Ангели, Архангели и Архаи. Как да ги разберем? Какво е тяхното съзнание

Архаите са третата по-висша духовна йерархия над човека. Непосредствено над него са ангелите, след това са архангелите и над тях стоят самите архаи.

Първите – ангелите, са най-известни на нас, благодарение на ангелите-хранители. Но има и други видове. Например ангел на деня, ангел на седмицата и тъй нататък. Ангелите са винаги повече от живеещите на земята хора в плът. Ние можем да разберем какво иска от нас ангелът, проумявайки собствените си жизнени задачи. На тази степен на съзнанието съответства Висшият аз на човека или това духовно същество, което пише собствената си биография още преди да се роди в плът. Разбира се, най-вече то планира неприятностите, които трябва да влязат в биографията на физическия човек, защото само те водят до пробуждане. А добрите събития и комфортът водят само до заспиване в ежедневието и отслабване на духа.

Вторите – архангелите, са с една степен по-висши от ангелите и те не отговарят за отделни хора, а за цели групи от тях, включително и се явяват духове на отделни народи. Също така седем от тях управляват целия свят за по-големи периоди от време, 354 години и 4 месеца. Най-лесно можем да си представим как мислят архангелите, като разберем какво е груповото мислене и по какво се различават отделните народи. Архангелът е нещо като индивидуалност на даден народ. В какво се изразява неговата мъдрост? Как се проявява геният на неговия език?

Третите – архаите, са известни като Духове на времето или духове на личността. Те управляват още по-големи епохи и задачите им са още по-висши. Тях можем да разберем отчасти, когато се замислим по какво една голяма епоха се различава от друга. Карл Густав Юнг е писал много за духа на епохите, но тук става дума за наистина големи епохи от по 2000 години и повече. Това е времето, в което човек най-често се преражда два пъти – веднъж като мъж и още един път като жена.

Стрелец, Архаите и огледалото на Уриил в Четвъртата свята нощ

Сергей О. Прокофиев описва проявлението на Архаите в четвъртата свята нощ и в областта на зодия Стрелец. Кристина Кайне – огледалото на Архангел Уриил и разликата между любов и симпатия.

Още в текста: ♐ Какво символизира Кентавърът-Стрелец и връзката му с малкия човек, който се учи да стои изправен?

♐ Лъкът на Стрелеца и Аза.♐ Стрелата, мълнията и гръмотевиците и мисленето.♐ Епохата на Стрелеца.
Целта ни е да проумеем в дълбочина духовните факти по-долу.
И по възможност да достигнем до собствени откровения във връзка с тях.
Мислим за тези неща, преди да заспим, и внимаваме, ако сънуваме нещо, да го запомним. По това време на годината сънищата притежават изключително голяма важност!
Започваме с разсъждения върху медитацията на Кристина Кайне в нейната публикация в „Хъфингтон Поуст“ ТУК⇐ ⇐

Кристина Кайне: 4-тата Свята нощ, любовта и симпатията

Според австралийския антропософ Кристина Кайне Четвъртата Свята нощ е под знака на Овена.

Например никога не е излишно да се ориентираме към пречистване на астралното тяло (още може да се нарече „душата“ с някои дребни уговорки), както препоръчва К. Кайне. Това се състои в преобразуване на обикновените симпатии и антипатии в любов.

А всъщност отговорът е, че истинската любов към хората няма нищо общо с астралната симпатия и е добре да го знаем, за да можем да продължим с развитието си нататък. Как става това, ще разгледаме в подробности в този текст.

Да се получи горното преобразуване звучи трудно, но всъщност не е. Колкото повече пораства човек, толкова по-лесно става. То идва заедно с мъдростта на възрастните. Но, разбира се, е по-добре, ако дойде по-рано (по-навреме). Защото мъдростта се увеличава успоредно с намаляването на жизнените сили.

Постига се, благодарение на силата на Христос. Той винаги потиска у нас излишната и вредна емоция, неразумните желания и изпепеляващите страсти, като ги заменя именно с любов. Помага ни във вътрешните боеве, които водим с Луцифер и Ариман.

