В този текст ще стане дума за различни духовни концепции и медитации, взети от християнската и други религиозни традиции. Изследват се идеи, свързани с Кръщението на Христос и „новото раждане“ на християнина.
Предоставят се медитативни упражнения и напътствия върху тях. Текстът също така се спира на въпроси като „Как един човек може да стане огледало на по-високо същество?“, какви са причините за болестите и страданията и др.п.
В един от абзаците от лекциите на Рудолф Щайнер върху Евангелието от Лука, които разгледахме тази събота1)в групата „Упражнения по медитация за начинаещи“ имаме онлайн срещи всяка събота в zoom от 08:00 до 09:30 сутринта. Можете да се включите в тях, ако сте прочели задълбочено лекцията, за която се готвим предварително съответната седмица, да сте я осмислили и да има какво да кажете по нейното съдържание., се казва, че преди 2000+ години Кръщението е било нещо съвсем различно, в сравнение с това, в което то се е превърнало по наше време. Днес то е просто символ. Самият Йоан Кръстител го е практикувал по съвсем различен от днешния начин.
Във водата тогава се е потапяло цялото тяло на онези, които са били кръщавани, и човекът се е чувствал наистина застрашен от удавяне. В резултат на това е получавал същински шок и пред очите му е минавал целият му живот като обширна панорама от образи.
Съдържание:
Водно и “огнено кръщение”
Тук едно от интересните неща е, че всъщност етерното тяло се отделя и в други случаи, подобни на тези, когато Йоан буквално е давел хората и в последния момент ги е спасявал. Но, разбира се, не само тогава се получава частично излизане на етерното тяло от физическото. Същото нещо се наблюдава и:
- когато човек много се уплаши
- или се разболее,
- или е в някакво състояние близко до смъртта.
- Когато му се случи голямо нещастие,
- заплаха,
- епидемия,
- война,
- катастрофа.
Хората тогава казват “Толкова се уплаших, че пред очите ми мина целият ми живот”. Етерното ни тяло може да се отдели и животът да мине пред очите ни ретроспективно. Така човек се доближава до това, което се случва при Кръщението.
Неслучайно тук и там се говори за “огнено кръщение”, за кръщение в изпитанията. В такива моменти, както е описано и в тази лекция, ако етерното тяло се отдели напълно или частично, във физическото тяло на човека може да се вмъкне някое висше (или нисше) същество и да подмени за някакво време Аза му. Може също така той да получи известна форма на посвещение и да отиде на друго ниво.
Това е една от положителните страни, един от – така да се каже – страничните ефекти на болестите: Че след като човек се излекува от тях, той вече е с една идея пораснал. Вече започва да се намира в един друг по-висш стадий, на по-висше ниво от своята биография. При кръщението на Христос обаче говорим за промяна, която засяга целия свят. Тя е абсолютно историческа и преобръщаща хода на времето и на еволюцията.
Периодичното новорождение
По-нататък в текста вниманието ни се насочва към този глас, който се е чул от небето и който казва „Този е Моят Възлюбен Син, днес Аз го родих“. В тези моменти на посвещение, в които навлизаме в някои трудности, предизвикващи отделяне на етерното тяло от физическото, човек може да се роди наново.
Новорождението е основен принцип в християнското учение. Особено добре то се обяснява в протестантските религии и представлява една широко разпространена концепция. Новорождението влиза в А и Б на религията: За да стане християнин, човек трябва да се роди наново. И ето че тук се показва как Христос се ражда наново. Изобщо цялата лекция на Рудолф Щайнер е посветена на това периодично раждане и на периодичното ни превръщане в дете. Натановият Исус бива донякъде удавен от Йоан Кръстител и на негово място се ражда Синът на Всеединния Бог, който крепи световете. Този организъм, който приема Аза на Христос, който е подготвен да поеме в себе си зародишния кълн от висшите светове, той всъщност преживява и някаква форма на Възкресение.
