройцерите“, GA 99, лекция 14 за пътя на розенкройцера.

С развитието на сетивото за истината е свързано и непредубеденото мислене (без предварително зададени аксиоми и наизустени отговори). Тогава мислите възникват като преживяване, една мисъл израства от другата, след това те получават мислителни обвивки. Това е пътешествие в света на живото мислене.

Когато Щайнер казва, че една стъпка в посока на познанието трябва да се съпътства от три стъпки в посока на морала, има предвид моралната интуиция, моралната фантазия и моралната техника. До тях се достига чрез описаните от Армен Тиугу методи в разкриването на логиката на сърцето, съзерцателния и зодиакалния диалог. Щайнер е говорил за този диалог във втората лекция на GA 233-A²⁾Рудолф Щайнер. „Розенкройцерството и съвременното посвещение„.

Хората, които възприемат идеи, но нямат морална фантазия, попадат в изкушението на вътрешния фарисей. Такива хора обичат да казват: „А къде точно е написано това в трудовете на Щайнер?“.

Социалното изкуство означава да извършваш действия, които водят до изменянето на външния свят. То е преодоляване на садукейството. Вътрешните садукеи са хора, които отричат практиката. Духовната работа трябва да бъде зрима, видима, за да може да се пренесе на физически план и онова, което изглежда, че е невъзможно да се пренесе.

Ето какво пише Емил Бок по въпроса кои са фарисеите:

Фарисеи. Кои са те според Емил Бок

„Целият по-нататъшен ход на Христовия живот ще бъде едно доказателство за това, че ръководството на юдейството, и особено фарисейският орден, са изпаднали в духовно отчуждение и израждане. У фарисеите има духовност, която някога е била свята и Божествена, но която е станала призрачно-мрачна, и накрая – дори сатанинска. Всред човечеството именно те са същинските врагове и противници на Христос. И толкова по-многозначително е за нас, че в зората на първите Христови стъпки срещу Него застава един водещ фарисей (Никодим), който е стигнал до посвещение по истинските стари пътища на Духа. По-късно Христос ще отправи срещу фарисеите своите безпощадни упреци – „горко вам… ”. При това, винаги следва да имаме предвид, че е съществувал поне един фарисей, поне един извън кръга на учениците, чрез когото в обкръжението на Христос е можал да се разгори все още живият огън на фарисейското посвещение.

Фарисейският орден, основан след Вавилонското робство от апокалиптика Езра, е представлявал в началото едно истинско езотерично направление. Вдъхновяваното и провежданото от него душевно обучение беше едно последно синтезно обхващане на старозаветната духовност. След преминаване през последователни степени на посвещение, силите, които човек донасял от кръвното си родство, тоест наследените вътрешни сили, били вдълбочавани и одухотворявани така, че са извеждали пред прага на духовния свят. Накрая посветените фарисеи стигали до екстатично визионерство, вглеждайки се в бъдещето на човечеството. Апокалиптичните книги, свързвани с името на Езра, са една по-късна утайка на фарисейската есхатология, към която се стремяли душите, тръгващи по този път. Физическото тяло на човека било за фарисеите като храм, защото духовността, на която те служат, била извлечена изцяло от недрата на физическото тяло.

За тях храмът бил върху хълма Мориа, макар и те да са оставили другиму свещеническата служба. Мориа е хълмът, където е изграден Йерусалим. Тук Авраам е щял да пренесе в жертва Исаак (Бит. 22, 1-2). По времето на Исус обаче, техният орден бавно дегенерира в лъжовност и властолюбие. С есхатологичното визионерство на мировия съд, което според тях е трябвало да предшества идването на Месия, те са ужасявали и поробвали мнозина. Този орден имал подобна съдба на сродния нему по-късен йезуитски орден, който след кратък спиритуален подем бързо се изродил в средство за политически борби. Накрая фарисеите бяха най-ясното доказателство за това, че произлизащата само от физическата телесност и от наследствено-родовите привилегии духовност е стигнала до мъртвата точка на своето пълно изчерпване.“³⁾Още в книгата: Емил Бок. „Трите години“. Издателство „Даскалов“

Вижте и ТОВА:

Изграждане на способности и умения | Езотерични практики и теория