Упражнения за силата на мисълта. Как да я засилим?

Как да засилим силата на мисълта с подходящи упражнения, дадени от Рудолф Щайнер? Медитация и осъзнатост за начинаещи

Съдържание:

Упражнението е първото от общо 6 (има видео със субтитри по-темата най-долу). Ще започнем директно със самата практика, после ще продължим с теорията и обясненията, ще представим и други гледни точки и вариации, а също и едно видео по темата. И така:

Концентрация върху предмет

Предметът за концентрация трябва да бъде вещ, направена от човек, а не нещо, взето от природата (например, растение), защото няма да може веднага да се постигне “съзерцание” на природен обект. По същата причина следва да се мисли за това как е направен предметът, а не за неговия материал, тъй като материята е свързана с природата. Трябва да се избира неинтересен предмет, естетически безизразен, той не бива да предизвиква никакви емоции (тоест, дали ни харесва или не ни харесва). Не трябва да го гледаме, трябва да мислим за него. Затова е по-добре да затворим очи. Разглеждането на предмета пречи на концентрацията. Тя трябва да се извършва изцяло в мисълта.

Извън времето

Мислите “обикалят” предмета: неговата форма, цвят, как е направен, за какво служи и т. н. Трябва да си го представяме и да го описваме по памет. Мисленето трябва да е свободно не само от странични, отвличащи мисли, то също така не бива да пречи на себе си: онова, което може да бъде помислено по-късно, в бъдеще, не бива да хвърля сенки върху това, за което се мисли в дадения момент; за което е било вече мислено (например, вчера), също не трябва да се повтаря по памет, в противен случай, това вече не е мислене. Мисленето протича изцяло и напълно в настоящето, по възможност с еднакви волеви усилия във времето и с еднаква интензивност (което обаче е почти непостижимо).

Включете се в нашата онлайн група във Фейсбук:

Когато вмъкваш в мисленето онова, което е било мислено вчера, започваш да се разсейваш, упражнението става скучно, това води до желанието да се смени темата още след няколко дни. Да се припомня нещо вече веднъж помислено – това вече не е мислене. Затова, връщането към отминала мисъл е също такова отвличане от процеса, както и всяко друго отвличане от мисленето. което извършваш с помощта на волята си в настоящето. Може да се мисли всеки ден абсолютно едно и също, като изобщо не се забелязва, че това е едно и също. Защото всичко освен настоящето от даденото мислене се забравя, то просто не съществува.

Волевото усилие не трябва да е трескаво, тъй като, притиснато ли е, мисленето веднага умира. Задушаване възниква в повечето случаи тогава, когато започваш да воюваш с отвличащи вниманието фактори. Затова на първо време е важно да се мисли с кратки, ясно очертани мисловни връзки: “Тази лъжичка е сребърна. Тя има дръжка и… Тя се използва за… Направена е чрез отливка или щамповане…”.

Разсейващите мисли

Ако възникват разсейващи мисли, следва – без да се борите с тях – да продължите през тях да разглеждате темата. Ако започнете да се борите с тях, просто ще ги насочите към фокуса на своето съзнание и те ще изместят темата, за която мислите.

Разсейването може да се прояви и във вид на “блуждаещи мисли”, когато прекалено се отдалечавате от темата. Когато се забележи това, следва да спрете и да се опитате да намерите мост към онези асоциации, по които мисленето се е отдалечило от темата. Ако това не ви се удава, просто се върнете към темата. Разсейващите мигове, пречещите мисли и представи е възможно да се появяват заедно с желаните мисли. Първоначално няма смисъл да се предпазвате от тях, просто трябва да се съсредоточите само върху темата. Ако това не работи, темата може да се разгледа през препятствието. Ако и това не помага, тогава само за миг задръжте вниманието си специално върху това, което ви е пречило, а след това се върнете към темата.

Всеки е свободен да развива свои собствени подходи, свои собствени индивидуални техники за ограничаване на пречките. Но най-добре е просто да продължите да мислите така, сякаш нищо не се е случило. Няма нищо страшно, ако разсейващите представи започнат отново да се появяват. След време те ще отстъпят (всеки пианист може “да натисне” грешния клавиш. Това не е толкова важно! Съществено е изпълнението в неговия висш смисъл).

Волята и мисленето – едно цяло

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 01876Когато нещата започнат да се получават, това, което е около темата, от само себе си се свива. Мисленето става по-интензивно. Вече не са нужни толкова “материали” както преди, за да останем в темата. Това се случва от само себе си. Волята, която преди това е заповядвала на мисленето отвън, сега се появява в мисленето спонтанно и се превръща във волеизлияние, което позволява на мисленето отвътре “да изтича” навън от себе си – при което волята и мисленето стават неделимо цяло.

Постигане на блаженство

От този момент упражнението започва да носи радост, без значение дали е било “успешно” или не. Сгрешеното упражнение може да бъде много полезно; все пак в него може да се получи онова единение на мисълта и волята в извънвремевите моменти, за които стана дума по-горе. Постепенно усилието на волята изчезва, човек просто го прави. Всичко се превръща в игра. Вече не прилагаш воля, за да играеш, а играеш. Така се появява някакво “блаженство”, всичко става естествено и непринудено.

Опасност по пътя

Но не бива да задържаме това състояние на блаженство – това не е състоянието за престой, което изпълва съзнанието. То може да стане причина отново да се разсеем. Нищо освен темата не съществува – това е идеалът. Тя и само тя е в ума ни, не съществува никакъв друг успех или неуспех за упражнението. Не мислиш вече за никакви условия, правила и указания. “Колкото повече забелязвам какво правя, толкова по-малко го правя”. Концентрацията придобива свой собствен размах.

Упражнението като игра

Всъщност, важна е не толкова сполуката на упражнението, колкото самото то. Ако към него се отнасяме като към игра, то ще се получава по-добре. Ако пречките, които се появяват заедно с мисленето, ви разсейват прекалено много и не се махат чрез по-горе споменатите начини, тогава може да намалите времето за упражнението до минимум, например до една минута или дори до трийсет секунди. Според това доколко ви се удава да задържате пълна концентрация по време на упражнението, може постепенно да увеличавате продължителността му. Всички тези инструкции имат общ характер, всеки трябва да изработи свои правила от собствения си опит.

Да мислиш, а не да повтаряш

Ако разсейването от темата и “блуждаещите” мисли изобщо не изчезват, трябва да се движите с още по-малки стъпки – да се вземат кратки мисли, една и съща мисъл да се мисли два пъти, но тя трябва именно да се мисли, а не да се повтаря.
Кръгът, по който мисленето се движи около темата, сам по себе си ще започне да се стеснява, заедно с това мисленето ще става все по-активно и – все по-бавно.

Излизане от думите

В действителност, това забавяне истински се постига тогава, когато излизаш от мисленето с думи. Първоначално мислиш с думи и представи. Когато се увеличава интензивността, все повече стигаш до мисленето за самата тема, а не за темата с думи и представи. За мисленето с думи е нужен много материал, иначе то спира, тъй като такова мислене продължава толкова, колкото вътрешно се пре-изказват и пред-ставят думи. Колкото те са по-абстрактни, толкова по-бързо става всичко. Точно затова, в началото за тема трябва да се избира не понятие (добро, триъгълник и др.), а конкретен обект (лъжичка, например, с монограм). Предметът се описва, представя и, когато е възможно, вътрешно се разглежда, също както и всички мисли, свързани с него. В зависимост от нарастването на интензивността думите постепенно отпадат.

Дневник на наученото

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 01654567Мисленето става по-активно, тъй като то има все по-малко на какво да се опре.
Всичко, казано за първия етап, може почти безкрайно да се допълва. От полза е на лист да се записва онова ново, което се научава по време на упражнението, и всичко, което е свързано с техниката на неговото изпълнение. По този начин, възможно е, например, да забележиш, че най-напред мислиш не непрекъснато, а с прекъсване: мислиш за някаква “теза”, “предложение” (тоест, мотив), после почиваш – и едва след това продължаваш да мислиш. Опасността се крие в това, че по време на тези паузи се разсейваш. Необходимо е да се опитваме да поддържаме концентрацията непрекъснато, в противен случай тя лесно се превръща в редуване на повече или по-малко свързано подредени образи, тоест, превръща се в не-мислене.

Образно и абстрактно мислене

Има хора които са склонни да мислят по-скоро фигуративно, образно, като си представят обекта, на други е по-близко абстрактното мислене. Полезно е да се упражнява и единият, и другият вид концентрация, например, като се редуват: един ден се акцентира върху абстрактното, на втория ден – върху изображението. Фигуративното служи като подготвителен етап за имагинацията; абстрактното (тоест, необразното) встъпва в своите права на втория етап на концентрацията.
Ако упражнението върви толкова добре, че то вече ни е приятно, ако то не ни доскучава и успява да се задържи върху една представа без да се мислят много думи, тогава можем да преминем към втората част или към втория етап на упражнението. Обаче и първият етап, сам по себе си, е своеобразно цяло, а при интензивно упражнение естествено се придвижваме по-нататък.1)Георг Кюлевинд. Ступени сознания медитация за границы души

Теория: Какво представляват 6-те упражнения?