Огледалото на Архангел Уриил

Тайнството се осъществява с помощта на така нареченото огледало на Архангел Уриил. В него можем да се видим в истинския си вид. Може да го постигне всеки, който пожелае, ако е искрен в желанието си. Най-лесно това става с работа върху биографията. Изследвайки 7-годишните периоди в живота си и откривайки тенденцията, която те поддържат, ние изведнъж разбираме откъде идваме и накъде отиваме.

Огледалото на Уриил се появява в помощ на всеки, който с открито сърце се вгледа в периодите на живота си. Как става това, можете да научите от книгите на Бъредин Джоселин и Бернард Лийвехуд (също някъде го пишат Ливегуд), които са преведени на български. Поинтересувайте се от „Граждани на Космоса“ на първата авторка и „Фази. Духовните ритми в зрелия живот“ на втория. Става дума за наистина гениални писатели!

Виждайки себе си в огледалото на Уриил такива, каквито всъщност сме, ние инстинктивно се поставяме в услуга на ближните си, освобождаваме се от примитивните симпатии и антипатии, както и от отровните негативни мисли.

Любов срещу симпатия и забравянето на периоди

Постепенно започваме да откриваме възможната връзка между любовта и омразата от една страна и астралните симпатия и антипатия – от друга. Да разберем каква е разликата между „обичам-мразя“ от една страна и „харесвам-не харесвам“ от друга.

Принципно тези въпроси седят пред нас в периода на Венера между 14 и 21 години, но постепенно отпадат, защото ние решаваме, че сме им намерили отговор, за да ни се махнат от главата. По същия начин сме склонни да зачеркнем цели години от живота си, под предлог че вече толкова много сме пораснали и сме се променили, че вече нямаме нищо общо с онзи човек от миналото.

Нито един период не бива да бъде зачеркван или забравян, защото периодично се връща при нас, само че на по-високо ниво. Ако ние умишлено потиснем спомените за определено време от живота си, това означава когато то се върне отново в биографията ни, макар и на друго, по-висше ниво, ние да започнем отначало. А това не е особена привилегия.

Истинската любов не обича по причина на симпатия, симпатията не е причина за любов. Тя въобще няма очевидна причина или пък користно желание, скрито зад нея. Тя се появява, когато търсим и намираме Христос в другия човек отсреща. Той може да бъде намерен у всекиго откакто през последните 20 века е факт осъществяването на Мистерията на Голгота. Само който не е потърсил това присъствие, само той не го е открил.

Неговото откриване отключва много процеси, които доскоро сме считали за невъзможни. Целият живот се променя до неузнаваемост.

И може би затова мнозина не го и търсят, а бързат да отрекат възможността това да се случи, защото се страхуват от промяна, пък била тя и към добро.

Нашите недостатъци и тези на ближните ни угасват в това присъствие. Ние откриваме, че лошите и непривлекателни части от биографията ни, включително и болестите, са били необходими и нещо повече – напълно доброволни! Така можем да простим на себе си, а и на всеки друг. Любовта ни става изцяло безкористна. Когато имаме достатъчно любов към себе си, ще имаме и към другите. Ако обаче се отричаме от някои детайли в собствения си живот, тогава дали наистина се обичаме? И дали ще имаме любов към близките си?

Вместо за зачеркваме и забравяме, е по-добре винаги да се питаме „Как да постъпя следващия път, когато попадна в подобна ситуация?“. Разкаянието е съвършено безполезно нещо и никой не се нуждае от него. По-хубаво е да помним и да се сдобиваме с поуки за по-правилни и целесъобразни постъпки в бъдеще.

Да преминем към медитацията на Сергей О. Прокофиев.

С. Прокофиев: Детето, което се учи да ходи

Сергей Прокофиев: Зодиакалната област на Стрелеца е силно свързана с висшите същества, известни като Архаи. Тяхното отношение към Стрелеца можем най-добре да си изясним с примера за детето, което се учи да ходи изправено. В продължение на определено време то отново и отново прави опити да се изправи и да застане на крака и все се свлича надолу, в хоризонтално положение.

През това време като че ли във външно видима имагинация, ни се представя образът на кентавъра. Човешките и животинските, вертикалните и хоризонтални сили се намират в него в много силна борба, в резултат на която ще се постигне победата на първите над последните.

