Свободна воля и контрол върху волята. Упражнения

Връзката между контрола на волята и концентрацията, св. Дионисий, въжеиграча и аркана Магът. Концентрация без усилия. В главата ли се произвежда волята? Арканът Мага от картите таро.

Още в текста: Медитацията “Аз съм аз”. Воля и свобода

И Сан Хуан де ла Крус, и Света Тереза Авилска са единодушни в това, че съсредоточението, необходимо за духовната молитва, представлява резултат от нравственото очистване на волята. Затова всякакви усилия да се концентрираме са безполезни, ако волята през това време е увлечена в нещо.

“Колебанията на менталната субстанция” не може да се приведат към безмълвие, ако тях не ги потуши собственото безмълвие на волята. Именно замлъкналата воля по време на концентрацията води към покой и безмълвие на мисълта и въображението. Ето защо великите аскети са също така и велики майстори на концентрацията. Това е очевидно и не се нуждае от доказателства.

Концентрацията без усилия, която може да се открие в аркана на Мага, е напълно възможна само с контрол върху волята.
Такава концентрация осъществява например ходещият върху въже, въжеиграчът. Ясно е, че той е напълно съсредоточен, иначе просто би рухнал на земята. На карта е поставен самият негов живот и го спасява само и единствено пределната му концентрация. Нима смятате, че мислите и въображението му са заети с това, което той върши? Дали ще се намери човек, който е способен да предположи, че ходещият по въже размишлява, пресмята и планира всяка своя крачка?

Воля и свобода 04, свободна воляАко беше така, той веднага би паднал! Само ако се замислеше върху височината, на която се намира, би загубил равновесие! За да се удържи върху въжето, въжеиграчът трябва да потисне всяка дейност на интелекта и въображението – да потуши “колебанията на менталната субстанция”. Вместо разума на главата, по време на неговото изпълнение се включва ритмиката, тоест разумът на тялото – неговата дихателна система и системата на кръвообращението.

Включете се в нашата онлайн група във Фейсбук:

Това само по себе си от гледна точка на интелекта и въображението е абсолютно чудо. То може да се сравни с чудото на свети Денис, първият епископ на Париж, който по традиция се отъждествява с ученика на апостол Павел – св. Дионисий Ареопагит. Той е бил обезглавен с меч, заради изповядване на Святата Троица пред статуя на Меркурий. И в същия час неговото тяло се е надигнало, взело е в ръка главата си и водено от ангела, извървяло така две мили от Монмартр до мястото, където по своя воля и по Божия промисъл почива и до днес.

Точно така по време на представлението главата на ходещия по въже (тоест интелектът и въображението му) и неговото тяло функционират разделно. Въжеиграчът се движи от една точка до друга, така да се каже, носейки в ръцете си собствената си глава и е направляван от разум, който е различен от разума на главата и действа посредством двигателната система на неговото тяло.

Изкуството и способностите на ходещия по въже, на жонгльора или мага в своята основа са сходни с чудото на св. Дионисий, доколкото при всеки от тях, както и при обезглавения светия, се осъществява преместване на центъра, управляващ съзнанието, от главата до нивото на гръдната клетка. От церебралната система в двигателната.

Самопроизволната концентрация, съсредоточението без усилия не е нещо друго освен преместване на управляващия център на съзнанието в двигателната система – от сферата на мислите и въображението в сферата на нравствеността и волята. За това говори хоризонталната осмица, чиято форма прилича на шапка над главата на Мага, също както и неговата непринудена поза. Защото хоризонталната осмица не е само символ на безкрайността, но също така и символ на ритъма – ритмичното дишане и кръвообращението. А именно символ на вечния ритъм.

Воля и свобода 02, свободна воляЗатова Магът олицетворява концентрацията без усилия, тоест това съзнание, при което центърът, управляващ волята, е свален (или по-точно “възнесен”) от главния мозък в ритмичната система, където “колебанията на менталната субстанция” са сведени до безмълвие и покой и повече не пречат на съсредоточението.1)За този текст съм използвал фрагменти от книгата на Валентин Томберг “Медитации върху Таро. Пътуване към източниците на християнския херметизъм” или “Meditations on the Tarot: A Journey Into Christian Hermeticism”.

В главата ли се произвежда волята?

На много хора им е трудно да проумеят, че действието на волята е съсредоточено в крайниците, а не в главата. Така се получава, защото бъркат волята с мисленето. За тях това са все електрически процеси, които се провеждат на основата на протеиновите клетки, и нищо повече.
Но когато изпълняваме упражнението за контрол на волята ние може би ще забележим, че съзнанието ни отслабва. Затова и старите хора препоръчват при депресия да хванем мотиката. Така лошите мисли се разсейват, докато работим, и депресията отшумява.