Тях Рудолф Щайнер дава като съпътстващи, за да развием способността за правилна медитация, която може да ни даде отговор на (почти) всички въпроси и да ни направи наистина свободни.2)Рудолф Щайнер. “Как се постигат познания за висшите светове”

Упражненията са наречени “съпътстващи“, защото без тях същинската медитация може да бъде опасна или – в повечето случаи – да не доведе изобщо до желания резултат. Тук по-долу е първото от тях, а тук е Второто упражнение.
Те са развити в книгите, които посочваме най-долу в материала, и на още други места в творчеството му.

Това, че упражненията започват с работа върху контрола в сферата на мисленето, говори само за себе си.3)“Въведение в Тайната наука” на Рудолф Щайнер

Мисленето се явява тази област от душевната ни дейност, където ние сме най-будни. Едва след като овладеем тази част от съзнанието, ние можем да си позволим да се впуснем в по-дълбоките и по-малко осъзнатите слоеве на своето същество. В сравнение с мисленето, другите “нива” са с по-ниска степен на осъзнатост.

Чувствата имат “съзнание” като в сън със сънища, а волята ни е дълбоко заспала. Съзнанието в нея може да се сравни с това, което имаме, когато спим, без да сънуваме. Затова преди да започнем своето пътешествие в дълбините на (под)съзнанието, ние трябва, образно казано, да включим “миньорското фенерче” на своето мислене.

Във всекидневния живот нашите мисли като правило са не твърде много целенасочени. При внимателно наблюдение ще забележим, че нашите мисли по принцип прескачат от една тема на друга без всякакъв порядък. нашите спомени, а също и това, което виждаме и слушаме наоколо, ни отвеждат от една асоциация към следващата. Във второто видео долу лекторът по един особено ярък и атрактивен начин описва факта, че:

Мислите ни са като кокошки

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 013443Те кълват бързо-бързо каквото има наоколо и ако попиташ човека “Какво мислиш”, тези мисли уплашено се разбягват във всички посоки и накрая не остава само една-две уплашени мислички. Също така говорителят от видеото прави сравнение между мислите и спагетите, при които е трудно да откриеш къде започва едната мисъл и къде свършва другата. И да не знаете въобще руски, пак ще се посмеете, защото хаотичният характер на обикновеното предметно мислене е валиден и за българите, не само за руснаците (но все пак предложихме и някакъв повърхностен превод).

В упражненията по контрол над мисълта се иска без да се отвличаме и разсейваме, да концентрираме вниманието си върху едно и също нещо. При това трябва сами да се контролираме дали това ни се удава. Ако успеем в продължение на един месец всеки ден да отделяме по пет минути на това мислително упражнение, ще забележим, че концентрацията и обективността на нашите мисли значително ще се повиши.

Да пристъпим към изпълнението на първото упражнение. Рудолф Щайнер препоръчва да вземем някакъв обикновен предмет от ежедневието, който изпълнява конкретна функция в живота ни. И да разсъждаваме върху него.

Какви могат да бъдат предметите на медитация?

Това може да бъде:

  • чашка,
  • безопасна игла
  • лъжичка
  • карфица
  • или кламер,
  • копче от риза
  • молив
  • четка за зъби
  • пръстен

тоест най-привични и “земни” предмети. Такива вещи позволяват лесно да се провери точността на възникващите в нашето въображение представи във връзка с тях.

Кога се прави упражнението?

За някого може да бъде по-удачно да си определи точен час от денонощието. Това би му помогнало да бъде по-дисциплиниран. А за други може да се окаже по-просто да използват “празните” моменти в деня, например докато чакат автобус или метро.

В такъв момент ние буквално или образно казано някак си се отстраняваме от всекидневния живот и заемаме “работното място” във вътрешния си свят. В такъв момент вместо да се забием в интернет и да гледаме таймлайна на Фейсбук, по-добре е да поработим върху духовното си израстване. При всички случаи това ще ни се отплати преблагодарно. Това е добър момент да “запалим светилника на мисленето” и да осветим избрания от нас предмет.

Трябва ли да носим предмета у себе си?

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 015677За целта можем да използваме един от двата метода:

  1. Или да държим избрания предмет пред очите си,
  2. или да извикаме представата за този предмет от дълбините на своята памет.

Във втория случай, когато по-късно отново погледнем на дадения предмет в реалността, ние ще се удивим колко много детайли са се изплъзнали от нашия спомен. Но за да открием детайлите, е нужно първо малко да се поупражняваме, нали?

Насочвайки вътрешното си внимание към предмета, ние започваме да откриваме повече и повече за него. “Фенерчето” на вниманието ни е осветило неподозирани кътчета, форми, замисли и идеи.

И така избирайки конкретен обект, например лъжичка, ние започваме внимателно да изследваме неговите качества: Размер, цвят, форма и така нататък. В началото за да направим възприятието най-точно и конкретно, можем да се опитаме да си дадем подробно описание на предмета, все едно че го описваме на някой слепец.

Следваща стъпка се явява не само възприемането на обекта, но и формирането на мисли, свързани с него. За целта трябва да започнем на ум да си задаваме въпроси. Това помага да се премине от асоциативно към целенасочено, творческо мислене. За да не се “отдалечим” от зададения предмет, в дадения случай от лъжичката, можем да започнем да си задаваме такива въпроси:

  • Защо лъжичката има точно такава форма?
  • От какво е направена, от какъв материал?
  • Би ли могла да има по-удобна форма?
  • Кои са предимствата на тази форма?
  • А кои са нейните недостатъци?
Можем ли да събираме информация от интернет?

Понякога, за да намерим отговор на някой от зададените въпроси, възниква необходимост да се обърнем за информация към други хора, да надникнем в речници или енциклопедия. Може дори да погледнем в интернет, но това трябва да става извън времето, отделено за наблюдение и размишление.

Така или иначе всяко влизане в интернет обикновено върви с преглеждане на пощата, на фейсбука и още на какво ли не. Затова за да не си загубим времето, не бива да отделяме от него “само минутка” за справка в интернет. Свършваме си упражнението и тогава вече може. Оставяме събирането на информация за после, за следващия опит. При всички случаи не бива да смесваме събирането на информация със самата медитация. Това са отделни неща.

За какво ни е тази информация?

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 0156За практическото осъществяване на упражнението събирането на тази информация не е от особено значение, то е необходимо по-скоро като принос към точността и трезвостта на мисловния процес.

Както за чупенето на орехи е нужно да имате подходящия инструмент, така и преди началото на мисловното упражнение е полезно да имате приготвени отговори на въпроси от рода на:

  • Как е бил създаден този предмет?
  • Кога е бил създаден?
  • С каква цел се е използвал по-рано?
  • Какъв смисъл носи в себе си неговото име?
Как да разберем, че сме на прав път?

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 0123Ако вече няколко пъти сме правили упражнението с един и същ предмет (в дадения случай лъжичка), за нас ще започне да става все по-очевидно защо дадената лъжичка има именно този размер и тази форма и защо е изпълнена именно от този материал.4)Йооп ван Дам. “Шесть основных упражнений для духовного развития”

Вид, идея и чисто мислене

Постепенно иззад външния вид на лъжичката ще започне да се проявява идеята за лъжичката. В крайна сметка ние ще преминем от процеса на възприемане на обекта към чисто мислене. Ако в продължение на няколко дни все още продължаваме да разглеждаме същия обект, ще забележим, че нашите мисли започват да придобиват все по-логична основа и структура.

Трудност №1: При преминаване към чисто мислене

В началото ако ни е трудно да преминем от процеса на възприятие към чисто мислене, може да изберем за възприемане и разсъждения по-сложен предмет, който се състои от повече съставни части. Например велосипед. Всяка от неговите части има собствено предназначение. Осъзнаването на това кое каква работа върши, как работи, как се поврежда и как се ремонтира е много по-близо до чистото мислене, отколкото простото наблюдение и вникване в обикновената лъжичка.

Но ако успеем да разширим диапазона на мисленето си във връзка с велосипеда например, после с лъжичката ще ни бъде по-лесно.

Затруднение №2: Продължителност на упражнението

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 0145Най-важната и най-трудната задача може да се окаже само по себе си изпълнението на това упражнение по-дълго време. В началото това изглежда не така трудно. Може да се изненадаме от неочакваните открития, които ще правим при наблюдението на такъв банален, както ни се е струвал досега, обект.

Това може да ни достави много радост и да ни даде необходимата енергия за осъществяването на концентрацията и придвижването напред в мисловния път. Обектът сам по себе си предизвиква интереса ни и направлява вниманието ни в нужната посока.

Стъпка №3: Когато ни писне

Но когато основните открития бъдат направени и никакви нови мисли по този въпрос повече не се появяват, става по-сложно. У нас ще се зароди изкушението да изберем друг предмет за наблюдение. В действителност това упражнение ще придобие доста по-голям смисъл, ако на нас ни стигне търпението още поне няколко пъти да продължим разглеждането на първоначалния предмет.

