Постистина: Как да я преодолеем и защо се стигна до тук?

Понятието постистина (post-truth) означава омаловажаване на фактите, които наричаме обективни, във връзка с формирането на широко обществено мнение.

Това при постистината задължително става за сметка на увеличения интерес към изказванията, произтичащи от емоциите и предизвикващи хорските чувства.

Хората се насочват към тези изказвания, които са по-темпераментни, по-категорични, където има скандал, интрига, където хвърчат искри. Запомня се само това, което засяга чувствата на читателя, зрителя или ползвателя на социалните мрежи. Истината и фактите минават на заден план.
Защо се получава така?
Според Рудолф Щайнер нашата епоха от повече от 100 години насам отдава все по-голямо значение на истината, която идва отвътре, а идващата отвън информация все повече се поставя под съмнение. Тя носи печата на несигурността.

Ако имаме една новина, например че са използвани химически оръжия в Сирия, читателят или слушателят на новините първо ще си каже: „Тук явно става въпрос за пропаганда. Не е ясно кой е виновен. Едните винаги ще твърдят, че другите са извършили атаките. Всички са маскари„. И ще избере от двата варианта онзи, който най-много съответства на личните му убеждения.

Как се формират убежденията

Много от нас изграждат светогледа си през ученическата възраст и се стараят да приключат с дълбоките въпроси за смисъла на живота и битието преди излизането си от пубертета. Тези изводи, които приемем за верни по това време, стават фундамент за мисленето ни по-нататък.

Всеки опит на някой неразумен събеседник да промени вече изградените ни възгледи или да повлияе върху начина ни на мислене и да разклати въпросните фундаменти води до остра и болезнена реакция. Така се получава, защото светогледът ни се строи на базата на чувствата. И това построение става в една възраст, в която се развива бурно астралното тяло на човека, тоест неговите страсти, чувства и емоции.

рудолф щайнер предубеждения постистина закоравели възгледиПо този начин човек цял живот остава с мисленето на пубер, що се отнася до фактите и истината. Той се стреми към тях неистово, обижда се когато разбере, че го лъжат, тръшка се и се сърди. Но когато види във Фейсбук постпатриотична картинка с лъвче и черешово топче, чувствата му, посадени у него в училищните детски и пубертетни години, се разгарят. И той лайква и шерва, независимо дали зад наивистичната илюстрация стоят благородни или недотам благородни подбуди. Чувствата му са подтиснали неговата способност да разсъждава трезво.

Когато изградим критерия си за истината по такъв начин, не бива да се учудваме, че чувствата и по-нататък ще бъдат сериозен и решаващ фактор при определянето на това, кое е истина за нас. Външната „обективна“ истина е заставена да си знае мястото и ние да приключим с мисленето колкото се може по-скоро. От там насетне започваме да търсим обективността само в сърцето си. Това е предпоставка за развитието на постистината.

Постистина и постмодернизъм

Развитието на понятието „пост истина“ става донякъде паралелно с процесите, които наричаме постмодернизъм, поради липсата на по-добро понятие. Този период още не е свършил и не му е дадена дефиниция. За него се знаят само основните белези. Когато завърши, може би ще бъде по-лесно да му се изкове и по-добро име. Засега обаче се знае, че той разменя местата на високото и ниското в изкуството. Дефрагментира личността, като й дава достъп до традициите само така – на части, на парче, калейдоскопично. В геополитиката води до глобализъм и постнационализъм и постмодерен нацизъм. И така нататък. Само отличителни белези.

Как се преодолява постистината?

Като човечество ние трябва да се научим да различаваме така наречената постистина от обикновената лъжа. Да различаваме постистината, породена от чувства, от истината, за която съдим по фактите.

Постистината и изборите
пост истина, постистина, философия на свободата рудолф щайнер - 045

Изборът на Тръмп, Ципрас и брекзитът са моден пример за постистина и постмодернизъм в политиката.

Недобронамерени информационни източници постоянно изнамират начини да въздействат върху съвременната податливост на хората да изкривяват фактите в стремежа си да избегнат несигурността на информацията, идваща отвън.

Това влияе върху избора им, ограничава свободата им, защото в областта на чувствата човек е абсолютно несвободен. Там той е лесно манипулируем и това масово се използва в днешно време от хората, които знаят как се прави.

