В тази презентация по-долу даваме основните значения и упражнения по медитация на Рудолф Щайнер, свързани с развиването на имагинация, инспирация и интуиция.
Тук в никакъв случай не бива да заменяме механично специалното антропософско понятие „имагинация“ с „въображение“ и „инспирация“ с „вдъхновение“. (Текстът е от 2017 г., но е допълнен с нови неща в края си.)
Понятието „имагинация“
по-скоро се свързва с така нареченото „имагинативно съзнание“, което е с една степен по-висше от „предметното съзнание“, характерно за всички нас и съвременниците ни. Нещо подобно имаме при сънищата, но то може да ни служи единствено за ориентация в това, как да си представяме имагинацията, без да ни я обясни напълно.
Защото имагинация се получава при пълно себесъзнание, докато при сънуването ние сякаш се сливаме със сънуваните образи. Истинското усещане за Аза идва едва след като се събудим.
Имагинацията още се нарича ясновидство, но не в същия смисъл, в който го употребяват Деси от Пелово и Жената-Скенер във всичките й разновидности.
То има нещо малко общо с предишната форма на архаично ясновидство, още преди Новата ера, поврата на времената и мистерията на Голгота. Тогава хората непосредствено са възприемали духовния свят, като малко преди идването на Христос са започнали да загубват тази си способност.
Съдържание:
По това време те не са питали какви доказателства има за съществуването на Бог, как може да се докаже това и онова, какви хартиени исторически паметници има за дадено събитие и пр. Нуждата от доказване е дошла след като хората са загубили възможността си непосредствено да получават отговори.
Имагинациите според цикъла GA 164 възникват след потапянето на съзнателните представи на интелекта в несъзнаваното.
Но днес и особено в бъдещето ясновидството ще бъде доста по-различно и по-висше от това на архаичните ясновидци именно поради силното участие на Аза на човека в този вид духовно възприятие. Тоест тези умения могат да се възвърнат, ако човек положи усилия. Все още не ни е дадено да получаваме тези неща без усилие, но който се постарае и се потруди, за него не е невъзможно.
Инспирацията
пък се отнася повече до представата,
която имаме за „ясночуване“. Щайнер я сравнява с прехода в Деветата симфония на Бетховен, където към оркестровото изпълнение се добавя и мощно хорово пеене.
В презентацията се показва как на практика могат да се постигнат тези нива на съзнание. Те са от частта „Подготовка“ на втора глава „Степени на посвещение“ от книгата на Рудолф Щайнер с практически упражнения по медитация „Как се постигат познания за висшите светове“.
Вече сме разгледали предишните части от книгата в други публикации, например тази ТУК: За нужното вътрешно спокойствие, което трябва да се научим да постигаме, преди да се насочим към развитието на имагинативно и инспиративно съзнание и мислене.
Имагинацията е позната може би на всеки и дори извън сънуването. Тя се появява при случаи на свръхнапрежение, тежка болест, стрес, в резултат на опиати и дори алкохол, макар че много от тези „методи“ не се препоръчват от посветените за достигане на свръхсетивни изживявания. Те са сред така наречените „неправомерни пътища“.
Пример за имагинация, нарисувана след наблюдение.
Имагинацията представлява възможност за човека да види истинските духовни форми, които се пораждат в духовния свят. Те са напълно обективни, защото двама души, притежаващи имагинативно съзнание, ще видят едни и същи форми и цветове, наблюдавайки еднакви жизнени процеси. Най-добре това възприятие се развива чрез наблюдението на поникването и увяхването на растенията.
Вижте и ТОВА: Упражнение №1 по медитация за развитие на силата на мисълта!
При развитието на инспирацията във втората част от упражненията се прави разлика между живи и неживи звуци. Прилагайки ги, човек се научава да чува с душата, а не просто с ушите си. Започва да долавя и да разбира езика на природата и на животните.
И сега ние можем да разберем примерно, че една котка е доволна по нейното мъркане, че едно куче е отчаяно по неговия вой или че един тигър е ядосан по неговия рев. Но ако постоянстваме в слушането и особено в чуването с душата, ние лека-полека ще започнем да разбираме повече.
Според Щайнер в по-нататъшния процес на обучението човек може да започне да чува и звуци, които нямат физически аналог. Тук много материалистически настроени хора ще кажат, че който чува подобни звуци, е луд и психопат. Но нима звуците от споменатата Девета симфония имат физически аналог?
Музиката е единственото световно популярно изкуство, което няма абсолютно никакъв прототип във физическия свят. Вдъхновението за нея, както и мелодиите се „свалят“ от висшия свят на Девакана. Хората обичаме да слушаме музика, защото ни напомня за там, откъдето идваме. Звучи ни познато и родно.
Интуиция
Третото упражнение, което се състои във „вътрешно мълчание“, в освобождаване от личното мнение, води до постепенно развитие на третата и най-висша от трите степени на съзнание – интуицията. Тук отново не бива да бъркаме Щайнеровото понятие за интуиция с това, което сме свикнали да наричаме „шесто чувство“, със способността да предугаждаме някои събития.
В него по-скоро става дума за сливане със самата вътрешна същност на другия по време на общуването. Като тук под „другия“ не се разбират само хора. Вие можете да почувствате Аза дори и на животните. Те, както става ясно на много други места, имат групов Аз, доста по-интелигентен от този на много хора.
***
Допълнение от 2020 година, 10 септември:
Инспирация или Медитация върху събитията като текст
Четенето по принцип е свръхсетивна дейност. Да, виждането на напечатаните букви е нещо сетивно по отношение на очите, но представата за буквата и нейното значение вече се случва отвъд мозъка. Учените успяват да проследят пътя на електрическите импулси до едно място в тялото, но не могат с точност да кажат как даденият образ се превръща в усещане за формата и цвета. Как от това възниква представа за образа и как се извлича нейното значение, което достига до съзнанието. Сякаш има нещо като „черна кутия“, която разделя сетивното възприятие от душевното усещане.
Но „снимането“ на буквата с очите като с фотоапарат и нейното разпознаване не е достатъчно. То още е далеч от четенето.
- Когато успеем да „разпознаем“ буквата, ние трябва да я превъзмогнем и да я включим в нейното обкръжение от букви, за да разберем думата.
- Когато разберем думата, трябва да я превъзмогнем и да прозрем в нейното обкръжение, за да видим изречението.
- Когато достигнем до изречението, трябва да се освободим от него, за да достигнем до онова, което е зад него – до неговия смисъл. За целта ни се налага да познаваме целия текст или поне голяма част от него.
По подобен начин стоят нещата и със събитията.
- Ако възприемем отделните събития като букви на една окултна писменост, ние можем да започнем да ги подреждаме в думи. За целта е нужно да „напуснем“ конкретното събитие и да го видим в контекста му, съставен от другите събития. За това много помага ретроспекцията.
- Успеем ли да наредим думата, е необходимо да я превъзмогнем, да се издигнем над нея, за да видим цялото изречение. А зад изречението стои целият текст или поне голяма част от него.
- Отвъд това ще открием смисъла, художествената идея на този роман, който представлява нашата биография. Но за да видим тази същност, ние трябва да се издигнем над биографията си.
Да, върху живота на човека също може да се медитира като върху текст. Но това става когато успеем да се дистанцираме от него и да го погледнем отстрани.
Работата с имагинации, инспирации и интуиции постепенно се трансформира и в още по-висши проявления. Но нека оставим самия Рудолф Щайнер да го обясни, при това с прости и ясни думи: