Упражнение за развиване на усещания при медитация за разширяване на съзнанието. Какво е епистема? За по-добро разбиране на „Философия на свободата“.
В цялата книга „Философия на свободата“ отчетливо се изяснява, че ние живеем в крайно индивидуалистично време. На никого не вярваме повече, отколкото на себе си. Само тези информации, които биват потвърдени от вътрешната преценка и интуицията ни, смятаме за достоверни. Медитацията по-долу представлява начин сами да извлечем реалната основа на всичко, което постъпва отвън. За целта в този текст ще се опитаме да си зададем следните въпроси (и да видим какво става с техните отговори):
- Как да намерим реално потвърждение на идеите, които ни изглеждат прекалено въздушни?
- Как да избегнем наивното гледище, че всичко, което се вижда, съществува и всичко, което съществува, се вижда?
- Как да развием сетивата си и да ги направим по-фини, за да получаваме информация от първа ръка, без да разчитаме нито на наивното общоприето, нито на абстрактните изчисления, които науката ни дава? (Те и двете са въпрос на вяра, а ние искаме да разчитаме само на проверени от нас самите неща). Времето е такова, налага се да сме подозрителни!
Сега ще дадем обяснения какво е епистема, както и съвсем конкретното упражнение, което води до забележителни резултати, а по-долу и философската обосновка на упражнението. Ако нямате търпение да научите каква е тя самата, превъртете надолу или ползвайте таблицата за навигация в съдържанието по-долу.
Съдържание:
Упражнението по медитация
Въпросът, зададен на една роза например, може да отключи в нас неподозирани познавателни способности. Той разширява обхвата на сетивата ни и те отново придобиват способността да възприемат най-фините духовни въздействия. Въпросите отварят и сърцето ни, което също е сетиво. А когато сме отворени към света, и отговорите не закъсняват. Да се попитаме например “Ако едно цвете би влязло в разговор в мен, защо би го направило? Какво би искало да ми каже то със своя цвят, със своята “стойка”, със своя “жест”?”
Това е хубаво упражнение:
- Харесайте си едно цвете, най-добре сред природата, но в краен случай може и в саксия. Важното е да е живо.
- Наблюдавайте го известно време, за да го запомните.
- Когато сте сами, се опитайте да изчистите главата си от всякакви мисли, свързани с всекидневието. От всички преходни мисли. Постигнете състоянието на вътрешно спокойствие, в което сте се освободили от симпатиите и антипатиите си, от злобата на деня.
- Извикайте в паметта си образа на цветето, колкото се може по-ярко и детайлно.
- Започнете да му задавате въпроси като посочените по-горе, свързани с неговия характер и природа. Колкото по-добре постигнете състоянието на удивление и възхищение, толкова по-поразителен ще бъде ефектът върху вас.
По време на упражнението може да усетите характерни медитативни усещания: топлина, леко изтръпване, тежест или облекчение в тялото. Тези усещания не са странични ефекти, а интегрална част от процеса на придобиване на знание чрез директен опит.
Какъв ефект да очакваме?
Медитацията върху цвете разкрива истинските сили, които дават живота и облика му.
При съзерцаването на образа на растението, който сме си създали, ние ще забележим повече неща, отколкото ако директно наблюдавахме самото растение. Това е така, защото някои нюанси, малко или повече свързани с духовния свят, се виждат най-напред в спомените. Докато участваме в нормалния събитиен процес, ние обикновено не разбираме нещата, които ни се случват. Едва когато процесът отиде в миналото и го извикаме наново в паметта си, той започва полека-лека да разкрива смисъла си.
Твърде възможно е в един момент да осъзнаем, че истинското растение не е това, което сме наблюдавали, а нещо друго – духовно и носещо живот. То е задало формата и силите на растението. При извикването на спомена за него, ние можем буквално да видим какво стои зад това растение. Така се получава, защото споменът (образът) и реалният живот на растението са съставени от една и съща фина „материя“.
Ще открием и собственото си разширяване на съзнанието. Ще усетим как въпросите са отключили любознателността ни, а тя от своя страна е активирала една особена област в душата ни. По този начин упражнението се превръща в самонаблюдение. Нещо, което ни привежда в извънредно състояние, тоест състояние вън от обичайния поток на всекидневието.
Самонаблюдението е способност, идваща до голяма степен от Висшия ни Аз, който има общо със съзнателната душа.
Така от първа ръка ще добием представа за “реалните принципи”, тъй неистово търсени от математическия гностицизъм. Те са извън доксата и епистемата и се основават изцяло на личния ни опит. Способстват за това, сетивата ни да станат по-фини, а ние да възвърнем детската си способност да се очароваме.
Но да преминем към сериозната теоретична част от тази тема:
Медитацията, за която ще говорим, е вдъхновена от абзаци 12-15 от 7 глава на “Философия на свободата”.