Най-добър ефект се получава, когато продължим малко повече или доста повече в същата посока, след като сме стигнали до убеждението, че повече няма накъде. Това е като със зоната на комфорт. За да постигнем нещо ценно, трябва да отидем отвъд привичното.

Може да се каже, че това упражнение едва сега започва истински за нас, защото сега необходимата концентрация трябва да възникне от нас самите: Пробуждането на интереса става в резултат на собствената ни активна мисловна дейност, а не от това, че лъжичката е много интересна или въодушевяваща.

Проблем №4: Повтаряне на думите

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 0143212В времето може да възникне още един проблем, а именно: Нашите мисли може да се превърнат в нещо като кречетало. То се изразява най-вече в това, че ние, немислейки за нещо конкретно, започваме автоматично да си повтаряме присъщите за дадения предмет свойства, например: твърд отгоре, мек отляво, прегънат отзад, остър в основата си…

В такъв случай може да ни помогне, ако повече или по-малко се опитаме да заменим полусънния процес на възпроизвеждане на тези думи със съзнателен мисловен процес. Това се прави в движение. Просто се опитваме да избегнем механичното повтаряне на празните думи и да започнем да мислим върху тях.

Например за острия нож можем да кажем, че е остър, което е окей, ако е в началото и думата още не се е “изхабила”, не е изчерпила у нас мисловния си потенциал. Но след това ние можем да задвижим понятието. Да приведем думата “остър” в движение. Острият нож реже, той разделя, отделя едно нещо от друго…

Ние вече започваме да възпроизвеждаме в душата си динамичното, действеното значение на думата “остър”. А какво прави лъжичката, освен че е обла и вдлъбната в горната си част? Тя събира течности и каши, разбърква фино, без да нарушава целостта на съставките, много добре напуква черупката на яйце, без да спука рохко сварения белтък.

Какво да очакваме в замяна?

Какъв вътрешен опит можем да придобием в резултат на това упражнение? На първа ръка ние ще забележим, че способността ни към възприемане на своя собствен вътрешен свят, способността ни да се “вживяваме” в него, нараства. В определен смисъл ще започнем да се чувствате по-малко зависими от външния свят и по-добре да усещаме самите себе си. Наред с това ще се повиши и нашата способност да се концентрираме.

Що се отнася до конституцията на нашия организъм, ние получаваме възможност по-добре да се въплъщаваме и като следствие да станем по-съзнателни, по-“бодърстващи”. Това може би звучи странно, но е точно така.

Контрол на мисълта

силата на мисълта упражнение за начинаещи контрол - 01233256565Ако мисълта ни е най-будната част от душевната ни “конструкция”, то увеличаването на контрола върху нея ще засили нейната осъзнатост. Тя няма да се лута така силно насам и натам под влияние на външните обстоятелства, хаотичните дразнители и непредвидените душевни изблици.

Накрая ние все повече взимаме мисловния процес в ръцете си, възниква състоянието на вътрешен покой, който идва да замени обичайния хаос и смут. Волята в мисленето ни е приведена в състояние на готовност (второто упражнение е посветено на развитието на волята).

Написа с помощта на източниците по-долу:
Георги Календеров

Вижте и Упражнение №2 ТУК: Отключване и осъзнаване на свободната воля!

Видео със субтитри на български

Вижте и това видео, преведено на български! Субтитрите се включват ръчно долу вдясно, четвъртото копче отдясно наляво:

Второ видео – Мислите са като кокошки


Ето все пак отделни думи, които успяхме да “хванем” от видеото
За какво аз мисля? Това е едно толкова важно упражнение… Най-напред нашите мисли представляват побеснели кокошки на чердака. Или пък чиния със спагети. Обяснявам защо. Защото ако попиташ някого внезапно за какво мисли, всички кокошки бягат по ъглите и две, които не са успели да се скрият, започват да се оглеждат и да лъжат: Валс слушам… За нищо не мисля… Затова човек не бива да се пита за какво мисли… Това е първото. И защо спагети: Защото къде свършва една мисъл и къде започва друга, това е много трудно различимо. Ние имаме такова понятие “асоциативни връзки” или пък “семантични вериги”. Ето аз сега водя семинар и мисля, че чайникът ми ще изкипи… да, аз там имам един вишневочервен чайник, но всъщност той е в кабинета, а аз платил ли съм наема на кабинета? Да, платил съм го с онези пари, които ми дойдоха… Може ли да се каже, че мисля за нещо? Не!

Ако материалът ви допада, споделете го или коментирайте по-долу!

Бележки под линия:   [ + ]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.