Ретроспекция | Медитация върху отминаващия ден

Какво представлява ретроспекцията. Защо тя е важна. Какво е важно при нейното извършване. Алгоритъм за извършване на ретроспекцията.

В стиха на Рудолф Щайнер за настоящата седмица от „Календара на душата“:

По тайнствен път дарът нов
Със спомена да обгърна аз,
Ето следващата цел на стремежа мой:
Укрепващ ме, той собствените мои сили трябва
В душата моя да пробуди
Изграждайки ме, на мен самия да ме върне.

се говори за спомена, който може да укрепи нашите сили и да ни донесе нов дар, свързан с осъзнаването и изграждането на Висшия ни Аз.

Това обаче не може да бъде постигнато чрез обичайното ни мислене и спомняне, които са хаотични, неподредени, повърхностни и повлияни от сетивните впечатления на реалността и мимолетни спомени. Едно важно медитативно упражнение, препоръчвано от Щайнер, което може да засили, оживи и одухотвори нашето мислене и свръхсетивните ни способности, е ретроспекцията върху изминалия ден.

Защо е важна ретроспекцията?

Тя ни помага да променим ежедневния навик на мислене. Прилаганите усилия за нейното изпълнение засилват мисловната способност, правят я независима от външните сетивни впечатления и рутина.

В книгата си „Указания за езотерично обучение“  (Събр. съч. 245, стр. 143 в печатния вариант, стр. 58 – в електронния) Щайнер пише:

„Важна е и вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, тъй като това ни помага да привикнем за възприемането на астралния план (където времето тече наобратно). При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-образно. Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може да си представи всичките образно пред душата си. Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгърне като табло пред душата му. Много по-важни са малките незначителни опити, тъй като тъкмо усилието  е това, което събужда силата на душата…“

Включете се в нашата онлайн група във Фейсбук:

Ако нямаме възможност да направим ретроспекцията вечерта, можем да я направим на следващата сутрин, припомняйки си предишния ден отзад напред.

Какво е важно при извършването на ретроспекцията?

При подготовката е важно да бъде постигнато първо едно състояние на спокойствие, вътрешна тишина. За тази цел трябва да намерим подходящо място и време, където ще можем да се потопим спокойно във вътрешния си мир. Трябва да се опитаме за няколко минути да се абстрахираме от нашите грижи, проблеми и задачи. При изпълнението на ретроспекцията трябва да се стараем да гледаме на случилото ни се обективно, без симпатии и антипатии, така, сякаш събитията са се случили с друг човек.

В главата за Посвещението на книгата си „Въведение в Тайната Наука“ Щайнер дава следните пояснения:

„Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди. Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня. Всред тези изживявания той трябва да вижда и самия себе си, следователно да гледа на себе си отвън.

За да напредне в самонаблюдението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот. Постепенно той става все по-опитен в ретроспективното съзерцаване, така че след по-продължителна практика е в състояние за кратко време да изгражда подвижна и жива верига от образи на събития, станали през изтеклия ден. Ретроспективното съзерцаване на изживяванията има особена стойност за духовното обучение, понеже освобождава душата от обичайния мисловен навик в изграждането на представите, следващ досега единствено хода на сетивните събития. При ретроспективното мислене човек изгражда съвсем точно своите представи, без при това да се придържа към закономерностите на сетивния свят. А за да пристъпи в свръхсетивните светове, той се нуждае тъкмо от това. Препоръчва се още, освен ежедневните събития, ретроспективното проследяване на дадена драма, на определен разказ, мелодия и т. н.“

Алгоритъм за извършване на ретроспекцията

Подробен алгоритъм за възможно провеждане на ретроспекцията е даден от доц. д-р Кирова, която пише:

„Вечерната ретроспекция е първата крачка към запомняне в картинна, образна мисъл  на изживените през деня мигове на хармония и красота. Така спомените от  преживяното в дневното съзнание – се пренасят от душата и Духа в нощния сън. А те се записват, не изчезват, участват в създаването на душевните богатства на бъдещия Духовен зародиш на индивидуалността за следващ живот на Земята.

Ще припомня накратко как се прави ретроспекция. За да има успех тя, трябва да се прави всеки ден, без изключение.

Вечер преди заспиване си припомняме събитията, преживяванията от отминалия ден, но в обратен ред от вечерта, до сутринта. Прави се за около пет минути, защото удължената ретроспекция, може да попречи на заспиването. Спомняме си възможно най-точно и картинно, с образи и подробности всичко, което сме преживяли през деня. Необходимо е съсредоточаване, и в началото е трудно, защото не сме свикнали да си спомняме нещата отзад напред, сякаш тръгваме срещу потока на времето. Можем да се улесним, като си представяме, че вървим на заден ход.

