Христос и Ангелите. Изображения и едновременни описания, дадени в евангелията

Какво казва всяко едно евангелие по темата за Исус Христос и Ангелите. Нашето традиционно християнство сякаш забравя за ангелите извън Коледа и Великден, но и тогава си ги представя доста неадекватно.

Щом докоснем темата за Исус Христос и Ангелите, целият образ на Исусовия живот във всичките моменти и степени на Небесно-Земното Му превръщане, се изпълва с едно цветисто и топло сияние, пише в книгата си „Трите години“ известният богослов Емил Бок.

Закодираните евангелия

изображения на ангели - 01Модерният човек живее с такова светоусещане, в което за Ангелите не остава никакво място. Той е склонен само епизодично да повярва в тях – без да вижда своята нелогичност – единствено когато го връхлетят настроенията по Коледните празници или спомените от собственото детство.
И сега той открива, че може би принадлежи към самата същност на Евангелията, така че в тях винаги да става дума за Ангелите. В действителност обаче Евангелията са изпълнени не само с една пределна духовна старателност, съобщавайки за ангелски явления само на подготвените за свръхсетивното души: те са извънредно пестеливи откъм изгледите, в които ни открехват живота на свръхсетивните сфери.

Евангелията и цялата Библия са закодирани. Те са направени така, че само подготвени читатели да могат да ги възприемат и то в определено време. Едни пасажи може да се разберат едва след Пети век, други след Петнайсети, трети може да се разберат само в наше време.

Ето защо не бива да се чудим, че някои стихове и абзаци ни звучат неразбираемо. Така трябва. Това не е от неспособност да се пише хубаво. Просто истината невинаги ще ни понесе и ако разберем всичко, когато си решим, рискът от полудяване не е малък. Затова евангелията се четат с търпение.

Главната част от Ангелското царство обхваща живота на Исус извън времето между Кръщението в Йордан и Голгота. Ангели предизвестяват бащата на Йоан и Йосиф – бащата на Соломоновия Исус, както и майката на Натановия Исус. Оповестяващо се носи небесното войнство над пастирите в полето край Витлеем. През тази пастирска нощ в началото имаме само едно Ангелско Същество. После всички Ангелски Йерархии отведнъж се събират около „Ангела Господен”.

Празнична светлина – проникваща през всички небесни царства – съпровожда раждането на детето в скалната пещера. Космическо детство и радост властвуват в ангелското предверие на Коледното събитие.

Гробът при Голгота в ранното утро на Възкресението – както и яслите при Витлеем – е облъхнат от светлината на едно богато ангелско откровение. Но тук липсва онази приветливост, която ликуваше около детето. Един сериозен звук израства пред нашия вътрешен слух; от тук идва и строгата дискретност, с която Евангелията бързо дръпват завесата, за да я разтворят отново.

изображения на ангели - 0145Винаги има отворени души, чиито съдби ги правят такива, че ангелските явления да им бъдат съобщавани. Има само едно предизвестие, което напира от Ангелите към човеците: изживяването на жените край гроба е само предзвучието на Великденската мистерия. Те известиха своите изживявания на учениците и ги подготвиха. Дори и само чрез това, че четиримата евангелисти назовават по различен начин откриващите се Ангелски Същества, ни кара на предчувствуваме, че в действителност те ни превеждат през различни йерархични пластове.

От тези различни назовавания: „Ангел Господен” (Мат.), „двамата мъже” (Лука), „момъкът” (Марко), „двамата Ангели” (Йоан) разбираме, че всеки път ние сме насочвани към различни опитности – които и в пространството, и във времето – ни представят едно напредващо развитие. Всеки път жените проникват с една крачка по-дълбоко към вътрешността и същността на гроба. (Мат. 28,2; Марко 16,2; Лука 24,2; Йоан 20,12).

Както по Рождество, така и по Възкресение, въвеждащото ангелско предверие е не друго, а йерархично наситената периферия на събитието. И в двата случая Христовото Същество не е само – и по Коледа, когато се носи над току-що роденото човешко тяло, и по-късно, когато изтръгна за това положено в гроба тяло сияйния образ на Възкресението.

И в двата случая то е в центъра на едно множество от Ангелски Същества, обкръжаващи го като истинска аура от концентрични кръгове. Чрез първото приближаване до началото на инкарнацията и после отново, чрез новата по-висша степен на инкарнация, която разкри победата над смъртта, цялата йерархична периферия на Христовото Същество ще бъде въвлечена в Земния свят.

