Как да медитираме върху преводите на куплета за 10-а седмица от “Календар на душата” на Рудолф Щайнер. Имагинация и интересни факти.
Най-напред какъв е обектът на нашите наблюдения.
Това е книжка с 52 куплета за всяка седмица от годината от Великден до Великден, защото според езотеричното християнство годината и летоброенето трябва да започват именно от Великден, 0033 година. Тези строфи представляват мантри или текстове за медитация. Разсъждаването цяла седмица върху един такъв куплет те вкарва в ритъма на годишния кръговрат.
Този кръговрат обяснява не само смяната на метеорологичното време, но до голяма степен осветлява и вътрешните настроения на човека. Зимните депресии, лятната любвеобилност и т.н.
Нещо повече – мисленето върху тези неща създава мисъл-форма, която започва да живее свой живот и да ти помага върху проумяването на по-дълбоката страна при смяната на годишните времена. Първоначално мисъл-формата се опира на думата, която я поражда, но постепенно преминава в полето на надсловесното и започва да действа там.
Съдържание:
Без това осъзнаване годината си минава в познатия ритъм и не й отдаваме кой знае колко по-голямо значение от това, че зимно време се носят топли дрехи, наесен децата тръгват на училище, а през лятото има много почивни дни. И разбира се, че от година на година все повече остаряваме или порастваме.
Ето най-четения превод за 10-а седмица, който е на Димитър Димчев:
По-долу ще намерите някои от възможните значения, които може да се извлекат от него.
В годишния кръговрат естествено има и по-дълбоки, скрити значения. Например това, че и земята, както и хората, периодично заспива. По Коледа има едно по-различно усещане, отколкото може да се открие през останалите дни. На Разпети петък е друго, на Великден е трето. Особено чувство се носи из въздуха и по Еньовден.
4 от празниците на християнството – Рождество, Великден, Йоановден (Еньовден) и Михаиловден са точно през 13 седмици. Тъй като Великден е подвижен празник, в книгата са предвидени “буфери”, които да компенсират разликите през различните години.
Рождество и Еньовден разделят годината на лява (вдишване, увеличаване на светлината) и дясна част (издишване, намаляване на светлината). Великден и Михаиловден също я разделят на горна и долна, които предразполагат към два типа съзнание – будно и съноподобно. А четирите сезона се подразбират. За тях сякаш всичко е ясно (макар много малко да е ясно на всички).
„Календар на душата“ е може би най-превежданата книга. Само на български знаем за 4-5 качествени превода. На руски сигурно има над 100. Защото често пъти някой, който се захване да я чете, сравнява всички съществуващи преводи и се изкушава да го направи по-добре, дори и да не знае немски. Превежда от руски, от английски, компилира от разни места и прави текст, който да му свърши най-добра работа за проумяване и съзерцание. И най-интересното е, че много пъти преводи на един и същи текст изглеждат така, сякаш са правени от напълно различни оригинали.
Антропософи твърдят, че ако се прочете както трябва целият този сборник от мантри в съответната седмица за една година и после се започне отначало, човек ще остане изненадан от това, което е открил в текстовете за тази една година като засече разликите.
Една голяма тайна всъщност всъщност може да се открие точно в разликите, а не в общото. Това е съвсем обратната логика на превеждането и четенето в традиционния им смисъл, където общото и очевидното са най-правилни. Тук някои от тайните са в противоречията. Противоречията за един могат да бъдат откровения за други. Впрочем подобна е ситуацията и при четенето на Библията, но това е отделна огромна тема. С две думи тайните се намират (и) в противоречията. Те не са повод да се откажем да четем, а да продължим да търсим и да мислим.
Как се медитира върху текст? Много просто!
Четенето на “Календар на душата” не е както се чете Димчо Дебелянов (нищо против Димчо!). То трябва да върви с “имагинизиране” на текста. Тоест ако той гласи нещо от рода на „Забравяйки за личната ми воля, мировата топлина изпълва моите душа и дух и възвестява лятото„, това в никакъв случай не бива да се повтаря папагалски, а да се усеща всяка дума в действие. Да се превърне в жив духовен образ пред вътрешното ни зрение в състояние на вътрешно спокойствие.
