Зодия Дева, годишният кръговрат и короната на Сътворението

Много може да се научи за Зодия Дева, когато човек наблюдава случващото се в природата по това време и символа на Девата. Знаците на септември и преходът към висшия Аз.

Тази статия е разделена на две части:

1 ♣: Каква информация добиваме за зодия Дева, наблюдавайки природата през септември.¹⁾Текстът не е изчерпателен, само нахвърля идеи по посока връзката на зодиакалния знак с годишния кръговрат.
Темата е доста еретична, защото общоприетото християнство (включително и протестантизмът) обявяват всичко, свързано с природата, годишния кръговрат и Космоса, за ерес. Но ако човек подходи непредубедено и независимо от тези официални възгледи, с помощта на езотеричното християнство може да забележи, че между тези неща съществува връзка. Нещо повече – съществува също така връзка между тях и християнството.
За автора на този текст беше истински шок, когато преди 30 години научи, че зодиакалните знаци може да имат и христологически аспект. Че за тях може да се открие информация дори и в Библията. Вероятно и днес за много хора подобно твърдение е далеч от приемливо.

2 ♣: Кои са трите корони в развитието на Аза, чието начало се маркира със символа на Девата.

1. Девата и краят на лятото

Много може да се разбере за всяка зодия, като се наблюдава случващото се в природата, когато слънцето минава през съответния знак. Септември е шестият месец от началото на пролетта (когато е естественото начало на годината). Той е последният месец от първата половина на всяка година, месецът на есенното равноденствие, след което денят започва да бъде все по-кратък от нощта.

Ако приемем, че първата половина на годината това са пролетта и лятото, то ние сме в навечерието на втората половина (есента и зимата) на естествената година. На прага сме на Есенното равноденствие, един обрат от по-физическо, будно и сетивно съзнание към по-духовно „нощно“, сънно съзнание.

В нощта и съня винаги се е търсела аналогия със смъртта. Спейки, човек загубва дневното си съзнание и се отправя към, нека да го наречем така за по-обикновено, Света на приказките. Девата е застанала на самата граница на прехода от едното към другото състояние.

Тя е представена с класове в ръката в своя космически символ. Тези класове символизират старта на плододаването в много култури, а и самата Дева като библейски и митологически образ се свързва с една божествена плодовитост.

Девата и сърпът

Те обаче се свързват и със смъртта. Тези класове вероятно са отрязани със сърп (може и коса за косене, ножица и т.н., което е същото в един „художествен“, митологически смисъл), тоест имаме елемент на рязане, на прекъсване на живот, който обаче после се превръща в друг живот, в хляб, храна и съществуване.

Със сърпове в ръка древните са изобразявали Сатурн (Кронос) и пр. Не е случайна появата на този знак навсякъде, където става дума за Дева, макар и неявно. Тук може да се открие аналогия между заспиването и умирането и предстоящото събуждане в един друг свят, оттатък. Но тези неща могат да намерят и своето чисто „дневно“ отражение, за което говорим във втората част на текста.

Девата ражда Бог

Интересна е и връзката на Дева с Божеството. В много митологии и религии Девата ражда Бог. Включително и в християнската. Въпреки че официалното християнство обявява търсенето на връзка между себе си и зодиакалните знаци за ерес, тази връзка очевидно съществува. Девата ражда Бог. Няма да задълбаваме в присъствието й в други религии и митологии. Това е тема на друг текст, който ще напишем по-нататък.

2. Септември и нощта на трите корони

Септември съответства на Деветата свята нощ на 1 срещу 2 януари, обявена от Рудолф Щайнер за първата от „трите нощи на короната„²⁾Тези интерпретации са върху текстове на Кристина Кайне, Йорген Смит и Дитер Хорнеман, а също и въз основата на напътствията на Щайнер, дадени на Херберт Хаан във връзка с Дванадесетте свети нощи. В тях Деветата нощ между 1 и 2 януари съответства на септември.. За какви корони става дума, ще видим по-долу. Тайнството на този месец е отделянето (да си спомним отделените от корените им класове на Девата!).

