Как човекът се превръща в дете периодично в живота си

В този текст ще стане дума за това, как човекът се ражда на всеки 7 г. В какво се състои двойното освобождение в пубертета. Периодично повтарящото се детство, с какво е важна 35-ата година от живота или „На попрището жизнено средата“ и какви способности трябва да развием до тази възраст.

Много хора се чудят как е възможно християнството да е съществувало преди раждането на Христос. Отговор намираме по имагинативен път в седма лекция върху Евангелието на Лука от едноименния цикъл на Рудолф Щайнер.

Как човекът се ражда на всеки 7 г.

Ако искаме да си представим как преминаваме от един житейски период в друг и как нещо се ражда (но е съществувало и преди това), можем да си представим раждането на човешкото физическо тяло. Това може да се разбере например от следния абзац на споменатата лекция, ако го разгледаме медитативно:

luka-01Тялото не започва да съществува от момента на самото раждане, а е съществувало и преди това в утробата, в тялото на майката. По същия начин се раждат и етерното, и астралното, и сетивното тяло, и сетивната душа, които имат някакъв момент (или по-точно период на раждане), но са съществували и преди това. Те хем се раждат в съответната възраст, хем ги е имало и по-рано. Странно звучи, но е така. Отделно от това човек в някакъв смисъл съществува дори и още преди да е заченат. На материален план той може да бъде открит в обстоятелствата, които подготвят неговата поява, в така наречените „причини“ за неговата поява. Но много повече пребивава той в духовния свят, откъдето (заедно с други духове) създава тези „причини“ и обстоятелства. Ето как е описан този процес в самата лекция:

luka-02Другото важно нещо, за което можем да си изградим представа и образ от споменатия текст, това е свободата. Ние виждаме, че свободата възниква благодарение на формирането и отхвърлянето на някакви съществуващи обвивки, тези на майката или на необходимостта, на кармата, които ние, раждайки се, отделяме от себе си. Изобщо в първите три-четири абзаца, а после и в цялата останала лекция, думите „раждане“ и „свобода“ са ключови. На всеки 7 години у човека се ражда нещо, което е съществувало и преди това, но вече наистина се ражда.

  • В първата година се ражда физическото тяло (като продължение на мачиното тяло) и постепенно изграждаме ново, свое тяло, което вече не е съставено от клетките на майката.
  • Около седмата година се ражда етерното тяло и постепенно човек се освобождава от майчиното етерно тяло, като си изгражда свое собствено.
  • Около 14-ата година в човека се ражда неговото си астрално тяло и за седем години успява да замени майчиното астрално тяло, с което той си е служил преди това.
  • Преди 21-вата година у човека се ражда сетивното тяло или тялото на усещанията.

Двойното освобождение в пубертета

И всъщност, както обикновено се получава при Щайнер, нещата са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед, защото в лекцията се казва, че до 21-годишната възраст напълно свободно по отношение на външния свят е само сетивното тяло или тялото на усещанията. С други думи в пубертета ние получаваме един прилив на сетивна свобода, който ни кара да си мислим, че сме по-свободни от възрастните, и да ги презираме. Смятаме ги за по-глупави от нас, защото не са свободни, не правят каквото си пожелаят като нас и не живеят истински. Само ходят на работа, говорят за работа, мислят за пари и общо взето не живеят истински.

rabota-s-biografiata-04

Същата схема на Джордж О Нийл можете да видите ТУК в цял размер.

Значи през пубертета става двойно освобождение – веднъж на астралното тяло и втори път на тялото на усещанията. От там идва и чувството за прекомерна свобода, с което се характеризират тийнейджърите. В някакъв смисъл това тяхно самочувствие е оправдано. Защото наистина след 21 г. човек влиза в един такъв период, за който не може и да се помисля за свобода. Чак след 42 на него ще му се даде шанс, ако положи усилия, да преработи астралното си тяло в Манас и отново да стъпи на пътеката, която води към свободата.

Периодично повтарящото се детство

Хората в пубертета също са деца и за тях е в сила призива на Христос „Бъдете като децата“, в това число и във формата „Бъдете като децата в пубертета“. Но човек е дете всеки път и в следващите 7-годишни периоди, когато някой негов член се ражда. Например:

  • до 21 г. е дете, както казахме, по отношение на физическото, етерното, астралното и сетивното си тяло;
  • до 28 г. е малко дете по отношение на сетивната си душа, защото около 21-вата година тя се ражда и за 7 години успява да се развие, ако всичко е наред;
  • до 35 е неотдавна родено дете по отношение на разсъдъчната си душа, която се ражда на белия свят някъде около 28-ата година и за 7 г. получава развитие, ако нещата се развиват нормално.

