Пост истина или просто лъжа? Скорпион и мислене. Пета свята нощ

Кристина Кайне: В третата нощ на Бялата лилия или Петата свята нощ ние съзерцаваме идеята за мисленето.

Колко добре разбираме мисленето? Първо осъзнаваме ли това, че то не се случва в нашия мозък, мозъкът ни е само огледалото, което разкрива мислите като отражение?

Кр. Кайне: Защо повечето хора не мислят?

Всъщност ние можем да се запитаме дали мислим изобщо!
Голяма част от нашето мислене е по навик, базирано е на наши собствени представи, образи, илюзии, които сме приели за истина, защото така ще ни се наложи да мислим по-малко, казва Кристина Кайне в публикацията си за Петата свята нощ ТУК.
Коментар: Повечето хора не мислят изобщо, а го карат цял живот със заучени на младини мисловни клишета, празни и мъртви.
На практика ние мислим най-много, докато сме във възрастта между 14 и 21 години, така наречения пубертет, когато си задаваме основните въпроси, свързани с целта и смисъла на живота, любовта, доброто и истината.

Какво се случва с тези въпроси? Намират ли те отговор? Понякога да. Но най-често събираме различни мнения, интересуваме се от това, какво мислят другите хора и приемаме за истина най-разпространеното мнение. С това слагаме успешен край на мисловния процес по дадения важен въпрос.

Или пък избираме друго мнение, което не е най-разпространеното, но е най-лесното и най-близкото до ума, нещо, което са ни преподали в марксическото или материалистическото училище, приемаме го за истина и слагаме веднъж завинаги точка по въпроса.

Ако в по-зряла възраст някой се опита да се усъмни в истинността на това мнение, ние реагираме твърде остро и се чувстваме лично засегнати. Един вид са разклатили някой от фундаментите, върху които сме изградили живота си. Така ние защитаваме до последно правото си да не мислим повече по основните въпроси за смисъла и любовта. Резултатът е познат на всеки: Болшинството от народонаселението не мисли.

Истина ли е пост-истината?

Кристина Кайне: Образите и заблужденията ни стават все по-объркващи, особено откакто сме влезли в ерата на все по-модерното напоследък понятие „пост-истина„.
Това понятие е погрешно, защото истината не може да бъде „пост“. Няма как да бъде „пост“ истината, която ние никога не сме достигали и не сме притежавали! „Пост-истината“ е другото име на лъжата и лъжите са резултат от нашата неспособност да мислим!

Дефиницията за пост-истина разкрива есенцията на проблема. „Пост-истина“ означава:

„Позоваване или назоваване на определени обстоятелства, при които обективните факти са по-малко значителни, отколкото емоцията и личната вяра, с цел  формирането на обществено мнение„.

Нека да влязат черните гълъби!

Мисленето бива заменено от чувствата. Това е стъпка назад и тук няма нищо „пост“ или „след“ във връзка с него. В историята на човешкото развитие ние най-напред развиваме чувстването, а по-късно мисленето, а сега работим върху волята.

Ако нямаме ясно разбиране за природата на мисленето, ние самите няма да сме способни да мислим, нито да отстояваме това, което мислим. Ние ще заменяме мисленето с малко информативните и егоцентрични „емоция и лична вяра“:

Храмът се нуждае от сериозно почистване!

Мисленето е процес, при който използваме развитите в миналото представи за разбирането на сегашните неща. Да мислиш наистина, това означава, че можеш да наблюдаваш своето мислене. Никакви „позовавания на емоцията и личните вярвания“ не могат да имат място в този процес. Това е стъпка назад.

Живото мислене

Мисленето днес трябва да се движи напред, да стане чисто „бял гълъб“. Това е нов начин на мислене, наречен „чисто“ или „живо мислене„, което е напълно свободно от мозъка.

Живите мисли не използват представи, развити в миналото. Живата мисъл влиза в потока от чистите мисли, които управляват Вселената. Те не биха могли да бъдат недисциплинирани, негативни или лични, защото това би причинило голяма дисхармония.

Когато ние пристъпваме в този поток от жива мисъл, ние прекосяваме бездната и за един момент се чувстваме без почва под краката си, нищо незнаещи, след това, когато се приспособим към това състояние на незнание, изведнъж започваме да знаем.

Как се постига истинско мислене?

Коментар: Така нареченото живо мислене се постига, когато изградим у себе си определени морални и душевно-хигиенични качества и навици. Когато съумеем да постигнем вътрешно спокойствие и тишина от неуправляеми и разхвърляни мисли. По-точната дума е медитация (⇐⇐линк). По този начин ние получаваме достъп до известното от хилядолетия „пълно ведическо познание“. То ни се доставя от Висшия Аз, когато му дадем властта да управлява поведението ни на мястото на низшите страсти и неразумните желания.

Кристина Кайне: Ние не можем да влезем в този поток от любопитство, а само с истински благородни подбуди. Тогава трябва да свикнем с временната неспособност да запомним това, което сме открили. За да го преживеем отново, всеки път ще трябва да посещаваме потока със същото усещане за благородство в подбудите. Тогава ще знаем, че сме успели и храмът е пречистен от Христос.

