Венера в Рак или мистичният материализъм. Как със силите на тази зодия да се издигнем над чистото наблюдение и да се погледнем отстрани.
Тук ще обсъдим основните характеристики на зодия Рак от гледна точка на „Философия на свободата“ (ФНС), или по-точно на два абзаца от нея.1)Рудолф Щайнер. „Философия на свободата“. GA-4. Глава 3, седми и осми абзац. Превод: Борис Парашкевов. Издателство „Даскалов“. В тях става въпрос за първите стъпки в осъзнаването на връзката между чистото наблюдение, всекидневното мислене и възможността да изучаваме самия свой процес на мислене.
Качествата на Рака
Способността за това идва от силите на Рака, или на Венера в Рак. Защото чистото наблюдение и рефлективното мислене са способност на Рака, чийто водещ светоглед е материализмът. А възможността да потърсим вътре в себе си обяснение на външния свят идва от мистичното настроение на Венера, от мистицизма. Тези разсъждения ще ни позволят по-ясно и задълбочено да разберем същността на този зодиакален знак и на планетата, преминаваща през него.
Съдържание:
В клипа той предлага едно любопитно предизвикателство или упражнение за съвсем начинаещи в медитацията. То може да е от изключителна полза както за осъзнаването на действието на Венера в Рак, така и за техниката, по която се осъществява оглеждането над собственото ни мислене. Упражнението ще опишем по-подробно в края на материала.
Каква е връзката между съзерцание и мислене в рамките на материалистическия светоглед, който е по дефиниция характерен за Рака? Или по-точно казано, какви са основните стъпки при процеса „Наблюдение на мисленето“?
Светогледът на материализма се приписва на силите, идващи от зодиакалния знак на Рака, според лекционния цикъл „Човешката и космическата мисъл“ 2)Рудолф Щайнер. Човешката и космическата мисъл. GA-151. Четири лекции, изнесени в Берлин от 20 до 23 януари 1914. Издателство „Даскалов“.. Описваният процес е важен, защото позволява на извършващия го да забележи неща, които остават за него невидими във всекидневието.
По този начин можем да открием някои от качествата на зодията, които няма да намерим описани никъде другаде. А те са невероятно важни за разбирането на конкретни сили, определящи поведението на абсолютно всеки човек. (Не само на така наречените Раци, тоест хората, които имат Слънце в Рак в рождения си хороскоп).
12-те светогледа у всеки човек
Идеята тук не е нова, но се знае от не чак толкова много хора: Че всеки човек съдържа в себе си силите на всичките 12 зодии и техните светогледи. Всеки, който би успял да се погледне отстрани в истинския смисъл на думата, ще вижда винаги различен аспект на своя Аз. И така постепенно ще открие 12 гледни точки върху себе си самия, които съответстват на 12-те светогледа и на 12-те знака.
Но да се върнем към разглеждания светоглед и пораждащия го знак на Рака. Силите на Рака се проявяват в
хора, които са така устроени, че за определени периоди от време им е невъзможно да намерят пътя към Духа. Много трудно е на такива личности да бъде доказвано съществуванието на духовния свят, казва Щайнер в цитираната по-горе GA-151. Те остават при това, за което вече знаят нещо, при това, за което са предразположени да имат някакво познание. Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие; накратко, те стоят при материалните неща. Такива хора стават материалисти, и техният светоглед е материализмът.
Както подчертахме, това не се отнася само за т.нар. Раци. Тези сили се проявяват и у мен, и у теб. И
не бива да считаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма. Това, което е написано, има стойност за материалната област на живота, има стойност за материалния свят и неговите закони.
Силите на Рака са тези, които най-добре се справят със законите на материята. Но за да се проявят и извън материалното, хората, изповядващи техния светоглед, трябва да положат специални усилия. Това е една от основните задачи на този знак в неговото пребиваване на Земята – да развие определени качества, които не му достигат. Например тези на срещуположната му зодия – Козирог.
Наблюдение на мисленето
Но преди да продължим с описанието на Рака, нека разгледаме конкретния случай, който стана повод за написването на тази статия – видеото на Том Ласт, осъзнаването на връзката между наблюдението и мисленето и значението на Венера в Рак, според „Философия на свободата“.
Разсъжденията ни са базирани върху седми и осми абзац от трета глава на ФНС. Цялата тази глава, според Том Ласт, е посветена на мистицизма (който е под знака на Венера) или склонността ни да търсим вътре в себе си обяснението на външните явления. Когато Ракът се взре в себе си по този мистичен начин и се опита да разбере какво се случва, докато мисли, става доста интересно! Вижте в бележките под линия какво се казва в първия от двата разглеждани абзаца.3)Абзац №7 – Материализъм, Рак. Наблюдение на мисленето:
Във времето наблюдението дори предхожда мисленето. Защото и мисленето трябва да познаем най-напред чрез наблюдение. По същество ние описахме едно наблюдение, когато в началото на тази глава представихме как мисленето се подклажда от един процес и как излиза извън рамките на даденото без негова намеса. Едва чрез наблюдение ние забелязваме всичко, което влиза в кръга на нашите преживявания. Съдържанието на усещания, възприятия и съзерцания, чувствата, волевите актове, съновиденията и образите на фантазията, представите, понятията и идеите, всички илюзии и халюцинации ни се дават чрез наблюдението.
Как наблюдението на мисленето може да се сравни с наблюдението на останалите неща? Това е идеята за материалното мислене (мисленето на материализма), характерно за Рака. Ето по-подробно разписани някои от основните изводи, до които се стига в изследването на мисленето, и то не с електроди на главата, а от собствен опит, достъпен за всеки, независимо от техническата му грамотност или вродената му интелигентност.
Рефлективното мислене
В своето всекидневие ние не можем в един и същи момент да наблюдаваме и външните явления, и собственото си мислене. Това повелява законът на ежедневното рефлективно, отражателно или „нормално“ мислене, произтичащо непосредствено и задължително от чистото наблюдение. Това е мисленето, описано по-рано в първите 6 абзаца на трета глава от ФНС, което бива породено от наблюдението.
За да успеем да „видим“ мисленето си, ние трябва да първо да пренасочим вниманието си от обекта на наблюдение към въпросното свое мислене. То също така междувременно се е оказало в един отминал миг, отишло е в миналото. Няма как да мислим и да наблюдаваме мисленето си едновременно, ако стоим на нивото на всекидневното рефлективно мислене. Но когато мине малко време, дори и няколко секунди, ние можем да анализираме какво сме мислили, дали то е било правилно или погрешно и да изградим за себе си образ на своята мисловна „постъпка“, за мисловната си дейност.
- Ако сравним наблюдението с процес, при който от очите ни излизат невидими ръчички и опипват обекта на наблюдение, лесно ще стигнем до извода, че те не могат едновременно да опипват и обекта, и себе си, защото това са два различни „предмета“ от съвсем различен характер.
- Също така много източници сравняват вниманието с прожектор, чийто лъч осветява това, което наблюдаваме, а всичко останало се озовава в тъмнина. Нещо подобно се случва и при чистото наблюдение и когато вниманието ни се преориентира към самото ни мислене.
Наблюдението предхожда мисленето, защото и мисленето се опознава чрез наблюдение, казва Щайнер. Наблюдението е основен принцип на материалистическата наука и затова материализмът е най-отпред спрямо всички светогледи, когато става дума за наблюдение. Да не говорим, че той е и основният възглед на нашата епоха от стотици години насам.
Но ако човек е последователен и искрен в желанието си да изследва връзката между наблюдението и мисленето, ще мине през всеки един от светогледите, а няма да остане единствено при материализма. Защото материализмът е невероятно много подходящ за изучаване на материалните предмети и процеси. Но когато стане дума за явления от духовен порядък, каквото е например мисленето, тогава той е съвършено безпомощен.
Тук Щайнер изковава определение за рефлективното мислене, описано по друг начин в първата част на главата.
Рефлективно според него е мисленето, когато „се подклажда от един процес и… излиза извън рамките на даденото без негова намеса„.
Наблюдението е донякъде от една страна „материалистическа“ дейност, доколкото възприемаме нещата, влизащи в полезрението ни. Но тя не може да обясни получаването на информация за духовните ни дейности, които също възприемаме чрез наблюдение, а именно как точно получаваме достъп до „съдържанието на усещания, възприятия и съзерцания, чувствата, фантазията, представите, понятията и идеите, всички илюзии и халюцинации„. Те са обясними от гледната точка на останалите светогледи и това е една от сериозните задачи пред Рака – да узнае как се случват всички тези неща.
Електронно-изчислителни маймуни
Именно тези вътрешния явления, които не можем да пипнем с ръка или да измерим с датчици, развалят перфектния краен резултат на материалистическия подход. Информация за тях получаваме отново чрез наблюдение, но не можем да ги вкараме изцяло в модерните през нашата епоха методи за измерване и събиране на доказателства.
Да, те биха могли да доведат до произвеждането на някакви електрически импулси в мозъка. Тези токове може да се измерят с електроенцефалограф или ЯМР, но това няма да бъде истинската картина на процесите. В най-добрия случай ще получим някаква осцилограма или графика, някакъв електронен образ на възприятията, но той няма да е точно толкова богат, колкото е една истинска представа, една халюцинация, или пък фантазия.
От край време и особено напоследък научната фантастика се опитва да ни увери, че е възможно да се прехвърлят спомени и впечатления. Дори ни внушават, че скоро ще можем и собствената си индивидуалност да запишем на диск, чип или пък на друг електронен носител. Но това е чиста проба ариманизиране на разбирането ни за качествата на душата.
Всички се досещаме, че ако бъде направен такъв човек, който да изпитва “електронни” чувства, да има “електронни” понятия, фантазии и халюцинации, той няма да бъде в съвсем истинския смисъл на думата човек, а ще е просто една изчислителна машина. В това и впрочем се опитва да ни превърне съвременният материализъм – в електронно-изчислителни маймуни.
Това на материализма му куца. То и ще ни отведе към срещуположния светоглед, този на спиритуализма, при Козирога.
Извънредното мислене
Но да погледнем и следващия абзац от трета глава. В нея се описва извънредното състояние, в което наблюдаваме собственото си мислене.4)Абзац №8 – Материализъм, Рак (3-1-а). Наблюдение на мисленето.
Като обект на наблюдение мисленето обаче съществено се различава от всички останали неща. Наблюдението на една маса, на едно дърво настъпва у мен в момента, когато тези предмети се появят в кръгозора на моите преживявания. Но мисленето за тези предмети аз не наблюдавам паралелно. Масата наблюдавам, а мисленето за масата извършвам, но не го наблюдавам в същия момент. Първо трябва да заема някаква гледна точка извън собствената си дейност, ако наред с масата искам да наблюдавам и своето мислене за масата. Докато наблюдаването на предмети и процеси, както и мисленето за тях представляват съвсем обичайни състояния, изпълващи непрекъснато моя живот, наблюдението на мисленето е своего рода извънредно положение. Този факт трябва по съответен начин да се вземе под внимание, когато се цели да бъде определено отношението на мисленето към всички други съдържания на наблюдението. Трябва да сме наясно, че при наблюдаване на мисленето към последното се прилага подход, който представлява нормално състояние за разглеждане съдържанието на целия останал свят, но който в течение на това нормално състояние не настъпва за самото мислене.
Макар да има „материален“ аспект в очите на материалиста, обикновеното мислене, както казахме, не може да се съзерцава паралелно с наблюдението на външното явление. Може по едно наведнъж. Вниманието е като прожектор, с насочена светлина. Осветява или предмета, или себе си. Въпрос на насочване на лъча.