Периодичното човекоставане
Значи когато минаваме от един в друг период, независимо дали благодарение на трудности или на това, че просто сме навлезли в следващата си 7-летка, ние преживяваме някаква форма на възкресение и на ново раждане. Всъщност връзка с това може да се намери в самото начало на лекцията, където се каза, че при преминаването от един период в друг, това винаги става постепенно. Както детето в утробата на майка си е съществувало и преди да се роди, а дори преди да бъде заченато, така и при Кръщението се получава ново раждане и това тяло, което се ражда, е съществувало още преди да се роди. Но то претърпява трансформация и тя е подобна именно на трансформацията при раждането. Можем да импровизираме, че на всеки 7 години ние получаваме по едно „мини“ водно или огнено кръщение, при което удавяме стария човек и на негово място се ражда нов – като божествено дете, което има да „човекостава“ в рамките на следващия период.
В следващата част от текста се казва, че всъщност Христовото същество е било предводителят на висшите духовни същества, които са се преместили да живеят на слънцето, след като Слънцето се е отделило от Земята в една предхристиянска епоха.
Медитация върху Таворската светлина
И тук намираме нещо супер интересно, което ни се препоръчва за медитация от автора. И тази медитация получава сериозно развитие до края на лекцията: Че слънчевата светлина, която ни залива, а също и топлината, са само дрехата на тези висши духовни същества, тяхното физическо облекло. Нещо подобно е казал Заратустра за Аура Маздао.
Тук можем веднага да направим аналогията, че това е всъщност Христос, и ако искаме да разберем какво представлява тялото на Христос след Възкресението, а и преди това, ще трябва да медитираме върху този образ. Да се съсредоточим върху тази имагинация, която ни се дава, че светлината е неговото тяло: Когато се стига до Преображението и Христос започва да свети “като Слънцето в силата си”, всъщност апостолите виждат неговото преобразено физическо тяло. При този етап на трансформация се освобождава Атман, най-висшият член на човека. От физическото тяло се образува Тялото на възкресението. Това тяло започва да свети. Тогава там на планината Тавор учениците виждат тази “Таворска светлина”.
Медитацията и романът “Антихрист”
Тук имаме една много значителна медитация и тя може би е най-важната част на лекцията. Заслужава си човек да спре и да поразсъждава, да се опита да си представи тези неща колкото се може по-образно. На тази Таворска светлина е посветен и романът „Антихрист“ на Емилиян Станев. Този текст между другото е един от най-великите и световни романи в българската литература, който в някои отношения превъзхожда „Името на розата“ от Умберто Еко. В „Антихрист“ е описана самата психология на средновековния човек, докато при Умберто Еко нещата са повече във връзка със сухата семиотика, с науката за знаците. Еко го влече към жанра на псевдо историческото криминале, докато Емилиян Станев буквално и съвсем ясновидски е успял да се въплъти в средновековния човек.
Той е описал и загадъчното мислене на исихастите, които са се опитвали да видят въпросната Таворска светлина и са я виждали наистина. Те са осъществявали някаква подобна медитация на тази, която Щайнер ни дава в лекцията, и много си струва да си припомним този роман, ако още не сме го чели, а ако сме, да го прочетем пак и да видим тази медитация разгърната в един художествен и вълнуващ текст. Тогава наистина ще знаем как се прави. И е добра идея човек много пъти преди лягане или по време на дневното си усамотение, в пълно мълчание, подобно на исихастите едно време, да се опита да видя тази Таворска светлина. Защото това е дрехата на Аура Маздао, на самия Христос. По този начин правим стъпка към виждането на самото Същество на Христос и към Неговото разпознаване в живота си.
Медитация върху Аза като огледало
В другия абзац пак е препоръчана една много интересна медитация – да си представим в одухотворена форма процеса, който наблюдаваме на Луната при всяко пълнолуние.
Тоест ние трябва да визуализираме пълнолунието, но не да мислим за Луната като за планета или като за физически спътник, а именно да видим тези същества, които стоят зад нейната светлина. И най-вече да си представим самата Луна като съществото Яхве. То се е явило на Моисей в горящата къпина, защото самият Моисей не е бил в състояние да съзерцава истинската и първична същност на Христос. Интересното всъщност в този абзац е, че едно същество може да представлява огледало за друго същество, както в случая Яхве или Йехова представлява огледало за Христос
Самият Аз по принцип е едно огледало и това е много дълбоко. Тук отново е хубаво да помислим как така един Аз, един човек или един бог, може да бъде огледало на нещо по висше? Как личният Аз – дневният периодичен Аз – представлява огледало за висшата същност на човека, за неговата индивидуалност? Но също така нисшият Аз е огледало и на реалността, на физическия свят, на събитията, на биографията, на мислите, на думите, на спомените. Съществено е да видим как нисшият Аз съответства на Луната. Как светлината, която се отразява от нея, всъщност идва от Слънцето, от висшия Аз, от вечната индивидуалност на човека.