Каква е разликата между сетивната и разсъдъчната душа? Най-лесно можем да си представим прехода от едното към другото като преход от съзнанието при живота на село към съзнание при живот в града.

  • Сетивната душа е по-скоро религиозна, тя има нужда от ментор, защото е съвсем в началото на самостоятелното си развитие.
  • Разсъдъчната душа пък е с една идея по-самостоятелна от сетивната, но все още човек има нужда някой да му казва какво да прави. Да има началник например.

luka-03С какво е важна 35-ата година?

С това, че в нея ти имаш развити сетивна душа и разсъдъчна душа и вече може да ги използваш като инструменти, да използваш способностите си, които зависят от въпросните две души. Именно тогава Данте е стигнал до своите имагинации, които е описал в “Божествена комедия”. Там четем приблизително това: “На попрището жизнено в средата (тоест около 35 г.) намерих се в лес тъмен за зла чест”. Около тази година става един такъв обрат, в който, както знаем, се ражда съзнателната душа. И човек отново става дете – вече по отношение на своята съзнателна душа. Той е като новородено. Около този период може реално да види за какво става дума в живота му; някакви нови и неочаквани неща започват да му се откриват. Той може да напусне работа и да се залови с нещо свое. Да се ожени или разведе. Впрочем около 28-30-35 г. много жени предприемат първия си развод, а и не по-малко мъже се женят за първи път (тъкмо когато са се освободили достатъчно количество самотни майки с деца).

luka-04От горния абзац виждаме, че при Христос всичко е изместено с около две години по-рано. Това, което при Данте се е случило към 35 г. – написването на неговата “Божествена комедия”), при Христос се случва на 30-33. И интересно е друго – че в тези периоди се образуват съвсем конкретни душевни членове и се развиват съвсем конкретни способности.

Скритите способности на душата

И те са даже разпределени почти таблично в текста на Щайнер. Значи:

  • Астралното тяло има задача да се отвори към Космоса след 14 г. Тоест в тази възраст на пубертета ние би трябвало най-много от всяко друго време в биографията си да се интересуваме от Космоса и звездите. А също така и да развием някакво разбиране за истинската същност на на Бога, на Христос.
  • По време на сетивната душа след 21 години ние трябва някак си интуитивно да си припомним цялата мъдрост, до която човечеството е достигнало. Трябва да придобием тази начална скорост, която ни е дадена от нашите прадеди, защото навлизаме в живота с гръм и започваме да се реализираме като самостоятелен Аз.
  • И вече от 28 до 35 да се научим да разбираме и да изразяваме в понятия и лесно разбираеми думи цялата тази мъдрост. Това, което е получавано преди отвън, сега трябва да започне да излиза отвътре и става много интересно: Точно в тази първа половина на живота до средата на жизненото поприще, както казва Данте, ние трябва да развием тези неща. И някъде около тази възраст от нас се оттеглят божествените сили, които са ни давали някаква начална скорост, някаква гениалност. Тогава си оставаме сами със собствените си сили, които сме успели да култивираме.

luka-07Та нали около 33-ата си година дори и Христос казва: “Боже, Боже, защо си ме оставил!”. От този момент нататък вече сами трябва да се справяме с помощта на това, което сме успели да приемам от Космоса и да започнем да го прилагаме като творци на собствената си биография. След 33-35, както казахме започваме изграждането на съзнателната душа. Това е дупката, тук е всъщност в някакъв смисъл дъното на биографията, откъдето можем да се оттласнем и да започнем възхода си нагоре, обратно към духовния свят.

Смяна на Азовете на 30 г.

luka-05От горния абзац разбираме, че около 12-ата си година Натановият Исус е бил напуснат от Аза на Стария Адам и на негово място се е вселил Азът на Заратустра. По-късно около 30-ата година по време на Кръщението или Богоявлението в него слиза Азът на Христос. Тук има едно интересно словосъчетание, от което се разбира, че Азът на Заратустра всъщност е привършил задачите си не в тялото на Натановия Исус, а в душата му. Това е много голяма загадка! Има доста филми напоследък, които са посветени на разпадането на личността, на шизофренията и така нататък, но тук става въпрос за нещо друго, много по-дълбоко.