Например самото понятие „постистина“ така мощно нашумя покрай избирането на Доналд Тръмп за президент на Щатите. Нещо подобно се случи и в Гърция при избора на Алексис Ципрас, а също и при Брекзита в Кралството. Избирателите искаха да накажат бюрократите в ЕС, да покажат среден пръст на кредиторите и на „системата“ и се подведоха по лъжите на популистите. Когато по-късно се разбра, че тяхната постистина е била обикновена лъжа, чувствата бяха вече леко поохладнели и това, че истината се оказа съвсем друга, вече нямаше такова голямо значение за хората.

Вътрешната истина
пост истина, постистина, философия на свободата рудолф щайнер - 067

Разбирането на „Философия на свободата“ от Рудолф Щайнер може да помогне на хората да се справят с постистината.

Един хубав начин за справяне с проблема е описан в книгата „Философия на свободата“ на Рудолф Щайнер. Според него човек може да търси и да намира в себе си „вътрешната истина“, но само ако е достатъчно свободен в мислите си. Той трябва да се научи да контролира мисловната си дейност, за да може да постигне обективност.

Да разглежда всеки казус от гледната точка на всеки един от 12-те възможни светогледа. За всичко това Щайнер дава конкретни и практически насочени упражнения. Те са лесно изпълними, стига човек да иска и да има волята да го постигне. Лошото е, че повечето хора не искат.

Талант и постмодернизъм
пост истина, постистина, философия на свободата рудолф щайнер - 023

Причината за появата на постистината се намира в нашите чувства.

Дефрагментирането, което се налага от постмодернизма, може да се използва и за добро. Както е впрочем и в съвременното изкуство. Например в постмодерния роман „Името на розата“ от Умберто Еко. Не е задължително всичко постмодерно да бъде лошо, както и невинаги постистината означава лъжа. В първия случай в изкуството е достатъчно авторът да има талант и добро вдъхновение, употребено в правилната посока.

А в личното ни възприемане на света е нужно човек да се научи да различава постистината, породена от чувствата, от това, което му се иска, и вътрешната обективна истина, получена чрез разглеждането на фактите и казусите през всеки един от 12-те светогледа. За целта е нужно да направим най-трудното нещо – да мислим независимо от клишетата, които са ни били втълпени в училище и да започнем да разсъждаваме със собствената си глава.

Да обобщим накратко

Да не се поддаваме на илюзията, че всичко сме разбрали, когато му е било времето. Стабилността, почиваща върху несигурни или остарели фундаменти, е илюзорна. Най-добре се получава, когато запазим будност през целия си живот. Не да кажем „Аз вече съм достатъчно възрастен, за да не уча повече нищо. Достатъчно ми е по цял ден да гледам телевизия. Достатъчно съм умен„. Това е най-сигурният начин да бъдем излъгани със средствата на онази модерна постистина, която всъщност е лъжа.

Ако ние не спираме да се развиваме, да учим, да се стремим да бъдем гъвкави в мисълта си, тогава в голяма степен ще можем да разпознаем злото, което ни прави несвободни, използвайки чувствата ни.

Това е работа за всеки отделен човек и само така той може да се запази от неприятната тенденция. Нещо повече, той би могъл да я използва и за добро, ако осъзнава какво се случва. Само осъзнаването и достигането до дълбоката вътрешна истина могат да ни направят свободни.

Enjoyed this post? Share it!

 

2 коментара по “Постистина: Как да я преодолеем и защо се стигна до тук?

  1. На всички е ясно, че вече образованието не е такова, каквото беше.И отношенията между учители и ученици също.Сега младите не се учат (и не ги учат) да мислят, да анализират и да имат собствено мнение.Затова винаги и за всичко използват заучени фрази, нямащи нищо общо с култура и възпитание, без да се замислят, че по този начин се принизяват до първобитното и пошлото.Мисълта, че изразяват превъзходство и сила, доминира в съзнанието им и определя начина им на живот. Това мен ме притеснява.Все още може да се вземат мерки, ако управляващите се осъзнаят!

    • Наистина това за образованието се знае от всички, но логиката на повечето родители е, че щом те по някакъв начин са оцелели след него, значи и децата им трябва да минат по същия кошмарен път. В същото време не ги напуска чувството за безсилие. Казват, системата е такава. После се чудим защо чрез т.нар. постистина се манипулират хората и се третират като добитъци. Коренът на това зло е в образованието, без съмнение. Там се упражняват повече по патриотизъм, отколкото по мислене. Но изход има и ако човек се поинтересува, ще го намери лесно. И той не е децата да си седят вкъщи!

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.