Какво е да си човек, според “Теософия” на Рудолф Щайнер, гл. 1, Въведение

Във Въведението към книгата “Теософия” от Рудолф Щайнер могат да се намерят няколко основни теми, които се преплитат в почти всеки от 13-те абзаца. Но една от тях е особено интересна: Какво е да си наистина човек?

Нека се опитаме да намерим отговорите на този въпрос1)Другите три, които открих, са:
#1. Как да развием духовно виждане? Добрата воля. Ръководство на опитен учител. Разбиране преди виждането. Чувството за истината. Силата на истината. Какво можем да получим от книгата? (Теософия и Антропософия). Не питай за доказателства, а ги търси в живота си. Виждането е доказателство.
#2. Как да бъдем духовни учители? Вяра в хората, да не се съмняваме в добрата им воля. Пътят на древните учители е все още валиден. Какво да правим с духовното знание? Защо да споделяме? Как животът потвърждава духовните знания. Откривателят и слушателите. Липсата на предварително знание може да доведе до недоразумения.
#3. Границите на познанието и откриването на Америка. Знанието за живота е отвъд обичайните граници. Материалните доказателства. Факти и наблюдения. Виждането е доказателство. Собственият опит. Липсата на предразсъдъци. Чувстване и доверие. Те са на различни нива. Четенето на книгата дава разбирането и силата за новото сетиво.
Опитайте се да ги развиете сами! Ще се изненадате какви дълбочини има в текста!
в различните части на текста, като ги разглеждаме поред.

1. ЗРЯЩИ И НЕЗРЯЩИ

В първия абзац става ясно, че хората могат да се разделят на зрящи и сляпородени от определена гледна точка, например тази на философа Фихте. Сляпородените вярват само в това, което могат да пипнат, тоест да възприемат предимно с допирното си сетиво. Зрящите се опитват да говорят на сляпородените за цветовете и явленията от света, които може да се видят само с очите. Слепите или просто нищо не разбират от това, което им се разказва, или пък (което е по-лошото) създават усещане, че е безсмислено да им се говорят подобни “празни приказки”.

Сравнението на хората около нас, които не умеят да виждат духовните неща, със сляпородените е станало невероятно популярно в антропософските среди и традиционно се приписва на Щайнер. Тук е добре да подчертаем, че то е на Йохан Готлиб Фихте, което, разбира се, не го прави по-малко ценно. То може да се разглежда и в по-широк смисъл, защото е гениално. В смисъла на Фихте „сляпородени“ може да се нарекат всички, които разчитат на възприятия, идващи (само) от физическите органи на сетивата. На други места обаче става ясно, че през физическите сетива могат да постъпват и много свръхсетивни възприятия. Същите тези сетивни органи понякога служат и за „излизане от тялото“.

2. ОТЧАЯНИЕТО ОТ ХОРАТА

Това неразбиране или пък нежеланието да се разбере може да доведе зрящите до пълно отчаяние от човешката природа, става ясно от втория абзац. Те биха могли да се почувстват като едва ли не нещо повече от останалите, да се възгордеят. Но това е крайно нежелателно, защото именно разбирането на духовната проблематика е “истинската същност и висшата цел на човека”. И ако хората се откажат от постигането на това разбиране, не им остава голяма надежда да постигнат целта си.

Да бъдеш посветен или пък праведник и светец, облечен в чисто бяло, съдържа в себе си не по-малко рискове от това, да си още далеч от съвършенството и да вършиш своите обикновени човешки глупости. Защото постигайки някоя по-висша степен, ти се подлагаш на силните луциферически изкушения, които могат да предизвикат у теб нежелателна надменност. Тя би могла да опустоши душата ти не по-малко от всяко престъпление. Затова съществува и словосъчетанието „прекален светец“.

Всеки човек носи в себе си добрата воля да развие “висше сетиво”, с което ще може да възприема духовния свят. Неговите очи могат да бъдат отворени и в това не бива изобщо да се съмняваме. Неслучайно надали ще срещнем някого, който да не надава ухо, щом стане въпрос за предсказването на бъдещето, живота след смъртта и тъй нататък теми, които са от областта на надсетивното. Така се получава, защото носим в себе си интереса към тези неща по рождение, той е така да се каже „вграден“ в нас.

3. СКРИТАТА МЪДРОСТ

В третия абзац се говори за “скритата същност на човека”, която е била позната още на най-древните посветени. Те са можели директно да я видят. В това до голяма степен се състои и тяхната “скрита мъдрост”, която знае, че тези заложби се намират у всекиго. Това са заложбите у всеки човек да се отвори “вътрешното сетиво”.древната скрита мъдрост, сляпородени, Теософия, Рудолф Щайнер

Такова напомняне е нужно за онези, които твърдят, че тайната наука е нова, че е измислена от Щайнер или пък от Фихте, или от някой друг. Не, тези знания са стари като света, само че през последните стотина година посветените ги правят публично достояние. Също е хубаво да се обърне внимание, че пътят на посвещение, описан в книгата, не е изобретение на Щайнер. Това е същият онзи път, по който са вървели духовните учители от векове насам.

4. ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Доказателство за тях е представлявал самият факт, че са можели непосредствено да видят тази сила, научаваме от четвърти абзац. И днес водещ принцип в определянето на това кое е истина е “око да види, ръка да пипне”. Този принцип е залегнал и в първите 4 абзаца от Въведението в “Теософия”: Едните хора искат да “напипат”, другите умеят да “виждат”. Съответното сетиво дава чувството на реалност и на сляпородените, и на зрящите. Други доказателства, освен видяното, не са нужни, когато говорим за скритата мъдрост. Защото когато имаш нужното сетиво, на теб доказателства не са ти изобщо необходими. Ти просто знаеш, че е така.

Търсенето на доказателства е знак за липса на виждане. Никой не търси доказателства, че тротоарът няма да се отвори, докато ходи, или че минувачът, с когото се разминава, няма да го убие. Както нуждата от доказателства се приема за критерий за нечия нормалност, така и прекаленото търсене на доказателства може да бъде знак, че някой човек е съвършено зле с ума си.

5. ВЪЛШЕБНИКЪТ В НАС

Никой не може да бъде човек в истинския и пълен смисъл на тази дума, ако не познава духовните неща, се казва в пети параграф. Едно много радикално, дори обидно за някои хора твърдение. Но наистина как можем да наречем примерно човек, който цял живот разчита на заучени приказки, и то от най-просташките, за да си обяснява с тях неща като произхода на света, смисъла на живота и тъй нататък? Може би твърдоглав? Или нещо по-твърдо?

Но степените на разбиране са различни. Ако човек е близо до виждането, ще разбере по-лесно за какво става дума. Ако е далеч, ще му бъде по-трудно, но не и невъзможно. По-важното е, че хората задължително носят в себе си усет към истината. Те имат вродено разбиране на истината, което в рамките на земния им живот претърпява развитие. Притежават силата, която уверено ги води по пътя на висшето познание. Това чувство за истината е вълшебникът, който живее в нас. Той се заражда в тъмнината, но има способността да ни води към светлината. Той ни осигурява способността да разберем неща, които все още не успяваме да видим.

6. УСПЕХЪТ Е ГАРАНТИРАН

От шести абзац става ясно, че този вълшебник в нас е гарантът духовното ни зрение в даден момент със сигурност да се отвори, да се прояви. Физическото зрение може и да не се породи у родените незрящи. Но духовното със сигурност рано или късно се проявява. Нужни са само време, търпение, добра воля и постоянство.

Такъв е и пътят на еволюцията. Марксизмът и диалектическият материализъм, както се забелязва навсякъде около нас, водят към деволюция, към маймунизация на хората. Прирявнявайки човешкия вид към животинската група, съвременната наука не му дава особен избор, освен да се стреми да бъде повече и повече животно. Докато истинската еволюция предполага той да разширява границите на познанието си и да става повече човек. Да разбира повече, да вижда повече и да бъде по-морален. Частта от хората, които желаят това развитие, със сигурност ще го постигнат, след като положат необходимите усилия за целта. Останалите с успех ще продължат по пътя на своята деволюция в посока на маймуните.Теософия, Рудолф Щайнер, еволюция.

7. КАКВО НИ ПРЕЧИ?

Седмият абзац2)Средният седми абзац разделя въведението на две големи половини. Така той принадлежи и на първата, и на втората част. На първата се явява последен абзац, а за втората половина е първи. описва предразсъдъците, които носим благодарение на това, че живеем в съвременния материален свят. Ние ги получаваме от образованието и от стремежа си да бъдем по-начетени. Това може да се окаже пречка при изявяването на истинската ни духовна природа.

За да се справим с тези предразсъдъци, трябва да се научим да разширяваме границите на своето познание. Можем да го постигнем като допуснем, че духовните неща не изискват материални доказателства, макар и винаги да имат материално проявление. Проблемът на “научното познание” е, че то възприема като доказателство само това, което е характерно единствено за неговата си област. Тук намираме отново темата за сляпородените, която е огледална на тази в първия абзац. Полярността е в това, че сега “слепотата” се смята за научна и е плюс главно в очите на самите слепи.

Сериозна причина да не се спори с когото и да било. Защото спорът изисква да използваш аргументите на противника, а за духовните неща не бива да се търсят материални доказателства. По-добре е човек сам да открие проявлението на духа в собствения си живот. Когато е готов за това, ще получи нужните уверения, които ще бъдат факти.

8. ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО.

Съвременното научно мислене обявява за луди всички, които използват доводи извън неговите граници на познанието. Вижда се от осми абзац. Но науката не отчита, че границите имат свойството да се разширяват. Разширяването идва в резултат на развитие. Когато ние придобием определени способности, придобиваме и по-широки граници на познанието. Това е отделна голяма тема. Но важното е тук да се каже, че истинският човек притежава качеството да разширява границите на своето познание. Онова, което е било вън от тях, по-късно може да се окаже вътре. Ако не допускаме разширяване на границите, мисленето ни не е живо. Ние не сме достатъчно гъвкави, за да възприемаме нови знания. Разчитаме само на общоприетите „истини“, а както неведнъж сме се убеждавали, общоприетото най-често е точно обратното на истината.

9. ВСЕКИ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ

С хората трябва да се споделят духовните факти, когато те са станали вече достъпни, разкрива девети абзац. Човеците имат общо надсъзнание и общ критерий за истината. Затова когато една духовна истина бъде открита от посветените, тя става достъпна и разбираема за всички. Достатъчно е интересуващите се да подходят без предразсъдъци и в тях ще се разкрият доскоро непознати познавателни сили. Потвърждение на всеки един от духовните факти хората могат да намерят в собствения си живот. Когато едно откритие бъде направено, то става достъпно за цялото човечество. Подобно твърдение се открива на много места в творчеството на Рудолф Щайнер и си заслужава човек да му обърне по-специално внимание.

10. ВИСША И НИСША СТРАНА

Рудолф Щайнер Теософия, въведение, човек - 034Човешката същност може да бъде нисша и висша, се казва в десети абзац. Но това са двете страни на едно и също нещо и не бива едната да бъде пренебрегвана за сметка на другата. Защото без нисшата съставка на познанието зрящите няма как да бъдат истински мъдри. А без висшата, както се каза и в пети абзац, ние просто не можем да бъдем човеци в истинския смисъл на тази дума. Проникването в същността и призванието на човека е една от големите тайни за смисъла на живота ни. А те се намират в духовния свят и няма как да бъдат обяснени само по материалистически път.

Ако се взрем само в преходното, ще изпуснем вечното. А ако самовлюбено се отдадем изцяло на вечността, ще загубим връзката със своето настояще. А част от смисъла на нашето идване в този живот е да участваме импулсивно в съвремието си, да взаимодействаме с хората и да изпадаме в ситуации, включително неприятни, за да отстраним част от своите несъвършенства. Едностранчивостта и прекаленото отдаване само на нисшата или само на висшата области може много да ни навреди.

11. СТРЕМЕЖЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО

Най-висшият идеал за човека е наричан божествено. Човешката най-върховна съдба е да се стреми към това божествено, разбираме от 11-ия абзац. Затова и съществува и надсетивната мъдрост или Теософия, както и науката, занимаваща се прецизно с духовните процеси в нас (известна като Антропософия). Това е същата онази мъдрост, за която стана дума в огледалния трети абзац. Тя беше означена като “скритата мъдрост”, позната от векове. Фихте и Щайнер не изнасят пред света някакво „ново учение“. Това е същото онова старо учение, познато на хората като Божествена мъдрост. Неговото знаене е правело от хората истински хора в древността, прави го и сега.