В тях според Том Ласт става дума за светогледа на математизма в настроението на гностицизма Това е гледната точка на зодиакалния знак Близнаци, когато през него преминава Сатурн. Или, казано на български, тук се пита какво е математическото виждане за границите на познанието.
Проблемът на математизма
Цитираните под линия 4 абзаца от Рудолф Щайнер разсъждават върху проблема как да намерим нещо по-истинско от собствените си мисли, за да сме сигурни, че нещата, които наблюдаваме, съществуват? Че процесите, в които участваме, са реални.
Във втората лекция на “Човешката и космическата мисъл” четем:
„Ако поискаме да обясним света чисто математически, няма да сме в състояние да обясним дори и най-простото усещане; ако поискаме да останем извън математическото обяснение, всичко става ненаучно
(цитираната мисъл е на Дю Боа – Раймон).“
Това е и основният проблем на математизма, че той не се чувства уверен в сферата на усещанията, защото математиката не може да ги обясни, а въпросните усещания не са твърде научни.
Докса, епистема и гнозис
Гнозисът не вярва нито на доксата, нито на епистемата. Той се доверява само на собствения си опит.
Тук се крие нещо много дълбоко. Още най-древните философи, начело с Платон, правят разлика между докса и епистема. Първото (от него идва думата “ортодоксален”) означава общоприетото наивно знание. Докато епистемата се отнася повече към научното рационално знание. Гнозисът обаче е нещо различно и от двете понятия. В материалистическото си тълкование той е познание, което сме придобили чрез собствен опит, без да се доверяваме на общоприетото (на доксата) или на математическите изчисления и научните заключения (епистемата).
Епистемните усещания са субективни преживявания, които придружават придобиването на знание – като увереност, съмнение, любопитство и изненада. Съвременните изследвания показват, че тези усещания мотивират търсенето на знание и служат като метакогнитивни сигнали, които ни помагат да навигираме в несигурността.
В по-духовен смисъл гнозисът е познание, добито директно от нещата, които изучаваме, без в това да участват сетивните органи в областта на тяхната обикновена функционалност.
Търсих примери за гностицизъм в полето на математизма и излязоха доста неща. Включително и цял сайт, който се казва Mathematical gnostics. Те ми помогнаха в голяма степен да си изясня за себе си това загадъчно понятие.
Може би е любопитно, че цитираният Емил дю Боа-Реймон в седма глава на „Философия на свободата“, която е посветена на познанието и неговите граници (гнозиса), се цитира също и в „Човешката и космическата мисъл“ във връзка с математизма. По-горе е единият цитат, а ето го и вторият:
Защо ѝ трябва на материята да мисли?
„Напълно и завинаги непонятно е именно че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н. атоми няма да им бъде безразлично как са разположени и как се движат, как са били разположени и са се движили, как ще бъдат разположени и ще се движат. По никакъв начин не е възможно да се прозре как от тяхното взаимодействие би могло да възникне съзнание.“ (Цитатът е взет от „Философия на свободата“, гл. 7, „Има ли граници познанието?“)
В тази седма глава от 12 до 15 абзаци може да се търси разбиране именно за математическия гностицизъм. Какво можем да узнаем за него от тези текстове? Той по дефиниция е начин да се „детерминира недетерминираното“. Тоест говорим за стремеж да се намерят „реални принципи“, върху които като на твърда колона да опрем откриваемите чрез мисленето „чисто идеални принципи“. Тези идеални принципи са определени като „въздушни“ и като „абстрактна схема от понятия“. Под „реални“ тук се разбират „неща, които могат да се възприемат“. За пример се дават „призраците“. Те според наивния реалист са съставени от „фина, сетивно достъпна материя, която при особени условия може да стане видима“.
Но както знаем, възприятията не се появяват в съзнанието ни единствено чрез сетивата. Например възприятията за спомен, за сън, за собствения ни Аз, за собствените ни мисли и т.н. не влизат в душата ни нито през очите, нито през ушите, нито през носа. И въпреки това са съвсем реални. Ние „виждаме“ спомена за едно дърво пред себе си и той съществува, но не го възприемаме с очите си, а по някакъв друг начин.
Да подкрепим идеите с нещо реално
Следователно гностическият математизъм се опитва да открие онези проявления на „чисто идеалните принципи“, които дават твърда основа за убеждението ни в тяхната реалност. Какво е това фино и сетивно достъпно вещество, от което са изградени спомените? Какви са онези сетивно възприемаеми сили, с които реалността въздейства върху душата ни? И ако ние наистина често възприемаме невъзприемаеми (или “недетерминируеми”) неща, то с какви точно сетива го правим, ако не с пипане, душене, вкусване и прочие?
