На Четиринадесетия от Големите аркани – „Умереност“, виждаме Ангел в червено-синя одежда, извършващ или наблюдаващ странно действие.
Съдържание:
Той прелива прозрачна вода от един съд в друг, или по-точно я излива почти хоризонтално, под ъгъл приблизително 45 градуса, държейки съдовете на значително разстояние един от друг.1)Валентин Томберг. Медитации на Таро. Путешествие к истокам христианского герметизма.
Взаимодействие на полярностите
Какъв въпрос изниква спонтанно при внимателното разглеждане на картата и нейното съдържание? Каква е идеята на този двукрил Ангел в синьо-червена дреха, с червен и син съдове в ръцете, който заставя водата по странен начин да се прелива от единия съд в другия? Не ни ли носи той благата вест, че зад пределите на дуализма “или или” съществува “и-и”, тоест “и едното, и другото”? Не ни ли призовава съдържанието на тази карта да го разтълкуваме като взаимодействието на полярностите, или интегрираната двойнственост?
В предишните Аркани вече беше разгледан в различните му аспекти въпросът за полярните двойки за полюса на полемиката (войната), създаваща „електрическа“ енергия и полюса на взаимодействието (мира), освобождаващо витални (етерни) сили. Сега Ангелът от Четиринадесетия аркан ни връща към проблема на полярните двойки, обещавайки ни друг отговор.2)Източник на превода – списание „Житно зърно“.
Образ и подобие
Бог е създал човека „по Свой образ и подобие“ (Битие 1:26). Божественият образ и подобие са се съчетавали в първоначалния човек до момента на грехопадението. След грехопадението образът останал недокоснат, но изначалното подобие било загубено. Вследствие на първородния грях човек пребивава в “уродството на неподобието”, като все пак е запазил предишния си образ.
Ангелът-хранител като верен съюзник съпровожда Божия образ в човека и същевременно порочните наклонности си пробиват път в човешкия функциониращ организъм, който до грехопадението е бил Божие подобие. Ангелът-хранител поема върху себе си функциите, унищожени с подобието след първородния грях и така запълва създадената пукнатина. Той изпълнява функциите, разрушени от грехопадението.
Функции на ангелите
Литургичната молитва гласи, че Ангелът изпълнява задълженията си по пет начина: като
- съхранява,
- лелее,
- предпазва,
- посещава
- и се застъпва.
Следователно той представлява “пламенееща звезда”, светоносната пентаграма над човека.
Памет
Той съхранява в паметта си необозримото минало, преминаващо в настоящето, приготвящо незримото бъдеще. Ангелът-хранител се грижи да я има връзката между великото “вчера, днес и утре” в душата на човека. Той е безкрайното “напомняне” за изначалното подобие, за вечното предназначение на душата в симфонията на вселената. При нужда Ангелът-хранител пробужда спомени за предишните земни превъплъщения на душата, за да укрепи непрекъснатостта на усилията във вътрешния ѝ подвиг стремежа и търсенето на душата от живот в живот, така че отделният живот да не остане откъснат епизод, а стъпка от единия път към единствената цел.
Грижа
Ангелът-хранител лелее духовното странстване, търсенето и стремежа на душата, тръгнала в този път. Това означава, че той запълва пукнатините в психическия функционален организъм, възникнали вследствие на изопаченото подобие, и поправя недостатъците, ако има добра воля от страна на душата. Защото поддръжката никога не означава подмяна на свободната човешка воля с волята на Ангела. Волята винаги и навсякъде си остава свободна. Ангелът-хранител никога не закача свободната воля на човека и смирено очаква решението или избора, взети в неприкосновеното светилище на свободната воля. Ако този избор е правилен, той веднага идва на помощ, ако не, остава пасивен наблюдател, ограничаващ се единствено с молитва.
Посещаване
Ако понякога Ангелът остава настрана от дейността на душата, когато тя не се съгласува с Божия образ, в други случаи той може да прояви голямо участие, когато тази дейност не просто е позволена, но е и призванието на душата. Тогава Ангелът напуска обичайното си място на страж и слиза в сферата на действието – посещава човека.
Предпазване
Но постоянната дейност на Ангела-хранител е в това да пази човека. При това той компенсира несъвършенството на неговите физически сетива, лишени от ясновиждането след първородния грях. Той като ясновиждащ помага да бъдат съзрени психическите и физическите изкушения и опасности. Той предупреждава, помага, подсказва как да бъдат решени правилно. Но той никога не отстранява самото изкушение. Защото, както казва св. Антоний Велики: “Без изкушение няма духовен растеж”.
Застъпничество
Колкото до последната, петата функция на Ангела-хранител – застъпничеството, тя се отличава от останалите по това, че е обърната нагоре, към небето, а не надолу.
„Полът“ на ангела
Ангелът-хранител постоянно е над своя подопечен. Освен всичко друго това означава, че той го прикрива от небесата, от взора свише. Ангелът-хранител закрива своя подопечен с крилата си, като му дава собствените си заслуги пред Божието правосъдие и взема върху себе си неговите прегрешения. Той като че казва: “Ако гърмът на гнева трябва да порази моя подопечен, моето дете, то нека той порази мен вместо него. Ако възмездието е неотвратимо, нека да постигне двама ни.”
Ангелът-хранител защитава своя подопечен, както майка защитава детето си. Затова картата на Четиринадесетия аркан изобразява Ангела като жена с крила, облечена в червено-синя дреха. Според Емануел Сведенборг ангелите се делят на полове, но тук няма да се задълбочаваме в това твърдение, а само ще отбележим, че има ангели, олицетворяващи майчината любов и такива, които са по-близо до бащината или братската любов.