Кой може да дава уроци?
По нататък става ясно, че за да може Христос да стане достояние на всички хора, той трябва да слезе на Земята и да започне да се движи сред тях като човек. Иначе те няма да могат да го възприемат. Преди това Той отново се е откривал от Космоса, но само и единствено на посветените. Такива са били древните Риши, които са го наричали Вишва Карман.
Ние постоянно се опитваме да търсим аналогия с живота на обикновения човек, защото човекът, както знаем, е бог в развитие. Значи той се ражда сред човеците не само за да възприема и да получава уроци, но също така и да бъде възприеман и да може да дава уроци. Това е валидно за абсолютно всеки човек, но ние разбира се не можем да даваме уроци на никого от позицията на своя личен дневен и периодичен аз. Дори и когато уроци дава редовият родител, учител или възпитател, от него пак се иска да влезе в едно извънредно състояние, което е различно от ежедневната причинно-следствена максима, че “Битието определя съзнанието”. Защото ако битието изцяло определяше съзнанието на един баща, той не би научил детето си на нищо хубаво.
Нашето висше същество е, което дава уроци на хората. Всъщност то живее отвъд сферата на седемте Риши, в периферията на света. От там, от позицията на вечната мирова мъдрост, ако успеем да се дистанцираме от субективната си реалност, ако успеем да погледнем обективно и отстранено на света, едва тогава можем да говорим от името на своя Висш аз. Тогава можем да участваме творчески в света. Тогава да можем да изявим своята божествена същност.
Причините за настоящото зло са в доброто бъдеще
В последния абзац, който разглеждахме тази седмица, се казва, че за да бъде подготвено тялото на Исус така, че да може да приеме Аза на Христос, е било необходимо Заратустра да мине своя път и съответно Буда да изживее своя живот.
Това ни навежда на идеята, че смисълът на човешкия живот с всичките негови грешки и грехове, и лутания, и болки, и нещастия има за целта нашият Аз да разработи определени способности, които после да бъдат в услуга на цялото човечество и на неговата еволюция. А това изглежда важи и за по-висшите същества. Често пъти трябва малко или повече да съгрешиш, да пропаднеш, за да можеш да се развиваш нататък. От грешките се учим, нали така?
Очевидно и самата задача – да се понесат страданията на Христос и да се свърши работата, за която Той идва – не е била лесна. Затова е цялата подготовка. Ние се мъчим днес, за да можем да изпълним важната си задача утре.
И тук е добре да припомним, че причините за нещастията и болестите не винаги са в миналото, а понякога могат да бъдат и в бъдещето. Те ни се случват целесъобразно, за да можем да развием съответните качества и да посрещнем бъдещите предизвикателства. Преди 20-ина години върху главата на тогавашния пловдивски митрополит беше паднала дъска с пирон от някакъв строеж и му беше извадила окото. И мои познати се питаха с какво ли е съгрешил? Други се питат днес с какво са съгрешили жертвите на земетресението в Турция? Невинаги е оправдано да разсъждаваме по този начин. Причините може да са в миналото, както смятат марксистите-диалектически материалисти. Но може да бъдат и в бъдещето.
Народът казва, че всяко зло е за добро. Народът знае, че понякога доброто от бъдещето причинява злините в настоящето и те се оказват следствие на процес, който започва в бъдещето.
Бележки под линия:
↑1 | в групата „Упражнения по медитация за начинаещи“ имаме онлайн срещи всяка събота в zoom от 08:00 до 09:30 сутринта. Можете да се включите в тях, ако сте прочели задълбочено лекцията, за която се готвим предварително съответната седмица, да сте я осмислили и да има какво да кажете по нейното съдържание. |
---|