Защо днес няма (много) ясновидци? | Притча за сеяча

Защо преди е имало много повече ясновидци от сега? Прераждат ли се пророците от миналото в нашето съвремие? Може ли всеки да придобие свръхсетивни способности? Притчата за сеяча

Пророците от древността

В миналото ясновидците са били наричани пророци. Те са можели да предвиждат какво ще се случи в бъдещето. Много от техните прогнози са се запазили в преданията на народите като често са се предавали от уста на уста, а някои са били записвани в писмена форма. Една не малка част от пророчествата са се сбъднали. Като примери на известни ясновидци от миналото можем да посочим Нострадамус, пророците от Стария Завет и др. На пророк Илия е посветена една от нашите статии в този сайт, чиято главна тема е прераждането.

Защо днес няма много ясновидци?

От известните съвременни ясновидци може да посочим Ванга.

Но всеки ще се съгласи с твърдението, че в сравнение с миналото днес има значително по-малко ясновидци, чиито предсказания са се сбъднали. Поетът Висоцки, който преди 40 години прекрачи Прага на отвъдното, пее в една своя песен по този повод (чуйте я по-долу):

Пророци няма. Вече много дни
ги няма Мохамед и Заратустра.
Пророци няма в своята страна
Но и във другите това е трудно.

В тази връзка възникват въпроси като:

• Защо днес няма (много) ясновидци?
• Прераждат ли се пророците от миналото в нашето съвремие?
• Ако това е така, защо не се проявяват техните ясновидски способности?

Прераждат ли се пророците от миналото в нашето съвремие?

Според Рудолф Щайнер пророци и посветени от миналото се прераждат и сега. За съжаление обаче, съвременната цивилизация не позволява техните способности да се проявяват по най-добрия начин. Една от пречките е свързана с образованието, което не дава възможност най-ценните творчески и духовни способности на хората да се развият и изявят. Така например Щайнер е установил, че твърде ранното започване на обучение на четене и писане действа умъртвяващо на свръхсетивните способности. Той посочва като пример един само хипотетичен в днешно време експеримент, при който едно подрастващо дете не бива приучено да чете и пише до 9-10 годишна възраст. Такова дете според него впоследствие би развило изключителни свръхсетивни способности.

Според проучванията на Щайнер, при невъзможността да развият и изявят ясновидски способности в нашето време посветените от миналото все пак проявяват своята изключителност и стават забележителни личности, които се изявяват в обществото. Като пример той посочва Гарибалди, изиграл важна роля в развитието на Италия.

Може ли всеки да придобие свръхсетивни способности? Притчата за сеяча

Свръхсетивните способности са заложени като потенциал във всеки човек. Но те трябва да бъдат пробудени, развити от своята латентна форма.
В стиха на Щайнер за изтичащата седмица от „Календара на душата“ се казва:

Дарът на Духа в душата си да пазя,
Предчувствието мое строго повелява,
Та зреещите дарби Божии
В недрата на душата
На себесъзнанието плодовете да родят.

Можем да сравним свръхсетивните способности със семена, в които е заложен зародишът и формиращите сили на бъдещото растение. В гл. 8 на Евангелието на Лука Христос казва на учениците си притчата за сеяча:

5. Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
6. а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
7. други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
8. а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен.

Щайнер дава следното тълкуване на тази притча:

„Семето е царството на боговете, царството небесно, царството на Духа. Това царство на Духа трябва да се отправи към човешките души, трябва да се превърне в един активен принцип на Земята. Обаче тук има и хора, носещи в себе си единствено такива душевни сили, които отблъскват духовния светоглед и царството на божествено-духовните Същества. Така духовният свят е непрекъснато прогонван, хората го отхвърлят още преди той да е загатнал нещо за себе си. Думите на Христос Исус днес са валидни и за всичко онова, което Антропософията е призвана да даде на света: то бива отхвърляно, птиците, така да се каже, го изяждат и в края на краищата, не се получава нищо.

Има и друга възможност: душата слуша – било то словото на Христос Исус или словото на духовната мъдрост – обаче самата тя не е достатъчно дълбока. Душата е само подготвена и разбира, че тези истини са напълно правдоподобни, но всъщност тя не може да се съедини с тях. Тя може да повтори, да възпроизведе една или друга мъдрост, но не може да стане едно цяло с нея; тя прилича на семето, което пада на камениста почва и не може да порасне.

И третата възможност е, когато семето пада всред тръните; то покълва, но тръните го заглушават. С други думи, Христос обяснява, че има хора, чиято душа е пълна с грижите на ежедневието и макар да са в състояние да разберат спиритуалната истина, те не успяват да постигнат нищо. И днес има души – и то твърде много – които на драго сърце биха размислили върху антропософските истини, ако не бяха всевъзможните грижи на ежедневието.

Да, само малцина са в състояние да разгърнат спиритуалните истини според своята свободна воля, сякаш те са един вид „четвърто семе“. Това са онези, които започват да усещат антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила; онези, които същевременно олицетворяват сегашното състояние на бъдещата активност, характерна за духовните истини в следващите епохи.“

Какво е нужно за развитието на духовните способности?

Ако човек иска да развие потенциалните си свръхсетивни способности, той трябва да работи сериозно и търпеливо за тази цел. Един важен аспект на тази работа е свързан с контрола на мислите и чувствата. Отделни елементи, свързани с тази работа, както и други аспекти от духовното развитие, се обсъждат на този сайт, както и в нашата фейсбук група.

Заповядайте и на следващата ни среща!! ¹⁾Следващата ни среща ще бъде на 1 август (от 8:00 до 8:30 ч. сутринта), темата – “Концентрация върху розата и кръста”

Вижте и ТОВА:

Завръщането на Блудния син. Притча