В по-нататъшния ход на Великденските събития, Ангели се появяват само един, единствен път. И наистина, в тези фигури, отбелязани като „двамата мъже”, се долавя по особен начин мъжествено-съзрелия характер, който прие йерархично откровение през Великденския полюс на Христовата съдба. Това е при Възкресението на Христос: образът на Възкръсналия – понесен над облаците – изчезва от погледите на учениците, и те виждат двамата мъже в бели дрехи, и приемат от тях вестта за устремения в бъдещето процес на Христовото откровение.

Вътре в трите години Евангелията с голяма предпазливост и много пестеливо отварят пролуки към ангелската периферия на Христовото Същество. Ангелският мотив се появява само в началото и края на трите години, като че ли с това двете „извънредни” състояния трябва да бъдат особено изтъкнати. Този факт е показателен и потвърждава всичко, което ние наблюдавахме досега относно степените на Христовото човекоставане.

изображения на ангели - 0178За пръв път виждаме Христос обкръжен от Ангели, веднага след Кръщението в Йордан. Току-що встъпилият в Земно-човешка Азова степен Христов Аз е посрещнат от подвеждащите сили на противника. Извършва се тройното изкушение; демоните са съкрушени.

Първите две Евангелия схващат йерархичната мистерия на този момент с кратките думи: „и ангелите му служеха” (Мат. 4,11; Марко 1,13). Това обаче, което тук просветва, не възниква сега. Танцът на служащите Ангели е подхванат още в мига, когато Небето се отваря над Йордан; той се полага на Христос в неговия „status nascendi”.

Художническата традиция открай време има пред себе си картината на служащите Ангели в мига на Кръщението в Йордан. Върху всички ранно-християнски изображения на тази сцена виждаме, че Ангели държат одеждите на Исус, докато Йоан Го кръщава във водите на Йордан. Това е имагинативен израз на факта, че сега Христовото Същество сменя небесните обвивки на ангелското царство с обвивките на човешкото тяло. Самите Ангели са обвивката, която се разтваря в полза на човечеството.

Йоановото Евангелие ни загатва за йерархичните тайни на това начално състояние със смелите думи на Исус към Натанаил: „от сега ще виждате Небето отворено и ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човешки” (1,51). Това, което бе изречено като обещание за бъдещето, е същевременно и описание на непосредствената опитност от страна на Йоан Кръстител и някои негови ученици, които сега тръгнаха по пътя на Христос. При Кръщението в река Йордан възниква един по-висш порядък; и ние можем да кажем, че появата на ангелски мотив в мистерията на Богоявлението, е първото голямо вдълбочаване на Коледното ангелско откровение.

Изреченото за Ангелите в края на историята за Изкушението има като екзактен хомолог едно съответствие в края на трите години: Гетсиманската нощ. На трикратната Христова среща с противниковите сили в скалистата пустиня Юда, е противопоставена Неговата самотна борба със смъртта всред градините на Гетсимания в нощта преди Разпети петък. Христос отново прекрачи в едно извънредно качествено ново състояние.

Обаче сега не Го облъхна Глорията на превръщащия се в човек Бог: след като изпразни до дъно потира на човешкото битие, Той пламна в огъня на Богопревръщащия се човек. В Ценакулума на планината Сион започна жертвеното себеизлъчване на Неговото Същество – когато Той изми нозете на учениците и им даде Себе си под формата на хляб и вино. Сега към Него приближава смъртта, в която Той бе изоставен дори от най-близките си ученици. Тази смърт заплашва да Го отвлече преждевременно и то така, че умирането – издигнато от Него в един свободен акт, Го принуждава и смъква в оковите на мрачното си царство.

Устоявайки в борбата, Христос потвърди с кървава пот пълното проникване и завладяване на човешкото физическо тяло. В този миг Ангелите са около Него: „И яви Му се ангел от Небето и Го подкрепяше” (Лука 22.43). Единствено Евангелието на лекаря Лука – който употребява и техническия израз „агония” за Христовата борба със смъртта, възпроизвежда процеса точно, включително и до сферата на физически телесното. Лука разтваря завесата, за да съзрем ангелското обкръжение на Христовото Същество.