В напътствията си към Херберт Хаан създателят на антропософията пише, че по това време на годината се извършва отделяне на земния интелект от ежедневните му практически увлечения и грижи. Тоест нисшият Аз започва да отстъпва и това се подтиква от желанието му да постигне посвещение, да пробуди висшето си проявление и да служи.

Власт, но и отговорност

Короната по принцип е символ на контрола и управлението, на властта. По това време ние придобиваме контрол върху нисшата си област, овладяваме емоциите и чувствата си. Летният сезон се ориентира към приключване. Досега сме били повече насочени към сетивното, към ярките цветове, раззеленяването и разцъфтяването. Сега ще трябва да се преориентираме към плододаването. А това често е болезнено за хората.

Природата също се насочва към (от една страна) умиране и (от друга) плододаване. Повечето растения престават да произвеждат нови листа, листата на дърветата постепенно пожълтяват, цветовете се превръщат в плод. А плодът е винаги живот за едно и смърт за друго.

Азът е корона

Азът също така може да се разглежда като корона. Той държи властта в цялото човешко същество. Той е нашият център. Поначало това „себе“ е все още себенеосъзнато. То е смътно. Но в края на първата половина от живота си на Земята започва да се интересува и от вечните си страни. То се опитва да достигне до божествената си същност и да се освободи от егоизма.

Неслучайно целият живот може да се опише като едно движение от взимане към даване. Колкото по-малък е човекът, толкова повече има нужда някой да се грижи за него. С порастването се увеличава егоизмът му. Той се стреми да завладява по-големи територии. С остаряването (ако всичко е наред) човек се ориентира към даване. Той отдава живота си на своите потомци. Това е един естествен път в биографията, по който малко или много всички ние се движим от взимане към даване. Това става успоредно с развитието на Аза у нас.

В най-нисшето си състояние ние сме ориентирани предимно към собственото си благополучие и към безметежна сетивност. Тананикаме собствената си песничка, звучи собствената ни честота и нашият личен индивидуален тон. Не сме хармонизирани с тоновете на останалите, а трябва да го направим, ако искаме да се чувстваме наистина добре.

Короната на Сътворението

Човекът е короната на Сътворението. Всичко съществуващо произхожда от човека. Казал го е Рудолф Щайнер на 12 февруари 1908 г. Това е подходяща мисъл за септември, месеца на зодия Дева.

Способни ли сме да приемем, че всички процеси, протичащи в човека, могат да бъдат открити и в природата и че всички процеси в природата могат да бъдат намерени в човека? Това не означава, че човекът просто е част от природата, това означава точно обратното. Всичко, което е около нас на тази земя, идва от нас, било е формирано от нас за наша употреба и ние сме короната на Сътворението, пише Кристина Кайне, тълкувайки Щайнер.

Можем да го разберем напълно, само ако нашият интелект се освободи от земните си привързаности. Можем също така да получим повече разбиране и да открием повече смисъл в казаното, ако проумеем, че не сме просто душевни същества. Ние сме същества от душа и Дух, които се проявяват на Земята във физическо тяло. Използваме това тяло за малко, след което ще го оставим назад, докато стане време да изградим ново тяло за нов земен живот.

Можем да разберем тази идея още по-надълбоко, ако си дадем сметка, че невинаги сме присъствали в тази Вселена във физическа форма. Придобили сме такова тяло, за да развием независимостта си, за да познаем свободата.

Нисш и висш Аз

Развитието на тази независимост започва в онова „място“ в душата ни, което наричаме „нисш Аз“, т.нар. его. Чрез нисшия си Аз постигаме съзнание за себе си като за същество, изцяло отделено от останалия свят. За да се случи това, в действителност сме изградили природата в резултат на своите нужди: „Всички съществуващи неща идват от човека. Заради това сме короната на Сътворението“ (Щ.).

