Как се прави медитация върху текст. Какви текстове да използваме и как. Техники за медитация върху мантри. Разлика между феномен и същност
Съдържание:
- “Път към себепознание на човека”.
- Как да постигнем “истински размисъл”,
- За да постигна истинско задълбочаване,
- Текстът като медитация, четенето като загадъчен феномен и техника
- Етапи при научаването на четенето
- Основни принципи на медитацията в текста
- Текстът е проява на Аза
- В четенето и писането се изявяваме като подобие Божие
- Обобщение и заключение
Като обекти на медитация могат да служат не само образи, но и текстове. Антропософските мантри и текстове обаче се отличават от популярните мантри по това, че в първия случай се опитваме да вникнем в смисъла и да го изживеем в душата си. Докато “нормалните” мантри по-скоро искат едно “отсмисляне”, избягване далеч от смисъла и ритмично повтаряне, при което изглеждаме като луди.
Добър възможен обект на подобно съзерцание са текстовете в книгата
“Път към себепознание на човека”.
В нея има 8 медитации, които няма как да бъдат прочетени като роман. За да имаме успех в тях, трябва да се опитаме да вникнем във всяко едно изречение. Без да направим това, не бива да продължаваме нататък, защото няма да постигнем нищо.
Любопитното е, че колкото по-бързо се опитваме да прочетем тази книга, толкова повече време ще ни отнеме това. Аз съм започнал да я чета в средата на 90-те години и още не съм я дочел. Защото исках да я прочета бързо.
Но да се опитаме да вникнем в първото изречение по начин, който в момента ми изглежда по-правилен и доста по-бърз:
Когато чрез своите сетива и представи душата е отдадена на външния свят и неговите явления, тогава дори и в истински размисъл, тя не е сигурна дали възприема съответните явления, или изживява нещата от външния свят.1)Път към себепознание на човека. Прагът на духовния свят. Рудолф Щайнер
Тук ще ни направи впечатление, че Рудолф Щайнер различава:
- сетива и
- представи
като две средства, чрез които душата се отдава на външния свят. От другата страна на изречението имаме две действия, които май са полярни на първата двойка (а и помежду си):
- възприемане на явления и
- изживяване на нещата от външния свят.
Много може да се извлече от тази опозиция, ако се опитваме да вникнем в нея и да я преживеем именно в душата си. А душата принципно, както става дума и в самото изречение, няма подобна нагласа. Но текстът ни призовава да минем в състояние на “истински размисъл” и да се убедим сами дали ще ни се получи да направим разликата.
Как да постигнем “истински размисъл”,
докато душата ни е “отдадена на външния свят и неговите явления”? И как да разграничим “нещата” от “явленията”? Можем да предположим, че между първата двойка (сетива и представи) и втората (неща и явления) съществува някаква полярност, някакво съответствие. Значи сигурно ще се окаже, че примерно със сетивата се добираме до “явленията” (феномените), които можем да възприемем пряко. А чрез представите все повече се доближаваме до “нещата” (същностите) и тези представи, благодарение на сетивата и на истинския размисъл, постоянно се променят и се дообогатяват.
Започваме да си представяме колкото се може по-нагледно и образно това, което е описано в първото изречение. Значи от едната страна е душата със своите сетива и представи, а от другата – външният свят с неговите същности (неща) и явления. Връзката между едното и другото се осъществява чрез възприемането и изживяването. Посредством сетивата възприемаме явленията, а посредством представите изживяваме същностите.
Вече имаме изграден образ на една връзка между душата и света, но тя изглежда твърде еднопосочна и схематична. Имаме някаква стъпка към изживяването на текста, но тя не ми се струва достатъчно дълбока.
За да постигна истинско задълбочаване,
мога да си задам контра въпрос: А какво ако се окаже, че връзката между душата и света не е толкова еднопосочна? Да допусна за секунда, че марксистите са били прави. Че не само съзнанието определя битието, но и че битието определя съзнанието. В този случай бих видял, как самият свят пречи на душата да направи разликата между изживяване и възприемане. От една страна тя носи тази раздвоеност в себе си, но и светът доста допринася това да е така.