Важно е да поглеждаме събитията  обективно, като страничен наблюдател и като такъв да им даваме правилна оценка, без надценяване, но и без подценяване.

След преглед на събитията от изминалия ден си задаваме следните въпроси:

1.Какво добро дело извърших днес и кога най-много бях Себе си?

Така оценяваме добри постъпки, добри дела,  които  показват нашият морал, проява на истинската същност на висшия ни Аз /Дух/.

Оценяваме и обратното – какви грешки, лоши постъпки, егоизъм, грубо държание, критикуване, даже лоши мисли сме проявили към някой човек. Те са изява на обикновения ни, земен Аз. Да не се заблуждаваме – всяка лъжа си е лъжа, няма “благородна” лъжа. Ако трябва да излъжем, по-добре да замълчим, отколкото да излъжем, защото всяка лъжа се отбелязва в кармата ни за следващия живот на Земята. Лъжите носят кармични болести, защото се нарушава основния духовен закон – да мислим и говорим истинно. Ако сме ударили някого, даже и непослушно дете, или сторили зло на някого, това също утежнява Кармата ни.

2.Каква беше най-значимата среща днес?

Много е важно при първа среща с някой човек да отбележим  – дали като светкавица ни блясва мисълта: “Този човек го познавам отнякъде”. Често това е среща с човек, с когото сме свързани съдбовно, кармично от минал живот. И срещата не е случайна. Точно това е мигът – вечност, свързващ човек от минал живот с друг човек в сегашния. Това се случва рядко, но ако човек има познание как действа Кармата при привидно “случайни” срещи, той ще уреди по правилен начин бъдещите срещи и изживявания с този човек.

Спомням си преди много години “случайната “ среща с непознат, който после стана мой съпруг. Щом го погледнах като мълния ме разтърси прозрението, просветлението: “Аз познавам този човек, виждала съм го и преди”. Последваха и други срещи, той не знаеше за прераждане и Карма, но аз знаех и вече бях убедена, че срещата ни е съдбовна.

3.Какво ново видях, или ми се случи за първи път днес?

Може да видите за първи път непознато цвете, или гледка от непозната местност, или  непозната улица,  или опитвате ново ястие. Ако сте го запомнили, значи е имало миг, в който сте го видели, харесали, почувствали, възхитили сте се от него за първи път. Ето това са миговете – вечност, които отиват с душата и Духа и се преглеждат отново в нощния сън.

4.Какво чудо се случи днес, което промени живота ми?

Рядко се случва да имаме среща или събитие, което да промени живота ни, но е важно да го осъзнаем, ако се случи. Ето няколко примера:

Научавам от своя лекар за нов режим на хранене, с който намалявам високия холестерол.

Днес научих как да се ободря сутрин със самомасаж, вместо кафе и започвам да го прилагам.

Някой “случайно” ме среща и се забавям, като изпускам автобус, който катастрофира.

“Случайно” срещам свой съученик, който ми предлага и осигурява работа в нова професия.

Могат да се изброят много такива примери. Важно е вечер да си ги припомним и отбележим в ретроспекцията си.

Според д-р Рудолф Щайнер вечерната ретроспекция е най-важното упражнение за осъзнаване на Кармата за всеки човек и за всяка професия.

Тя е също упражнение за медитация.

Преценявайки изминалия ден получаваме увереност, че ни чакат нови интересни срещи, нови преживявания, нови чудеса, които променят живота нии в утрешния ден. Така обогатяваме душата си и забелязваме кармичните срещи. От прегледа на преживяния ден се учим и  се стремим да избягваме лошото, което сме сторили и да се порадваме на доброто и красивото, които сме запомнили.

Може да се каже, че ретроспекцията е начин да се усъвършенстваме, като се стараем да премахнем лошите навици и да прилагаме основните духовни закони за душата: да мислим истинно, да вършим добри дела и да се възхищаваме на красивото и хармоничното.

Всеки ден се състои от хиляди хубави мигове – вечност, той е подарък, ако го приемем и изживеем по начин, който си заслужава!

Темата за ретроспекцията ще обсъдим на нашата следваща онлайн среща в събота, 15 август от 8:00 до 8:30 сутринта. Заповядайте!

Непременно погледнете и ТОВА:

Медитация върху собствената биография. Ретроспекция и правилни въпроси

Ако материалът ви допада, споделете го или коментирайте по-долу!

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.