В цялата си книга „Евангелието от Лука“ Рудолф Щайнер говори за подмладяването на духовните сили и за това, как различните духовни течения взаимодействат помежду си, оплодяват се и получават нов живот и ново развитие.
Как различните идеи се въплъщават в съвсем конкретни хора, иначе не биха могли да се реализират във физическия свят. Това напомня за известното разбиране, че отделният човек нищо не постига абсолютно сам в живота си. Винаги имаш нужда да се оплодяваш от някого другиго, за да развиеш качествата си. Трябва да взаимодействаш с такива хора, които са носители на младенческите енергии. И – разбира се – често се стига до там, ти да плащаш цената и тя е такава, че по-младите задължително изпреварват по-старите и по-опитните. Затова ако искаме да развиваме някакви качества, ние трябва да се научим да запазваме или да възкресяваме младенческите си сили и дори ако се развиваме с някакво закъснение, да имаме предвид, че ще можем да наваксаме и да задминем хората, от които се учим.
В Шеста лекция от 20 септември 1909 г. се описват отново два потока, както постоянно се забелязва в трудовете на Щайнер.
- Единият е потокът на кармата или на несвободата, на необходимостта. При него ние спазваме някакви заповеди и тези заповеди идват отвън. Това е редът, това са причинно-следствените връзки, които по-късно ще се прояват в един материалистически свят. Те намират корените си в учението на Заратустра и в експанзионната политика на персите.
- Другият поток е този на Буда, който е повече интуитивен. Той е пътят на свободата, на дхармата. Дхармата е обратната на кармата и при осъществяването ѝ се подхожда по-интуитивно и свободно към външния свят. Ние намираме законите вътре в себе си и следваме това, което интуицията ни казва.
Така тези два процеса, тези два потока, ин и ян, взаимно се уравновесяват и взаимно се оплождат. Ние трябва да се научим да прилагаме същото нещо и в живота си, защото нито само пълният стремеж към 100% свобода, нито само 100% придържане към реда ще ни дадат плод, ще ни дадат необходимото развитие, към което се стремим. И няма да постигнем жизнените си задачи, ако се придържаме само към едно от двете течения. Затова трябва винаги да търсим и двете страни на процеса, на ин и ян, и да се опитаме да им дадем възможност да си взаимодействат, за да можем да прогресираме напред. Това е, което иска от нас „мъдрото ръководство на човечеството“, и то е напълно приложимо в рамките на един отделен човешки живот.
Така стои работата и се оплодяването на идеите. Ако искаш например да изкараш повече пари, не е достатъчно да седиш да мислиш, да гризеш молива, да гледаш тавана, а трябва да влезеш във взаимодействие с други идеи, трябва да се срещаш с хора от областта, в която искаш да се развиваш, да пиете кафета и да обменяте мисли. Никой сам по себе си не може да постигне нищо, ако не влезе в колаборация с други духовни същества, каквито са хората и не само, разбира се. Но ето че идеите трябва да имат своите физически носители, за да могат да се развиват и да могат да се размножават, да се оплождат. Те искат да накарат своите носители да се срещат и да взаимодействат помежду си. Ако искаш да изкараш повече пари, прави срещи с подходящи хора бъди на тяхното ниво, разговаряйте, измисляйте там неща… И не се страхувай, че ще ти откраднат идеите, защото тъкмо идеите се раждат, благодарение на това взаимодействие.
От открадване на идеите се оплакват най-вече хора, които не разбират правилно как се раждат тези идеи. А те се раждат като хората, в резултат на срещи и общуване. Как могат да ти откраднат творбата? Тя ще бъде винаги твое творба, дори и да е „отвлечена“, под друго име тя ще продължи временно да живее на друго място. Те могат да заимстват една идея, да се възползват от нея, но благодарение на взаимодействието ще се родят още 1000. И за теб важното е тук да се влиза безкористно и открито без страх и без егоизъм за да може човекът, изпълнявайки ролята си на инструмент, да допринесе за раждането и развитието на идеята. А идеите вече имат грижата и човекът да е добре. Значи да обобщим: Хората могат да бъдат инстументи „в ръцете“ на идеите, но идеи се реализират не само чрез хора, а също и в природата, и в Космоса. Тези процеси, разгледани в светлината на книгата „Въведение в Тайната наука“ и други дълбоко езотерични цикли, също в голяма степен не минават без участието на хората. Но взаимодействието на хората-инструменти дава възможност на идеите да се раждат, тоест да се въплъщават, и да се развиват. Същото може да се каже и за духовните течения, за които пише Щайнер в цикъла си върху Евангелието от Лука. Така работят духовните същества по принцип. Чрез хора и за хора.
Значи Заратустровият импулс ни прави инструменти на Космоса и обсебвани от съществата, докато Будитският поток ни води към творчество и лична отговорност. Ако добавим това към аналогията за парите, ние бихме били безполезни, ако сме просто носители и оръдие на нечии други интереси. Ценното на човека е в това, че има собствен път и биография, работил е, придобил е опит, генерирал е нови мисли и има различна гледна точка. Едва тогава той може да бъде наистина полезен за едно общо предприятие, когато се оформи като отделна индивидуалност и като отделен космос. Тогава и други от неговото ниво ще искат да влязат в съдружие с него, защото той ще бъде ценен в техните очи.
Тук интересно е, че грехът идва с отговорността. Въвеждането на Закона като откровение подарява на евреите известна власт сами да ръководят съдбата си и постоянно да правят избор. Преди това те сякаш са били свободни от „вина“ и „грях“, но са можели да бъдат обсебвани от злите сили. Зороастризмът повече клони към луциферическите сили, докато еврейството добавя елемент на ариманизъм. Към свободата се добавя отговорността и вече си плащаш за тарикатлъците.