Това е нещо, за което се казва, че се случва във всеобщ, универсален мащаб, когато душата на някой посветен приема един, а след това и друг Аз. И целта на това въплъщение е тази душа да развие способностите на Аза, който се вселява в нея, за да може да пренесе в нея всички постижения от миналите си инкарнации. Целта на това нещо е да се спомнят жизнените задачи на съответната душа и на съответния Аз. От тук ние разбираме, че всъщност способностите се пренасят от Аза. Азът ни донася способности от миналите прераждания и Азът е този, който ще пренесе сегашните ни способности в следващия живот.

На какво трябва да се научим до 35 г.

luka-06От горния абзац разбираме и че когато Висшият Аз, който е дошъл да ни напътства, не се научи на моменти да напуска нашето развитие, да излиза от тялото си в будно състояние, това може би спъва осъществяването на тези задачи, които имахме по-горе. Това спира развитието на способностите, които принципно трябва да развием до 35-годишна възраст. Значи до 35 години човек трябва да развие умението си да се самонаблюдава, да постига рефлексия, да прави обратна ретроспекция. Едва тогава той ще стане самостоятелен и ще може да напуска от време на време капана на разсъдъчната си душа. Но за да постигне това, той трябва да положи някакви усилия. Или да му се случат някакви нещастия. Общо взето това са моментите, които ни дават възможност да придобиваме преживявания извън тялото си в будно състояние и да се погледнем отстрани като чужд човек, обективно. Ако ние не положим усилия и не ни се случат нещастия и болести, които да ни извадят от спящото бодърстване, ние няма да постигнем своята съзнателна душа и тя няма да се роди. За добро или за лошо едно от двете неща обикновено не ни се разминава, а понякога – и двете.rabota-s-biografiata-01

Ранната смърт на майката

Също в този текст има и намек за едно и друго събитие, за друго взаимодействие, което се получава при ранна смърт на майката. Може да стане така, че заедно с нея да си заминат и вечните зародишни творчески сили на детето. Ако детето не е успяло още да се отдели напълно от майка си, а продължава да живее с нейното етерно тяло или с нейното астрално тяло, ако тя преждевременно умре, става едно голямо разбъркване. (По-горе казахме, че до 14-ата година човекът в голяма степен носи със себе си етерното тяло на своята майка, а до 21-вата година постепенно се освобождава от нейното астрално тяло.) И ако умре преди 21-годишната възраст на детето, тя ще вземе със себе си някаква част от тези творчески сили, от които иначе то би трябвало да се освободи постепенно. Сега тези сили изведнъж, рязко ще се освободят. Или другият вариант е част от това астрално тяло да остане у детето, вече без своя истински притежател, който да е жив на физическия свят. Тогава то трябва да преработи тези неща само, както успее. При всички случаи говорим за много особена ситуация, при която нещата не се развиват съвсем по популярната схема.rabota-s-biografiata-03

Но всъщност тук трябва да се припомни, че „правилната“ схема никога не се изпълнява в идеалния вариант и никога датите не са точно заковани, а са плюс/минус, както е и ситуацията с смяната на зъбите.

Значи с няколко изречения: Освен че нещо се ражда, трябва да кажем и че нещо се отделя в духовния свят. От 1 до 7 г. ние събличаме физическата дреха на майката и тя изтича в тоалетната или в мивката, или в пералнята. От 7 до 14 г. събличаме етерната дреха на майката и тя се разтваря в етерния свят. Една част от нея обаче, която е ценна за вечността и за Космоса, се запазва под формата на екстракт за следващо прераждане или за употреба от други висши същества. От 14 до 21 г. събличаме астралната дреха и т.н. и тя се разтваря в астралния свят… Тези обвивки започват своя нов живот и могат да се свържат с други същества.rabota-s-biografiata-05

По подобен начин стоят нещата и със самото Християнство. То се ражда около началото на новото летоброене. За появата му има много подготвителни обстоятелства, сред които са будизмът, зороастризмът и други. В рамките на приблизително три години християнството очертава както миналото, така и бъдещото си развитие, което ще се разпростре напред в хилядолетията. И ще минава през етапи, на които човешката биография е образ и подобие. Само че за това, за което при човека са необходими 7 години, за християнството са нужни 700. Или 100 години за християнството съответстват на една година при човека. Но това е друга голяма тема.

Ако материалът ви допада, споделете го или коментирайте по-долу!

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.