Математическият гностицизъм не намира удовлетворение в своето лутане между общоприетото и рационално-научното, между докса и епистема. Той търси нещо реално. Но какво за нас е по-реално от това, което излиза от собствената ни душа? Не се ли доверяваме само на собствените си мисли и душевни опитности? Не живеем ли във време, в което всеки подозира останалите, че искат нещо да го излъжат? Точно тук е мястото на гнозиса, на личния опит при добиването на познание!
Само че този опит може да бъде разширен в по-духовна посока, за да даде по-задоволителни за нас резултати. Вярваме, че нещата, които виждаме, са реални. Но допускаме, че съществуват и явления като електричеството, магнитните и гравитационните сили, които не се виждат, но със сигурност съществуват. Според наивния реализъм си взаимодействаме с нещата, благодарение на фини невидими сили, които излизат от обектите на наблюдение и влизат в сетивата ни. Други не можем да възприемем, защото сетивните ни органи са прекалено груби.
Разширяване на сетивата
Значи за да удовлетворим изискването на математическия гностицизъм за повече реалност в разсъжденията, ние трябва да тренираме сетивата си, за да станат по-фини и да възприемат невъзприемаемото, свръхсетивното, недетерминируемото. Всеки от сетивните органи, освен своята привична и груба функционалност, има и по-висша. Със зрителното сетиво вършим невъобразими изчисления, на които например се основават зрителните измами. Със слуховото сетиво можем да проникнем в един свят, освободен изцяло от физическа субстанция, какъвто е музиката. И тъй нататък. Това е огромна тема.
Изследванията показват, че фокусираното внимание по време на медитация може трайно да подобри сетивната дискриминация и да промени начина, по който възприемаме времето и границите на тялото.
Въпросите отключват душата!
Удивлението и въпросите разширяват съзнанието. Бъдете като децата, казва Христос!
Известен е примерът за учените, които се опитвали да изчислят защо един човек всеки ден пътува от град А. до град Б. Те изследвали неговата скорост на придвижване и законите на движението му. Проучили какво яде и какви вестници чете. Поинтересували се от наследствеността му, от това, какво са учили и работили неговите родители. Но така и не открили причината за движението му. Тогава един от ревностните изследователи се престрашил да го попита. „Защо, драги, всеки ден пътуваш до град Б. и обратно?“ Оказало се, че човекът имал приятелка в съседния град и затова. Това е пример за гностическо познание. Отиваш и питаш. После преценяваш със собствените си сетива дали отговорът е верен. Доверяваш се и на интуицията си.
Но в случая са важни не толкова отговорите, колкото въпросът. Въпросът е този, който отключва удивлението. А удивлението е един от начините да добием истинско познание или гнозис. Ако се обърнем към едно цвете и го попитаме “Защо си толкова красиво? Откъде се взе у теб този красив цвят?” ние заприличваме на децата, които все още не са загубили способността си да се учудват.
Сигурно сте забелязали, че по-младите фотографи често пъти правят по-хубави снимки от старите? Това е така по същата причина. Те могат да се възхитят и на най-дребното нещо, умеят да се очароват. Когато човек не държи на тези неща, защото му се струват инфантилни, неговите сетива загрубяват.
Младите фотографи умеят да се очароват, старите компенсират с професионализъм.
Къде се намират всички отговори?
Накрая, когато постигнете някакви резултати, не пропускайте да споделите с нас какви са били те. Това става чрез формата за коментари по-долу.
Като потвърждение на горното ще цитираме нещо от “Философия на свободата”:
“Който веднъж е открил душевната област, където се пораждат тези въпроси, нему тъкмо истинското съзерцание на тази област ще даде онова, което му трябва за тези […] загадки на живота, та с постигнатото да продължи към ширините и дълбините на загадъчния живот, към които го е насочила нуждата и съдбата. (От предговора, 1918 г.)”
Илюстрацията е взета и преработена от тази статия: Soul, Love and Heart Thinking.
“Душевната област”, за която става дума в тези няколко изречения, е така наречената “съзнателна душа”1)Theosophy: Chapter I: Part 4: Body, Soul and Spirit. До нея достигаме, благодарение на въпросите, които си задаваме, и чрез самонаблюдение. Тя се отключва с помощта на въпроси. А отговорите? Всички отговори са там! Но всеки път са различни. Защото са живи.
Медитацията, която споделихме, е само стъпка в правилната посока. Достигането на всички отговори става след упорити упражнения. Но за да дойдат отговорите, първо трябва да открием правилните въпроси. Описаното по-горе е добро като за начало. Едно насърчение, един успех пораждат големи сили, за да продължим по-нататък.
Бележки под линия:
| ↑1 | Theosophy: Chapter I: Part 4: Body, Soul and Spirit |
|---|