Примерно какво усещаме, когато сме забравили нещо? Едно мислено възклицание „Хий!“ върши повече работа от думата „забравяйки“, повторена 100 пъти. Усещането, чувството е по-важно от думата, когато работим с “Календара на душата”, защото дава на думата нов живот. Във всекидневната си употреба отделните думи започват да се амортизират, да се изтъркват и връщането им към живот става с помощта на образите и техните действия.
Освобождаваш се от думите или по-точно от техните наизустени и умъртвени значения. Превръщаш ги в живи образи, в имагинации. Привеждаш ги в действие. Изпращаш ги в областта на чувствата, за да “научиш усещането” от конкретното чувство и да можеш да го възпроизведеш, да го извикаш съзнателно, когато пожелаеш. И така нататък. Тук има статия, която засяга темата в частта за папагалстването на думите и как да го избегнем.
Много интересно е за всеки, който се опита да го направи правилно. Когато започваме да четем “Календар на душата”, ние не познаваме останалите стихове, а само първите. Започваме да ги анализираме с неголям успех, но ако сме се амбицирали да видим какво ще стане, караме смело подред. Като ги превъртим за една година, вече ще имаме по-висок поглед. Ако човек бързо усвоява текстовете и образите, може да ги чете и паралелно. Ефектът от тях се забелязва още през първата седмица, но колкото повече напредва времето, толкова по-отчетлив става той.
Как да познаем добрия превод?
Между отделните стихове има сериозни връзки и съответствия и има накъде да се дълбае. Примерно всеки куплет е свързан със срещуположния си (който е след половин година), имат общи ключови думи и смисъл. Освен това първият е свързан с 52-ия, вторият – с 51-вия. Има връзка и ако се четат в подредба на лемниската (осмица) и пр. Ако в даден превод не са взети предвид тези връзки и не са отчетени, тогава се приема, че този превод не е хубав. Пълно е с такива преводи на всякакви езици в интернет.
Преводът на Димитър Димчев е приет за стандартен, един вид официален за антропософското общество. Но ако някой недобронамерен възприемател го чете само него, може да си каже, че това са объркани думи без капчица поетически достойнства. Определени хора се дразнят, че не откриват в текстовете достатъчно художественост – такава, каквато си я представят и каквато им се иска. Такива сме ние, много сме добри в обясненията защо едно нещо не е художествено, защо не е изкуство. Общо взето принципът за оценка на изкуството е „Ако не е „Мона Лиза“, не става„. Това може би ни прави ние да се чувстваме по-художествени, не знам.
Затова е добре да се сравняват няколко български превода с един-два на руски, един-два на английски и да се поглежда и към немския оригинал (дори и с помощта на Гугъл транслейт), за да се знае кои думи на кой ред са. Защото и това е важно. Някои от куплетите имат по 7 стиха за всеки ден от седмицата, като седмицата започва от неделя и свършва в събота.
При превода в стремежа към “охудожествяване” някои думи може да са пратени от някой разбирач на друг ред и това да промени мястото им в годината, което води до изкривяване на смисъла. Много хора, докато превеждат, в името на римата разместват думите, както им дойде, както им изглежда по-естетично.
Примерно обичат Дебелянов и искат и Щайнер да им звучи като Димчо. Това може да изопачи цялата работа. По тази причина е добре да се засичат и да не се хваща (само) първият превод, който ни изглежда най-наш си.
Какво намираме в текста тази година
Но нека да погледнем конкретния текст от тази седмица. В него отново се разкрива свойството му да поражда различни значения у всеки, който се залови да го проумява.
Ако го сравним превода на Д. Димчев с другите преводи, можем да останем с впечатлението, че преводачите са интерпретирали текстове, които са имали нещо общо помежду си, но в основния са замисъл са били доста различни. И, както казахме, именно разликите могат да ни насочат къде да гледаме по-внимателно.
Каква обща информация ни носят тези преводи, към какви образи ни водят:
- Слънцето е сияещо същество.
- То се издига към висотите на наближаващото лято.