Веднъж постигнали съзнанието за себе си, повече не се нуждаем реално от този нисш Аз. Ако обаче се вкопчим в него, ставаме егоистични, егоцентрични до крайност, нарцисистични. Когато се намираме в нощта на трите корони (съответстваща на септември в годишния кръговрат), можем да забележим, че нисшият Аз, това е първата корона.

Ние може и да съумеем да отделим за миг ума си от всекидневните практически земни грижи. С това няма да намалее способността ни да се справяме с предизвикателствата на всекидневието, защото ще започнем по-ясно да разграничаваме същественото от несъщественото. Ще се научим да „разтягаме“ мига и времето, да оценяваме важността на дните, които досега са минавали за нас бързо и неусетно.

Разделянето на главно от второстепенно е основно качество на Девата. Тя се стреми винаги към „златната среда“ и във всеки един момент много добре знае къде е мярката, кое е недостатъчно и кое е излишно.

Границата между „просто аз“ и „повече от аз“

Това може да стане, ако дадем повече свобода на имагинативното си мислене. Ако открием къде е онова място, на което свършва „просто Аз“ и започва нещо, което можем да наречем „повече от Аз“. Това е границата, в която Азът и природата се съединяват, там материята и духът получават преход, мост помежду си.

Откривайки, че светът и Азът не са разделени, ще постигнем голям скок по отношение на разширяването на съзнанието ни. Това е границата, след която ние успяваме да се издигнем над собствената си душа и предаваме управлението на своя безсмъртен Дух, на универсалния ред, който е в корена на всяко съществуване.

Пред нас се явяват живите архетипи на Универсума, които може да бъдат открити и в зодиакалните знаци, и в митологиите, и на много други места. Придобиваме виждане за това как не само битието може да оформя съзнанието ни, но и как съзнанието може да оформя битието.

Този мост между материята и духа, между небитието и битието се намира под знака на Девата. Тя е, която носи класовете и която ражда Бог.

Първата корона

В този момент се добираме до знанието за короната, която носим. Това е отговорността на детето-ембрион, каквото представлява нашият висш Аз сега. Това е класът и плодът, който се е получил в края на пролетно-лятното разлистване, нарастване и цъфтене.

Истинският вечен Аз на човека води със себе си и верните имагинации. Това са живи непреходни образи, породени от архетипите, които ни помагат да проумеем реда, съществуващ в Универсума. Точно това ни помага да се приспособим по-добре и към всекидневния живот, защото ние разбираме важността и на най-елементарно изглеждащите доскоро събития. Разбираме и какво трябва да се направи, за да оправдаем цялата отговорност, която носим.

Зародишният Аз-ембрион, нисшият Аз се носи в утробата на Девицата. Скоро той ще бъде роден в по-висшата си форма.

Втората корона

Като азово реализирани индивидуалности пред нас стои следващата степен. Работим в посока към по-висшата проява на Аза, която можем да наречем Висше Аз или Аз Съм. Зачатъци от него се проявяват винаги по това време на годината.

Започваме да търсим възможности да работим с други, които също са постигнали разбиране за Аза си и търсят начин да го изразят на по-високо ниво. Колкото повече тази по-висша експресия се развива, толкова повече искаме да работим в общество с други в полза на човечеството, но също така и в полза на себе си.

Това е тайната на втората корона. Да се посветиш изцяло на своята полза, това изключва останалите. Да се посветиш на групата, би било с цената на индивидуалността, в която сме се превърнали. Девата с нейния клас и богораждане е преход от едно по-нисше към друго по-висше състояние на Аза.

Третата корона

идва, когато сме свободни от егоистични мотиви и ставаме съ-създатели. Постигаме най-високото изразяване на Аза, наречено Истински Аз или християнизиран Аз и в него остава само желанието да служим, да се посветим. Тогава наистина разбираме, че сме короната на Сътворението. Това е характерно за по-късните години в човешкия живот, но може да се открие като намек и зачатък и в по-късните месеци във втората половина на всяка една година.

Вижте и ТОВА:

Зодия Дева, характеристика: От Тома Неверни до Марта от Евангелието