За това, че за всеки човек споменатата борба завършва с победата на човешките сили в изправянето, самият този човек е задължен за помощта, която му оказват в частност Съществата от Йерархията на Архаите, или Духовете на Личността.

Именно те донасят на човека тези сили от Космоса, които го правят способен да бъде на Земята правостоящо същество.

Лъкът на Стрелеца и Азът

Към този процес на изправяне, представляващ първата манифестация на индивидуалната личност и най-важната предпоставка, благодарение на която човек изживява своето Аз-съзнание, сочи също формата на лъка, който Стрелецът държи в ръцете си.

Лъкът е огънат само докато стрелата се намира все още в него. Когато стрелата (образът на силите на мисленето като носител на Аз-съзнанието) е пусната в движение – а това отговаря на първото проникване на Азовия импулс в човешкия организъм – лъкът се изправя. Изправеният лък съответства на вертикалното положение, заемано от човека.

Стрелата на Стрелеца и мисленето

От друга страна, стрелата в ръката на Стрелеца като имагинация на активните сили на мисленето показва и това, че започвайки от IV следхристиянско столетие, цялото управление на световните мисли на Космоса като небесна интелигентност преминава от Духовете на формата (Ексузиаи) към Архаите, Духовете на Личността.

Именно от това време те внасят космическите мисли в човешкото развитие. Тази тяхна дейност от нов вид се явява като своего рода повторение, само че на по-висока степен, на това, което те някога са осъществявали още на Стария Сатурн.

„Каква ли всъщност сила е действала в Духовете на Личността на Стария Сатурн?

Рудолф Щайнер

Тази сила е била същата, която сега знаем като сила на мисълта в човека – казва Рудолф Щайнер.
Защото всъщност работата, която Духовете на Личността извършвали на Стария Сатурн, се заключавала не в нещо друго, а в използването на силите на техните мисли.“

Мълнията и гърмът като мислене

На това, което в съвременния човек като Микрокосмос се проявява като негово индивидуално мислене, в Макрокосмоса, във външната природа, съответстват явленията мълния и гръм. В този смисъл на нещата стрелата на Стрелеца, взета в нейния Макрокосмичен аспект, в природата съответства на появата на мълнията, единственият физически феномен, при който в границите на физическата Земя може да се прояви телесността на Йерархията на Архаите.

Накрая, трябва да се отбележи още и този факт, че стрелата, съзнателно пусната от лъка, е също образ на човешката воля, устремяваща се към определена цел.

Като последна цел на цялото развитие на Земята се явява достигането на състоянието Вулкан, когато цялото човечество ще се издигне на тази степен, на която в сегашно време стоят именно Духовете на Личността (Архаите).

Стрелецът като знак на бъдеща епоха

Като пророческо предчувствие на това висше състояние на развитие ще се яви времето, което ще започне с края на седмата Следатлантска епоха.

Защото ако още в края на нашата пета следатлантска епоха от сферата на Ангелите човечеството го осенят първите импулси на Духа-Себе, а започвайки от края на шестата епоха от сферата на Архангелите – импулсите на Духа-Живот, то едновременно с началото на „войната на всички против всички“ като неин противообраз пред човечеството се открива възможност да възприеме нещо от импулсите на Човека-Дух.

✞ ✞ ✞

Защо се получава разминаване между Кристина Кайне и казаното от Сергей Прокофиев, вижте ТУК: https://goo.gl/Jg2okB. При всички случаи обаче, ако съзерцаваме и двете идеи, само ще спечелим и няма да има нито един обиден.

Заключение.

Това са само част от мислите, подходящи за днешната четвърта Свята нощ. Внимавайте и за сънищата, до които те ще доведат, защото в тях ще се съдържат отговори дори и на незададените съзнателно от вас въпроси. Дръжте лист и химикал близо до леглото си и запишете това, което сте сънували, за да не го забравите! В съня си ще получите конкретни указания и, ако всичко е изпълнено правилно, ще можете да се видите в огледалото на Уриил, а и да се доближите до истината за Архаите!