Евангелието на Матей загатва за същата мистерия само с косвения отблясък на няколко Христови думи. На Петър, който вдига нож срещу гонителите, Исус казва „или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец и Той ще ми прати повече от 12 легиона ангели” (Мат. 26,53). В действителност Небето Му изпрати Ангели, но те не се застъпиха за Него. Те ще Го подкрепят само в борбата Му срещу смъртта.

Вместо Ангелът на унищожението, който от дните на Египет броди в тази пасхална нощ, сега трябва да Го обкръжат Ангели на послушанието.

Ангелската сцена в Гетсимания също не възниква сега в този момент. Тя се носи във въздуха още след като Христос постигна последната степен на инкарнация.

изображения на ангели - 0167Едно загатване за това срещаме в Евангелието на Йоан и понеже това Евангелие мълчи за Преображението на планината, чудото на Преображението се вплита с влизането на Исус в Йерусалим. Когато Исус влиза в града, казва се: „Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от Небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. На това народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е! Други пък казаха: Ангел му проговори” (Йоан 12:28).

Това откровение, свързано с влизането в Йерусалим има своята реалност във всички пластове на Битието. Проговарят и царствата на Земната природа, издигайки – доловимо за целия народ – тътена на гръмотевицата. На онези, които смогнаха да вникнат зад булото на сетивния свят, се разкри ангелското обкръжение на Христос.

И този, който изцяло вникне в чудото на мига, разбира новото сияние на Христовия образ, като отражение на една висша Божествена тайна.

Както ангелският мотив при Кръщението в Йордан е Коледен отзвук, така и влизането в Йерусалим и Гетсимания са предчувствия за Великдена. Загатва се новото величие на Христовото Същество, чийто смисъл ще бъде напълно постигнат, едва когато от гробния и смъртен мрак бъде изтръгнато духовното тяло на Възкресението.

Ангелското обкръжение на Христовото Същество се открива – също еднократно – в кратко и сурово забулване, в средата на пътя, по който Христос напредва в човекоставането. Когато в планината на Преображението от ляво и дясно на слънцеподобната Христова фигура станаха видими Мойсей и Илия, за пръв път се загатна за онези духовни фигури, които в утрото на Възкресението се явиха на жените, а и после като „двамата мъже с бели дрехи” участвуваха във Възнесението.

Мойсей и Илия не са нищо друго освен едно общочовешко предупреждение, една полупроницаема преграда, през която се долавят архангелските духовни очертания. Ние усещаме в едно смълчано величие
присъствието на Ангелските Йерархии, когато за пръв път проблясва светлината на одухотвореното жизнено (етерно) тяло, което по-късно ще се сгъсти в светлинното тяло на Възкръсналия.

В заключение: темата за „Христос и Ангелите” може да се превърне за нас в ръководна нишка за изследване на Христовата инкарнация, и то извън нейните степени в трите земни години. Когато накрая Христовото слово все повече израства в апокалиптичната си мощ, ние чуваме: Пришествието, Второто Христово идване, се предизвестява в определени съотношения на Христос спрямо Ангелските Йерархии.

Всяка дума, която дръпва и отваря завесата пред мистерията на Христовото възвръщане, наред с това говори и за едно ново откровение на ангелските царства: „А когато дойде Син Човешки в славата си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне в престола на славата Си” (Мат. 25,31; 16,27; 24,30).

изображения на ангели - 0123В Коледната мистерия на бъдещето, Ангелите ще са отново тук. Само че в новото откровение на техните сфери ще отеква не Коледната прелест, а една Великденска сериозност. Степенната стойност на Христовата инкарнация след Възкресението ще се състои в това, че с Второто Христово идване, целият свръхсетивен свят ще може да бъде възприеман отново. Ангелите не са вече изолирани свръхсетивни явления. Те представляват тоталността на духовния свят изобщо.

По времето на Исусовия живот ангелските явления бяха последните случаи на старото визионерство, което тогава вече залязваше. Между двете Христови събития лежи безсъзерцателната епоха на човешката история. След изтичането на двете невиждащи хилядолетия, семето, което тогава беше вложено в нивата на Земята и на човечеството, трябва да израсне като ново зрящо духовно съзнание. И тогава Христос може да се открие като Слънчевия център на ангелската сфера.

Източник: Емил Бок. Трите години

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.