- Понася заедно със себе си и способността ми да чувствам, моето чувстване.
- Под неговото въздействие чувствата ми се разнасят надлъж и шир из разширеното пространство.
- Това поражда смътно предчувствие, че някой ден ще ми се изясни:
- “Днес съм бил почувстван от един Бог”.
Ето ги по-долу същите тези заключения, обобщени от всички преводи, които съм разглеждал, в някакъв мой “охудожествен” вид, както ми изглеждат най-добре и както според мен успяват да изразят точките по-горе.
Залитнал съм към постмодернизма в подобията на рими, неумело използвам анжамбан в края на предпоследния стих и съм се старал да не размествам позицията на думите от ред в ред:
Към висотите летни
се издига на Слънцето сияещото същество.
Човешкото ми чувстване увлича то
в широчините на пространството.
Предчувствие в душата ми потрепва,
усещане, което смътно промълвява:
“Ще разбереш ти някой ден, че
днес от един Бог си бил почувстван.”(моя компилация от преводите)
И още веднъж същото, вече в прав текст (с надежда за повече яснота, с уточнението, че това е за сметка на скритите смисли, които ще се загубят):
Сияещото същество на слънцето се издига към висотите на лятото. То понася и човешкото ми чувстване в ширините на пространството. Вътре в мен потрепва предчувствие, което неясно предизвестява: “Ще разбереш ти някога, че днес си бил почувстван от един Бог”.
Ето на какви размисли може да ни наведат тези стихове: Никой не би възразил, че мислите и чувствата трябва да се облагородяват, да се направят по-възвишени, да се преодолеят силите, които ни дърпат надолу. При тези опити всяка задача, която се изправя пред нас, се оказва изведнъж много лесна. Съвършено очевидно е, че душевната „гравитация“ не може да бъде преодоляна веднъж завинаги при земните условия. Тази работа ни предстои отново и отново и така докато сме тук и живи.
Въпреки това когато се опитваме, силите, които ни дърпат, стават все по-немощни. От древни времена часът преди пладне, когато слънцето се катери по небосклона, е било преди всичко време за молитва.
И наистина тогава е най-доброто време, когато човек може да се присъедини към случващото се около него, да стане част от тази „инерция“ на издигане. Макар че от друга страна, в тези часове ние особено тежко преживяваме, че гравитацията ни държи в плен и не ни дава да се изкачваме заедно със слънцето.
Тази седмица преди лятото е идеалният момент ние да се почувстваме част от тези издигащи сили. Да си го представим ярко и като образ как това искрящо и сияещо същество на Слънцето ни увлича заедно със себе си нагоре. Как отслабват силите, които ни държат „приземени“. Висотите на лятото са „пладнето“ на годината и ние приближаваме към него в един молитвен час.
Когато мислено сме достатъчно високо, „чувстването“ ни получава способност да се разлее по „широчините“ на цялото земно и космическо пространство. Първо движението е нагоре и по парабола заедно със Слънцето, а после и по широчина, обгръщайки цялата планета.
В този момент ние можем да усетим потрепващото предчувствие. (Предчувствието е мотив, който се среща и в други куплети на „Календара“). Някога в бъдещето ще усетим, че сме били почувствани от един бог. Това е доста сложно да си го представим, защото предчувствието е за нещо, което ще се случи в бъдеще, едно бъдещо разбиране за нещо, което се е случило в миналото, тоест сега, в момента на представяне. Но нищо не ни пречи да опитаме! Всеки опит е полезен и води до това, нещата да стават все по-лесни.
Работете върху изброените образи като си ги представяте и усвоявате картинно със сърцето си. След като ги минете веднъж за една година всичките, започнете отначало своите упражнения по медитация и търсете връзките, за които споменахме по-горе. Това ще обогати допълнително постигнатото от вас и ще ви открие нови значение. Споделете в коментарите какво сме пропуснали!
Вижте и ТОВА: Класация за най-добрия Омега 3 продукт!
Източници
- Календарь души – Все про вальдорфскую педагогику
- „Година на душата“ от Александър Конвисер
- Форум върху „Антропософски календар на душата“.