За да освети себе си, този изучаващ света субект трябва да излезе в извънредно състояние. Да застане извън себе си. Да се качи на покрива на своя свят. Да се дистанцира, да използва подхода „остранение“.
Последното е литературен термин, въведен от Виктор Шкловски, който може би е донякъде уместно да цитираме тук. При подхода „остранение“, според Шкловски, този или онзи предмет се описва по непривичен и странен начин. С него се цели извеждане на читателя от „автоматизма на възприятието“. Това е страничният поглед, при който външното наблюдение се замества от съзерцание на вътрешния ни понятиен свят.
„Остранението“ на Рака
Ракът, под чийто знак е този светоглед (материализмът), винаги прави крачка встрани от мястото, на което е бил. Биологическият вид рак ходи настрани или назад. Това е интересен „природен“ намек за смисъла на „остранението“, постоянно да се отдръпваш встрани, да правиш крачка настрани, като рака.
Материалистът, според Щайнер, остава при това, което упражнява върху него непосредствено и най-грубо въздействие, тоест материалните неща. Търсенето на по-финия поглед върху мисленето, което очевидно не е така материално, както физическият обект, е своеобразен изход от материализма и преход към втория светоглед – срещулежащия спиритуализъм.
Преобразяване в Козирога
Ето как в два абзаца от “Философия на свободата” е описан преходът и от материализма към спиритуализма, и от зодиакалния знак на Рака към този на Козирога. Според много източници една от целите на човешкия живот е всеки от нас да развие у себе си качествата на срещуположния си зодиакален знак. Вижте и това (текстът продължава и след анонса):
Зодия Рак: Характеристика, трансформация, еволюция и чувства
Такова е и упражнението на Том Ласт. Ние трябва да се опитаме да проумеем как се поражда всекидневното материалистическо мислене:
- То възниква в резултат на наблюдението, “подклажда се” от него.
- Всекидневното материалистическо мислене е “рефлексия”, отражение на наблюдението.
- То по правило не е свободно, защото има за причина външни фактори, без които в идеалния материалистически вариант то няма как да възникне.
- Мисленето е нещо различно от наблюдението и без мислене никое научно изследване не може да породи задоволителни резултати.
Това е и ролята на споменатия по-горе мистицизъм на Венера, поглеждането навътре в същността на човека с цел разбирането на някакви външни процеси. Само гледането, възприемането не е достатъчно. Дори и материалистът в своето всекидневие непрекъснато мисли. Той обработва резултатите от своето наблюдение чрез така нареченото “рефлективно” мислене.
Ето го и упражнението
Как например може да се проведе едно такова упражнение? Оглеждаме се и наблюдаваме около себе си. Виждаме да речем някаква кола и забелязваме как тя поражда у нас първичните рефлективни мисли, да кажем “Това е ситроен”; “Тази кола отдавна не е мита”; “Не е подходяща за нашите разбити пътища” и така нататък. Това е дейността на описвания в тези два абзаца мистичен материалист или материалистически мистик, на Везни в Рак.
Когато успеем да разпознаем у себе си това свое качество, да се отдаваме на рефлективно мислене в резултат на всяко свое чисто наблюдение, ние вече ще сме застанали на Прага. До това води “остранението” при проучването на собственото ни мислене. Подобно е и описаното по-горе извънредно състояние. То и ще ни отведе по-нататък в преобразуването на собствения ни светоглед от този на материалистическия мистик в нещо друго.
Това е идеалното упражнение за развитие на силите на Рака в нас по отношение на мисленето. Тоест ние трябва да успеем да излезем от себе си в някакъв смисъл, да се погледнем отстрани, но да се погледнем и вътрешно, наблюдавайки своето мислене, което е един от най-загадъчните процеси в нашата душа. Не просто осцилограма, а нещо мистично, творческо и дори ясновидско.