От друга страна обаче е добре да дадем някакъв смисъл на извършваното от нас действие по време на упражнението за контрол върху волята. То ще бъде безполезно само в очите на евентуалните странични наблюдатели. Ето няколко примера:Воля и свобода 06, свободна воля

  • Ако скръстваме ръце в точно определен момент на денонощието, ние можем да вложим в това идеята за почивка и нови енергични действия, които ще извършим след това.
  • Ако правим 7 крачки напред и 7 назад, можем да си представяме, че извървяваме седемте степени на планетарната еволюция.
  • Ако изключваме и включваме телефона си, можем да си кажем, че по този начин придобиваме по-съзнателно отношение към техниката и ние решаваме кога да я ползваме, а не тя – кога да ползва нас.
  • Ако превъртим три пъти пръстена на ръката си, бихме могли да си помислим колко важни са за нас другите хора и как сами не бихме постигнали абсолютно нищо. Нещо повече – ние трябва да се научим да извличаме същността и ценното от всяка една среща, без да смятаме, че някои срещи не ни носят нищо.

Това са все примери, които показват как действието може да отслаби съзнанието, но може и да го пробуди. Всичко зависи от нашата нагласа. Упражнението помага за пробуждането на волята, която е най-безсъзнателна в сравнение с мислите и чувствата.

Още за класическото упражнение на Рудолф Щайнер за контрол върху волята вижте ТУК:

Упражнение за свободна воля. Осъзнаване и психология

Как да различим свободната воля от принудата

Една от големите способности, които човек придобива, упражнявайки волята си, е да се научи да прави разлика между мотивите, които идват отвън, и собствените волеви импулси. Много са случаите, в които тези неща се бъркат. Например:

  • Пияницата е убеден, че пиенето е негов избор и е израз на свободната му воля. Докато то не остане последното удоволствие, от което той не желае да се лиши.
  • Гледащият с часове телевизия или Фейсбук вярва, че това му решение е обусловено от собствената му воля. Той не си дава сметка, че всъщност липсата на нещо по-смислено може да е причината.
  • Тъпчещият се с храна и след като се е заситил може да си мисли, че го прави защото му е вкусно и защото го заслужава. Той обаче едва ли осъзнава, че твърде вероятно е да е зависим от преяждането.

И в трите случая става въпрос за действия и цели, за които човек няма точни и ясни понятия. Пристрастяването към алкохола, телевизията и храната не му изглеждат като демони, които може бързо-бързо да го вкарат в гроба или в лудницата, а като приятни занимания.

Воля и свобода 03, свободна воляТакива и подобни склонности обикновено го връхлитат в моменти, когато е решил най-накрая да се захване с нещо ценно и целесъобразно. В резултат и целият ден може да премине неусетно в извършване на дребни или вредни за самия него дейности. Общото между тях е, че те не са породени от от вътрешната му светлина и осъзната решимост.

Състоянието, в което се намира в такива моменти, бива наречено от Рудолф Щайнер “спяща будност”. Ако в края на деня се опита да направи ретроспекция на събитията, нашият герой с изненада ще установи, че нито веднъж не е постъпил така, както е искал в действителност. А ако направи равносметка на годината, положението може да се окаже и по-тежко и той да си каже: “Кога мина тази година? Изобщо не я усетих!” Неговите желания, мотиви и действия са били подчинени на обстоятелствата, а не на осъзнатите му решения.

Самият акт на ретроспекцията е възможен само по инициатива на висшия Аз на човека (нисшият е потопен в събитията и външните възприятия и не умее да се самонаблюдава!). В такива моменти настава голямо объркване. Душевният живот се оказва в пълен безпорядък, над който виси чувството за неудовлетворение. Човекът се е събудил в чужда разхвърляна стая и се чуди как е попаднал в нея.

Упражнение по медитация “Аз съм Аз”

Много хубаво и зареждащо упражнение по медитация за начинаещи е известната мантра “Аз съм Аз”. Тя е добре да се прави сутрин и има поразително добър ефект!

Като казваме “мантра”, нямаме предвид безсмислено повтаряне на това изречение, а задълбочено вникване в него и в дълбокия му смисъл. То може да се тълкува в много планове, но основният от тях е следният:

  1. Първата дума – Аз, дневният или всекидневният Аз, който се увлича по събитията и често забравя за своето съществуване, защото се идентифицира с мислите, чувствата и действията си, съм този, който току-що се е събудил.
  2. Втората дума – съм, пък акцентира върху съществуването. Щом мога да кажа “Аз съм”, значи съществувам или поне си мисля, така. Твърдението “Аз съм” е нещо много дълбоко, с което са се занимавали велики мислители, а някои от тях дори са стигнали до Христос като стоящ зад този израз. “Аз съм” е някой, който вече е буден и е влязъл в тялото си, идвайки от света на сънищата. Предстои му интересен ден.
  3. И накрая третата дума – “Аз съм АЗ”, може да означава вечната индивидуалност, същността, която се е въплътила в моето тяло. Този, който е определил, че точно днес трябва да се събудя точно тук, в това състояние и да ми предстои да се случи с мен това, което ще се случи. А също и да направя това, което ще направя.