А възприемането и изживяването? Те също са двупосочни! Ние възприемаме света, но и той възприема нас. Ние изживяваме природата, но и тя изживява нас. Ние поглеждаме в бездната…
Размишленията биха могли да продължат в същата посока дълго време. Но на първо четене и 1-2 дни са ок. Ако работим с това изречение:
- сутринта на първия ден,
- вечерта преди заспиване се опитаме да го визуализираме,
- на следващата сутрин се опитаме да си го припомним и отново да го видим,
- със сигурност до вечерта на втория ден ще имаме добре изграден образ, представа и изживяване на написаното в него.
Той ще бъде разтърсващ като откровение!
На мен този текст ми отне точно 48 часа (през това време съм чел и други неща, разбира се). Смятам, че като за добро начало това е ок. Вече се чувствам готов да продължа с второто изречение. А когато прочета по този начин цялата книга и се върна отново към първото изречение, ще се изненадам от новите изживявания, представи, възприятия и същности, които ще открия в него. Така се получава при истинското мислене, при живото мислене!
Още по темата от 2018 година:
Текстът като медитация, четенето като загадъчен феномен и техника
Струва си понякога на простички и обичайни явления като четенето, писането и текста да погледнем по нов начин, с изненада. Защото и това е вид медитация!
Препоръчително е човек да запази способността си да се очарова, да изпитва благоговение и удивление пред истината и пред наглед дребните житейски неща. Понеже така запазва духовните си сетива живи и събужда у себе си силата за развитие на тези сетива. На такъв човек всичко му става интересно, никога не скучае, освен това е пълен с енергия и е здрав. Не е добре, когато живеем с вдървени понятия и идеи, внушени ни в материалистически настроеното училище. Или ако сме по-възрастни – от марксистко-ленинското училище.
Ще се опитаме да разберем какво става с четящия човек. Феноменът на четенето е чудесен начин да се доберем до невероятни истини, които за повечето хора са тайна. Това ще ни помогне и да разберем по-добре основните техники за медитация.
Етапи при научаването на четенето
Всеки от нас преминава през няколко етапа, докато се учи да чете. Малкото дете възприема всяка буква като отделно същество и се радва, когато от буквите образува някаква позната му дума. От 1 до 4 клас в началното училище детето прави голяма крачка в развитието си – от възприемане на думата към възприемане на текст от няколко страници. Ученикът в 4 клас вече навлиза в друго ниво на съзнание в сравнение с първокласника. Възприемането на текста изисква сложна душевно-духовна структура, развита памет и фантазия.
Техника за медитация №1: В началото трябва да развиваме паметта и фантазията си. Да се опитваме да визуализираме различни обекти в съзнанието си, опитвайки се да ги възприемем като живи същества. Когато това се случи, те ще започнат да взаимодействат помежду си и да образуват думи. Това са първите стъпки в разчитането на окултното писмо.
Какво се случва и какво представлява възприемането, разбирането на един текст? Четем думи и изречения, от които е съставен текстът, но възприемаме не букви и звуци, а смисъл, идеи, които стоят зад думите. Затова е много трудно да бъде разбран текст, в който има много непознати думи, специални термини, необичайни словосъчетания. Трудно е да проумееш текст на чужд език, ако не го владееш добре. През цялото време, докато четеш, “се препъваш”, търсиш в речника думата, за да намериш значението й, да разбереш смисъла на изречението.
Техника за медитация №2: За да отидем на следващото ниво в медитацията, ние трябва толкова добре да владеем познавателните си духовни органи, че да успяваме да заличим, да изтрием цялото ниво, на което се намираме. Така при четенето в началото преставаме да забелязваме отделните букви, за да видим думите. После спираме да вникваме в отделните думи, за да възприемем изречението. И така нататък. Децата постепенно забравят всички мъки, които са имали, докато се научат да четат и пишат. За да минеш на горно ниво, трябва да можеш да неутрализираш настоящото.