Рефлективно мислене и свобода
Опитвайки се да осъзнаем как наблюдението поражда първични мисли, как ги запалва и привежда в движение, ние ще извършим голяма стъпка и по посока на своята свобода. Защото когато мисленето ни проблясва само щом е възбудено от външни и независими от нас причини, за каква свобода може да се говори? А ако не сме свободни дори в мислите си, ние няма как да сме свободни изобщо в нищо.
По-късно в същата трета глава, в 17 абзац, където е описан светогледът на рационалиста или по-точно на мистичния рационализъм (Везни в Телец), става дума отново за това. Според текста по принцип чистият материалист никога не може да постигне извънредното състояние, иначе няма да е никакъв материалист. Когато влизаме в това изключително състояние и започваме да наблюдаваме собственото си мислене, ние отиваме отвъд материализма.
“Който е неспособен да влезе в извънредното състояние, беше описан като човек, не умеещ да надхвърли материализма и чрез мисленето да стане съзнателен за това, което във всички останали духовни дейности си остава несъзнателно”.
Тоест с въпросното упражнение ние се научаваме да разпознаваме какво е “чистото наблюдение” на Рака и как то поражда у нас елементарни първични мисли. Започваме някакви първи опити в разглеждането на собственото си мислене, което автоматично ни поставя встрани и “отвъд” и ни дава възможност да стартираме своеобразно виждане на мисленето. Щайнер сравнява този процес с “внезапното проглеждане на слепия за цветовете”. Това е задачата на Венера в Рака у нас, на мистичния материалист, да преминем Прага и да придобием качествата на Козирога по отношение на мисленето, да направим една забележителна стъпка към свободата си. Заслужава си да опитаме!
Видео
Бележки под линия:
↑1 | Рудолф Щайнер. „Философия на свободата“. GA-4. Глава 3, седми и осми абзац. Превод: Борис Парашкевов. Издателство „Даскалов“. |
---|---|
↑2 | Рудолф Щайнер. Човешката и космическата мисъл. GA-151. Четири лекции, изнесени в Берлин от 20 до 23 януари 1914. Издателство „Даскалов“. |
↑3 | Абзац №7 – Материализъм, Рак. Наблюдение на мисленето: Във времето наблюдението дори предхожда мисленето. Защото и мисленето трябва да познаем най-напред чрез наблюдение. По същество ние описахме едно наблюдение, когато в началото на тази глава представихме как мисленето се подклажда от един процес и как излиза извън рамките на даденото без негова намеса. Едва чрез наблюдение ние забелязваме всичко, което влиза в кръга на нашите преживявания. Съдържанието на усещания, възприятия и съзерцания, чувствата, волевите актове, съновиденията и образите на фантазията, представите, понятията и идеите, всички илюзии и халюцинации ни се дават чрез наблюдението. |
↑4 | Абзац №8 – Материализъм, Рак (3-1-а). Наблюдение на мисленето. Като обект на наблюдение мисленето обаче съществено се различава от всички останали неща. Наблюдението на една маса, на едно дърво настъпва у мен в момента, когато тези предмети се появят в кръгозора на моите преживявания. Но мисленето за тези предмети аз не наблюдавам паралелно. Масата наблюдавам, а мисленето за масата извършвам, но не го наблюдавам в същия момент. Първо трябва да заема някаква гледна точка извън собствената си дейност, ако наред с масата искам да наблюдавам и своето мислене за масата. Докато наблюдаването на предмети и процеси, както и мисленето за тях представляват съвсем обичайни състояния, изпълващи непрекъснато моя живот, наблюдението на мисленето е своего рода извънредно положение. Този факт трябва по съответен начин да се вземе под внимание, когато се цели да бъде определено отношението на мисленето към всички други съдържания на наблюдението. Трябва да сме наясно, че при наблюдаване на мисленето към последното се прилага подход, който представлява нормално състояние за разглеждане съдържанието на целия останал свят, но който в течение на това нормално състояние не настъпва за самото мислене. |