12. ЗВЕЗДИТЕ, ВИЖДАНЕТО И ФАКТИТЕ

Теософията представлява скица за цялата Вселена, своеобразна космогония, която започва от същността на човека и я разкрива в съответствие с мъдростта на звездите. Защото всичко в човека е свързано със звездите и произхожда от тях, става ясно в дванайсти абзац. Затова и духовните неща могат да откриват своите фактически потвърждения във видимия материален свят. По същата причина и описаните в книгата обстоятелства се възприемат като факти, защото авторът ѝ ги е видял и потвърждава, че написаното е истина. Такова е класическото философско съответствие между звездното небе над нас и моралния закон в нас. Намерим ли връзка между тях двете, ние вече сме направили голяма стъпка към разбирането на живота си.

13. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО

Схващането на ученията е първата крачка към разширяването на човешките познавателни граници. Така ние се грижим за развитието на своите способности да виждаме нещата, които не могат да бъдат “напипани”. Това се казва в последния абзац на Въведението. Но е необходимо и още нещо. Ние трябва да открием в себе си волята да насърчим в себе си силите, които ще ни заведат до способностите на ясновидеца. В този тринайсти абзац се прави отпратка към последната глава със заглавие “Пътят на познанието”. Естествено, ако всичко беше казано само в предговорите, тогава нямаше да има смисъл от никакви следващи глави. Четеното на “Теософия” представлява такъв един път, при който чрез проумяването на божествените неща ние успяваме да открием изненадващо много за собствената си човешка същност.

Какво е особеното в горния прочит?

Рудолф Щайнер Теософия, въведение, човек - 01Това е преглед само на една от основните теми, които успяхме да открием във Въведението на книгата „Теософия“ по метода на живото или органично мислене. За да стане възможен той, всеки един от абзаците беше преразказан с наши думи. Това е необходимо условие, за да избегнем научаването на текста наизуст. А този текст е много специален. Колкото и пъти да започвате да работите върху него, толкова пъти ще ви се явява като нов. Ще ви открива неща, които преди не сте били готови да забележите.

Такива са първите стъпки към своеобразна медитация върху текста, която е в състояние да ви даде отговорите на много интересуващи ви въпроси.

  • Потърсени бяха връзките между параграфи 1, 7 и 13, които отговарят на физическото ниво и на въпроса „Какво“? После се опитахме да открием полярностите между всеки два от тях. Къде в тях са заложени отговорите на въпроса „Какво“? Кое е „физическото“ в тези абзаци?
  • Същата процедура се повтаря и с параграфи 2, 6, 8 и 12, които са на второто (етерно) ниво и отговарят на въпроса „Как“.
  • От трето – астрално ниво, са абзаците 3, 5, 9 и 11. Те отговарят на въпроса „Защо“.
  • На най-високото ниво – Азовото, имаме само два абзаца – четвърти и десети. Те отговарят на въпроса „Кой“.

Опитайте и вие да развиете една такава тема. По-долу в бележките под линия ще намерите 3 идеи за подобно упражнение. Ще се радваме, ако споделите резултата с нас!

Методът е разработен от Флорин Лоундес и Джордж О’Нийл въз основа на Гьотевото учение за прарастението. Подробности можете да намерите в книгата на Mark Riccio „The Logik of the Heart“. Разделението на текста на параграфи малко се различава от това на издадената на български книга. ТУК сме направили двуезична таблица на български и на английски с абзаците в съгласие с изброените автори.

Бележки под линия:   [ + ]

1. Другите три, които открих, са:
#1. Как да развием духовно виждане? Добрата воля. Ръководство на опитен учител. Разбиране преди виждането. Чувството за истината. Силата на истината. Какво можем да получим от книгата? (Теософия и Антропософия). Не питай за доказателства, а ги търси в живота си. Виждането е доказателство.
#2. Как да бъдем духовни учители? Вяра в хората, да не се съмняваме в добрата им воля. Пътят на древните учители е все още валиден. Какво да правим с духовното знание? Защо да споделяме? Как животът потвърждава духовните знания. Откривателят и слушателите. Липсата на предварително знание може да доведе до недоразумения.
#3. Границите на познанието и откриването на Америка. Знанието за живота е отвъд обичайните граници. Материалните доказателства. Факти и наблюдения. Виждането е доказателство. Собственият опит. Липсата на предразсъдъци. Чувстване и доверие. Те са на различни нива. Четенето на книгата дава разбирането и силата за новото сетиво.
Опитайте се да ги развиете сами! Ще се изненадате какви дълбочини има в текста!
2. Средният седми абзац разделя въведението на две големи половини. Така той принадлежи и на първата, и на втората част. На първата се явява последен абзац, а за втората половина е първи.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.