Да обърнем внимание на художествените текстове – поезия, проза, драматургия. Ще забележим, че с помощта на думите авторите се стремят да създадат образи и картини, които да могат да бъдат възприети от читателите. Неслучайно в драматургията действието се разбива на картини (сцени) – първа, втора, трета… В повестите или романите пред нас преминават различни сменящи се картини. Критерий дали читателят е разбрал описаното е способността му да преразкаже разказа или повестта близко до текста. Затова децата в предучилищна и ранна възраст толкова много обичат книжките с картинки, защото за тях все още е сложно да превърнат наум картинката в дълъг текст.
Техника за медитация №3: Една от първите цели е да почнем да превръщаме текста в образи, в картинки, които се появяват в съзнанието ни. Това е и лесен начин за запомняне на един текст. Ако можем да си представим мисъл-формата на текста, ще ни бъде по-лесно да възстановим и неговия смисъл. При това с точност до един абзац. Не бива да научаваме наизуст текстове, които искаме да разберем в дълбочина. По-добре е да ги визуализираме. Така ще проумеем много повече. Текстовете и мислите ни за тях трябва да бъдат живи.
Основни принципи на медитацията в текста
Практически е невъзможно дословно да се запомни голям по обем текст, но може да се запомнят няколко картини, които да се свържат една с друга. Ако отстрани наблюдаваме някого, потопил се в четене, ще забележим, че съзнанието му е различно от съзнанието, когато е буден и когато спи. По-скоро това състояние може да се определи като блян, като сънуващо бодърстване, защото читателят на смени пребивава ту в реалния свят, който го заобикаля, ту в света на образите, изградени от автора на текста. Ние виждаме как четящият се откъсва от заобикалящата го действителност и се опитва да визуализира образите.
Техника за медитация №4: Преди да предприемете каквато и да била медитация, трябва да постигнете състоянието на вътрешно спокойствие. Това означава да се освободите от обикновените си мисли и чувства. Никой не може да чете пълноценно, докато си мисли за нещо друго, нали? И с медитацията е така! Ако имате натрапчиви чувства, опитайте се да си представите точно в коя част от тялото ви се усещат най-добре те. После им изберете цвят. Когато намерите най-подходящия цвят за вълнуващото ви чувство, ще забележите как постепенно то започва да изтича някъде. Настъпва момент на празнота и се появява противоположното чувство, допълващото състояние. Когато и на него му намерите място и цвят, ще го видите да изтича и то. Така стъпка по стъпка ще постигнете вътрешното си спокойствие и това ще ви даде възможност да влезете в състояние на медитация (или просто да четете по-съсредоточено). Използвайте методите си за съсредоточаване при четене, когато искате да влезете в състояние за медитация. Всеки знае как да се съсредоточи при четене. Нещо много подобно е и при медитация.
Читателят се потапя в потока на времето, изкуствено създадено от автора. Този времеви поток може да обхваща един ден, седмица, месец, година от живота на героите, а може да обхване и целия им живот. А книгата може да бъде прочетена за няколко часа или дни. Възприемането на образите, скрити зад текста, може да се сравни с имагинация, а възприемането на процеса, при който се сменят картините и образите, с инспирация.
Ето ги трите основни понятия в медитацията:
- Имагинацията при четенето се развива във вътрешното пространство на моята душа, у всеки читател при четенето възниква негова лична картина, а понякога картина изобщо не се появява.
- Инспирацията пък се развива във вътрешното време на моята душа, когато съпреживявам времето, протичащо в произведението на автора.
- Можем още повече да се задълбочим в процеса на възприемане на текста – когато читателят от разбирането на текста премине към възприемане на замисъла, идеята на автора. Това е интуицията.
Текстът е проява на Аза
Всяка сътворена от човека вещ, както и текстът, първоначално е съществувала като „субективна“ идея в съзнанието на човека. Когато актът на творчеството се е случил, предметът става обективен и се отделя от твореца. Сега вече той може да бъде възприеман и оценяван от други хора и да понесе оценката за това, доколко авторът е успял да въплъти идеята си. Замисълът и идеята на произведението не възникват без участието на човека творец. Схващайки идеята, ние се “срещаме” с автора. Прониквайки през текста, през случващото се към разбирането на замисъла, ние се издигаме до сферата на интуицията. Смисълът на това понятие за нас означава да дадем на друго същество, на друг “Аз” да живее в душата ни. Тогава и авторът на текста ще може да живее в душите на другите хора. Сигурно затова толкова много хора в наше време искат да бъдат писатели. Те усещат, че процесът на писането и четенето е в някаква степен магичен.