Днешното човечество предпочита да забрави за това, че всеки човек е Аз. В училище ни набиват в главите, че сме животни. (А знаем, че животните нямат собствен Аз, поне не на физическо ниво.) Според много психолози човек няма дори душа, а тя представлява някакъв “конструкт” – комбинация от протеини и електричество, които изведнъж придобиват съзнание и почват да се самоокайват. Малко е странно, че такива хора държат да се наричат психолози, при положение че “психология” означава наука за душата. По-правилно би било да се наричат статистици, конструктолози и т.н., но както и да е. Да са живи и здрави!

Та утвърждавайки сутрин, още преди да станем от леглото, че “Аз съм Аз”, ние изцяло променяме съдбата си за настъпващия ден.
По време на това упражнение можем да си спомним:

  • От какво сме останали доволни вчера. Имали ли сме духовен напредък? Личностно развитие? Постигнали ли сме задачите, които сме си били определили?
  • Кое не бихме желали в никакъв случай да повторим днес? Как сме си загубили времето вчера и как ще го уплътним днес, за да може утре да сме с една идея по-доволни от себе си? Искаме ли пак да прекараме половината си ден в спорове с комунисти и ковид-истерици във Фейсбук?
  • Кое от събитията вчера ни е накарало да се усъмним, че “Аз съм Аз”, да се почувстваме като животно?
    Какво бихме искали да ни се случи днес? А какво бихме искали да постигнем със собствени сили?
  • Ще ни стигне ли времето? Как да си подредим времето така, че да стигне? От кое да започнем? Кое не търпи отлагане?

Това е наистина много преобразяващо упражнение. Опитайте! Доволни ще останете! И пет минути са достатъчни. Дори и три минути са достатъчни за него!

Но за сметка на това “загубено време” ще се изненадате, че вече постепенно се научавате да правите разлика между съществени и несъществени занимания. Времето все повече ще започва да ви стига, а даже и да остава. Напредъкът ви ще е все по-забележим от ден на ден. Няма да забравяте да си правите упражненията за контрол над волята, чувствата и мислите. Ще забележите, че волята ви става все по-свободна, а не като вчера.

Второто от Шестте известни упражнения на Щайнер помага навреме да правим разликата между своя и външна воля, а не когато е вече късно.

Външна и вътрешна воля

Воля и свобода, свободна воляНие можем да проверим доколко е свободна волята ни в моментите, когато сами решаваме да свършим нещо извън всекидневните необходимости. Защото необходимостта и свободата са две противоположни понятия. В такива случаи държим импулсът на волята да идва отвътре, от самата ни душа, а не от външни фактори или хора.

Дори и в случаите, в които вътрешната ни воля съвпада с нечия външна, тогава също е налице факторът, че свободата ни идва отвътре, а не отвън. По тази причина ние трябва да се опитваме да култивираме способността си сами да управляваме волята си. Уверени сме, че едно желание е наше само когато идва от дълбочините на душата ни. Затова е добре да сме наясно с желанията си, грубо казано – да знаем какво искаме.

Преди да стане господар на волята, душата трябва да стане господар на мислите си, казва Рудолф Щайнер.

За целта се опитваме да си налагаме сами на себе си различни заповеди. Това може да стане само от позицията на висшия ни Аз, който нарежда на нисшия какво да направи. Нисшият Аз не е способен да контролира събитията. Той е част от техния поток и се слива с всичко, което изживява. Импулсът да се самонаблюдаваме и да се заставим да свършим нещо, от което няма никаква нужда, може да дойде само от висшия Аз. Той е, който определя посоката на съдбата ни и пише сюжета на романа, наречен наша биография. Той е, който определя и нуждите ни. Затова е добре да работим от неговата позиция, а не от позицията на безволевия нисш аз.

Ако човек се научи да следва собствените си заповеди, все по-рядко ще му хрумва да се впуска в преследване на несъществени цели – пише Щайнер.

В такива случаи ние преди всяко действие ще можем да различаваме дали една необходимост идва от външен дразнител, или мотивът за действието ни се задава от висшия ни Аз. Постъпките ни ще се извършват в по-ясно съзнание.

Вижте и ТОВА:

Концентрация върху чук | Упражнения по медитация за начинаещи

Ако материалът ви допада, споделете го или коментирайте по-долу!

Бележки под линия:   [ + ]

1. За този текст съм използвал фрагменти от книгата на Валентин Томберг “Медитации върху Таро. Пътуване към източниците на християнския херметизъм” или “Meditations on the Tarot: A Journey Into Christian Hermeticism”.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.