☨ ☨ ☨

Продължаваме с откъс от книгата „Дванадесетте свети нощи и духовните Йерархии“, подходящ за да размишляваме върху него в днешния ден. По този начин ние бихме привлекли действието на висшите Духове на формата или Ексузиаи или Елохими в съня си. Те получават силите си от областта на Скорпиона:

Сергей Прокофиев за Ексузиаите и Петата свята нощ:

Областта на Скорпиона-Орел е свързана с Йерархиите на Ексузиаите, или Духовете на формата.

Още на Стария Сатурн тези Духове са се подготвяли за своята подреждаща и формираща дейност с това, че са съхранявали в пределите на Сатурн всичко, извършено на него от по-висшите Йерархии.

В епохата на Земята, Духовете на формата (Елохими, съгласно библейското название) се явяват собствено творците и ръководителите на цялото земно развитие. Те придават завършена форма на всичко съществуващо на Земята.

Чрез действията на Престолите, произлизащи от нейния център, и на Динамис (Духовете на Движението), действащи от периферията, Духовете на формата довеждат до втвърдяване и оформяне на земната повърхност.

Силите за своята работа те получават именно от Зодиакалната област на Скорпиона-Орел, излъчването на която предизвиква вцепеняване и прекратяване на всякакво движение (във външната природа тези сили се проявяват именно през ноември).

Във времето на Лемурийската епоха, човекът се е придвижил дотам в своето развитие, че Духовете на Формата са могли да излеят в него част от своята собствена субстанция, станала в човека субстанцията на неговия собствен Аз.

Азът и двойнственият образ Скорпион-Орел

Тази тайна на Аза крие в себе си двойнствения образ на Скорпиона-Орел, тъй като в продължение на по-нататъшното си развитие човешкият Аз, заедно със свободата е приел в себе си и определена склонност към злото в резултат на Луциферическото изкушение.

Оттук произлиза и двойнственият характер на Аза, който по тази причина в Апокалипсиса се появява в образа на двуостър меч.

На съвременната Земя Духовете на Формата действат от Слънцето, затова основният елемент, чрез който се проявява тяхното влияние, е елементът на светлината. В него те имат един вид свое външно одеяние.

Самата тяхна същност не принадлежи на външната светлина, а е родствена на духовната светлина.

Човешкият Аз, преминавайки през правилно развитие, също се стреми към духовния свят. Образът на този стремеж се проявява в летящия орел, стремящ се да се издигне колкото се може по-високо, за да може най-пълно да побере в себе си потоците от насищащата въздуха слънчева светлина.

И ако все пак бъде изложен на слънчева светлина и бъде лишен от възможност да се скрие от нея, той свършва живота си със самоубийство като жили сам себе си.

Скорпионът и Атлантида

Можем да видим връзката на Духовете на формата с действието на силите на Скорпиона-Орел и от още една гледна точка. В средата на Атлантида, през епохата на Скорпиона, човекът за пръв път от земното обкръжение стъпва на твърда Земя.

Едновременно с това той приема и първите включвания на минерални субстанции в своето физическо тяло, в резултат на което то постепенно получава постоянна и завършена форма. От друга страна образът на Орела е свързан с последващото одухотворяване на всяка сътворена форма, изхождайки от силите на напълно развития човешки Аз.

Евангелист Йоан, Розенкройц и символът на Орела

В лицето на евангелиста Йоан имаме работа с високо посветен, имащ за задача достигането на посочената цел. Затова между четирите евангелисти именно негов е символът на Орела.

Особено дълбоко отношение към сферата на Духовете на формата има също Християн Розенкройц.

Неговото посвещение скоро след 1250 г. съвпада точно с този момент от развитието на човечеството, когато духовното въздействие на Духовете на формата – в противоположност на физическото – върху земното сътворение е било необикновено голямо, така че то е могло да въздейства, в смисъла на импулса на Орела, по одухотворяващ начин чак до самата физическа форма на посвещавания.

Това посвещение позволява на Християн Розенкройц в бъдеще да поеме върху себе си новата мисия по преобразуването на Скорпиона в Орел, като за него самия това е било свързано с най-голямото великото мъченичество, на което може да се подложи човекът.

Скорпионът и разделението на половете

В заключение трябва да се отбележи още един аспект от влиянието на Силите на Скорпиона във връзка с действието на Духовете на формата. Скоро след като са подарили на човека принципа на Аза, е станало разделението на човечеството на два пола.

Това се е извършило под непосредственото космическо въздействие на областта на Скорпиона, в резултат на което човекът е могъл да запази вътре в себе си част от силите, които по-рано е използвал за възпроизвеждане на себеподобни.

От тези запазени сили с времето се е образувал човешкия мозък като физическо основание за последващото развитие на Аз-съзнанието.

Като следствие от това е станало така, че от тогава към чисто духовната субстанция на любовта, носител на която представляват през периода на Земята Духовете на формата и която те постепенно залагат в човечеството от самото начало на неговото развитие, се е намесила възможността за нейното изопачаване, проявяваща се в наше време в смесването на духовната и сетивната любов.