Възниква и друг важен въпрос – как, по какъв начин авторът присъства в своя текст? Разбира се, не става дума за физическо присъствие, а за идеално. Текстът може да бъде сравнен с огледало, в което се оглежда човек. Така, както в обикновеното огледало не се съдържа нищо физическо от тялото на човека, така и в текста няма нищо физическо, материално, принадлежащо на автора. Но чрез текста може да бъде изживяно присъствието на друго “Аз”-същество, което е различно от мен, но може да бъде разбрано от мен, благодарение на силата на моето мислене и моя “Аз”.
В четенето и писането се изявяваме като подобие Божие
В способността на човека да пише и да чете може да се види как човек разкрива себе си по образ и подобие на Бог. От Библията знаем как Бог в продължение на шест дни е сътворил света и човека от нищото и, гледайки творението си, е казал ”Стана добре!”. Бог се отразява в създадения от него свят, присъства в предметите във вид на идеи и смисъл. Човекът не създава света на природата и предметите около себе си от нищото, но той създава самия себе си от своя “Аз”, изобразява се в текстове, музика, картини и други произведения на изкуството. Как иначе човек може да изрази своя вътрешен “Аз”, да разкрие душата си освен чрез слово и текст? Творчеството е отблясък на вътрешното във външното, на невидимото във видимото, на тайното в явното. Така, както отражението в огледалото помага на човек види и да получи представа за себе си като външност, така и отражението в текста помага да разберем своята вътрешна същност.
До своето въплъщение, до раждането си на земята детето вече присъства в съзнанието на родителите като… текст. За него говорят, чакат идването му. Чувствителните майки са способни да възприемат душата на готовото да се въплъти дете дори преди зачеването му. Какво остава от човек след смъртта? Текст – думи, които напомнят за него, надгробен надпис, писма, книги. А в течение на живота между раждането и смъртта всеки човек създава свой текст от произнесени и записани думи. Така, както мъртвото огледало отразява живия човек, така и мъртвият текст отразява живото слово, възникващо в душата на човек. Сам по себе си текстът е нещо, застинало в определена форма, набор от букви и знаци, но той е път към живия човек.2)Източник на голяма част от текста: И.В. Рождественский. Феномен чтения. Превод: Елисавета Стефанова.
Обобщение и заключение
Някои съвременни философия стигат до извода, че „всичко е текст“. Макар и само донякъде, те имат известно право. Защото в първите редове на Йоановото евангелие четем, че в началото е било Словото. То е било у Бога. И Бог е бил Словото. Всичко чрез Него е станало и нищо от станалото не е станало без Него. Светът може и да не е само текст, но словото, Логосът е в основата на всяко нещо. Това ни насочва и към важността и отговорността, която носим, когато пишем или говорим. Това е и начин да разберем много дълбоки истини.
Например какво представлява една медитация (не само основаната на текста, но и по принцип):
- Тя се основава на спокойно състояние, в което сме се освободили от всекидневните си грижи и мисли (вижте повече ТУК: В материала ни за постигането на вътрешно спокойствие!);
- Дава ни възможност да генерираме образи, които стоят пред нас като живи (защото наистина са живи?) – това е имагинацията (вижте ТУК: Упражненията ни по имагинация, инспирация и интуиция!);
- Успяваме да проследим развитието на тези образи във времето и тяхното взаимодействие – това е инспирацията;
- И накрая да проумеем великия замисъл на твореца, да се слеем с неговия Аз и да възприемем достъпната за нас частица от неговата индивидуалност – това е интуицията.
Ето как приликите с четенето могат да ни позволят да разберем по-добре основните техники и понятия в медитацията!
Непременно погледнете и ТОВА:
Медитация върху собствената биография. Ретроспекция и правилни въпроси
Бележки под линия:
↑1 | Път към себепознание на човека. Прагът на духовния свят. Рудолф Щайнер |
---|---|
↑2 | Източник на голяма част от текста: И.В. Рождественский. Феномен чтения. Превод: Елисавета Стефанова. |