Крилете на човека
Несъмнено до грехопадението човек е бил надарен с крила, но впоследствие ги е изгубил. Как да ги върнем? Крилата са органи на фините тела астралното и етерното, те не са разновидност на дейността на съзнателния Аз. Така че проблемът с крилата има отношение към несъзнателното. Тук става въпрос за усилието да се придаде полуорганичен характер на духовни дейности, обърнати към Бога, като молитвата и медитацията, т. е. за преобразуването на осъзнати действия в психо-витални потоци във фините тела.
Ключът е съветът на апостол Павел: “Непрестанно се молете.” Не е възможно да се молиш съвършено осъзнато без прекъсване, но е напълно възможно да пренесеш молитвата си от съзнанието в подсъзнанието, където тя да бъде непрекъсната. Астралното и етерното тяло могат да се молят непрекъснато, нещо, на което съзнателният Аз не е способен. Впрочем последният може по собствена инициатива да даде началото на потока на непрекъснатата молитва в съзнанието и след това да я пренесе в подсъзнанието: в психическото (астралното) тяло и виталното (етерното) тяло. Той дори е способен да я предаде на физическото тяло, както виждаме в книгата “Откровени разкази на странника пред неговия духовен отец”. Тази книга принадлежи на неизвестен автор от 19 век и е посветена на практическа тренировка в непрестанна молитва. В нея се разказва как странникът (авторът) се събудил една нощ и чул как сърцето му отчетливо отбива (бие в синхрон, отброява) словата на молитвата: “Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния.”
И така, непрестанната молитва, извършвана в психическото и виталното тяло, образува в тях възходящи потоци, което може да доведе до образуването на крила. Казвам “може”, защото за образуването на крилата е необходимо още нещо – поток свише, движещ се срещу течението, отиващо нагоре. Крилата се образуват само когато двата потока – потокът на човешкото подвижничество и този на благодатта се срещнат и се слеят. Дяволът от Петнадесетия аркан на Таро също има крила, но те са направени от енергия, породена отдолу. Те са лишени от благодатта свише. Напротив, крилата на Ангелите съществуват благодарение на съчетанието на усилие и благодат, което е валидно и за крилата, които човек тепърва ще придобие. И тук решаващата роля има Божествената благодат. В крайна сметка крилата са дар на Божествената благодат.
Наличието на истински и “законни” крила в подсъзнанието на човека (т. е. в неговото психическо и етерно тяло) не може да не оказва влияние на съзнанието му. Преди всичко и основно това се проявява като постоянна насоченост на съзнанието към Бога. Човек усеща непрекъснато присъствието на Бога и на духовните светове, и нищо не може да му отнеме или да потисне това чувство.
Ръцете на ангела
Що се отнася до ръцете – а Ангелът на Четиринадесетия аркан има ръце – те са свързани с хоризонталата, т. е. с полето на взаимоотношение с другите живи същества. Ако законът на крилете е Любовта към Бога, законът на ръцете е любовта към ближния. А законът на краката е любовта към земната Природа.
Ангелът на Четиринадесетия аркан държи в ръцете си два съда, съединени от водната струя. Така ние се приближаваме непосредствено към проблема за течностите.
Течности и циркулация
Проблемът за течностите е проблем за динамичното функциониране на цялостното човешко същество, т. е. телесно, психическо и духовно. Всъщност това е проблемът за живота, разглеждан като всеобхватен духовен, психически и материален процес. Защото подобно на физическата циркулация, съществува и система на витална и астрална циркулация, които на свой ред са просто отражение на циркулаторната система, включваща в себе си дух, душа и тяло – триизмерното тяло – в живо единство. Принципът, лежащ в основата на тази циркулаторна система, е Божието подобие. И понеже именно то е било изопачено от първородния грях, на Ангела-хранител е възложена мисията да се грижи за здравето на съвкупната циркулаторна система. Затова Ангелът-хранител следи за работата на духовно-психично-материалната циркулация, т. е. за живота и здравето на цялостното човешко същество. Картата на Четиринадесетия аркан го показва зает с тази работа по регулирането на циркулаторната система.
Какво значи „Умереност“
Ето защо Четиринадесетия аркан традиционно се нарича “Умереност”. Защото става въпрос за мярата в течностното съотношение между образа и подобието, толкова необходими за живота и здравето.
Умереността като духовно упражнение е задачата за познаване на съотношението между образа (или монадата) и подобието (или феноменологичната личност) и Ангела-хранител (или индивидуалната благодат).
Четиринадесетият аркан е посветен и на тайнството на вдъхновението. Той е духовно упражнение, посветено на вдъхновението. Вдъхновението не е нещо, което просто се случва, както е с видението. То не е и резултат на съвкупността от усилията за самоовладяване, усилията за саможертва, смирение и аскезис, както това е при интуицията. То е съдействие, съгласувано действие на Висшата и нисшата същност. Такова съдействие е именно потокът, изливащ се между двата съда.
Има два съда, между които протича потокът на мисълта вашият и другият. Това е и състоянието на душата, необходимо за да има вдъхновение. Арканът на вдъхновението, Четиринадесетият аркан, е арканът на двата извора, двата потока на мисълта, които се срещат, сливат се и образуват истинското вдъхновение.
Вижте и ТОВА:
Ангел хранител: Знаци, значение. Как да се свържем с него и да го извикаме? Икони
Бележки под линия:
↑1 | Валентин Томберг. Медитации на Таро. Путешествие к истокам христианского герметизма. |
---|---|
↑2 | Източник на превода – списание „Житно зърно“. |