Упражнение за свободна воля. Осъзнаване и психология

Ще говорим за осъзнаването на понятието свободна воля и пречките, които науката психология създава пред това.

В поредицата „Как да медитираме“ за начинаещи представяме 6-те съпътстващи упражнения на Рудолф Щайнер, без които качествената медитация е затруднена.

Разликата между мисли, чувства и воля е сравнително трудно постижима за съвременния човек. Много хора си мислят, че им е ясно, защото са го учили по психология, но те срещат трудности, когато нещата се задълбочат.

Така се получава, защото в учебниците се заучават “дефиниции”, почиващи върху психология, която отрича съществуването на душата. По принцип мисленето с думи, с дефиниции, не е съвсем истинско мислене, а по-скоро папагалстване, което замъглява смисъла на понятията, вместо да води до тяхното разбиране.

Освен това тъй като “психология” означава “наука за душата”, то науката на хората, които отричат съществуването на душата, би трябвало да носи друго име. Например “антипсихология” или “непсихология”.

Съответно когато непсихологията се опита да ти обясни разликата между воля, чувства и мислене, нормално е това да води до едно дълбоко неразбиране.

Целта на този текст

Дефинициите са създадени повече за да могат хората да водят безсмислени спорове. Целта на текста по-долу не е да спори, а да доведе до разбиране на волята и да даде начин за нейното контролиране. Упражненията, които се представят, на пръв поглед изглеждат също така безсмислени, както и дефинициите, но ако човек започне да ги прави, постепенно проумява същността на процесите и дейностите на душата.

Например открива колко е несвободна волята му във всекидневието и как през цялото време извършва неща, подчинени на някого другиго, или пък на обстоятелствата. Разпознава действията, предизвикани от собствената му воля, свободните действия. Упражненията позволяват с нас да се случат и други интересни неща, а също така и да развием определени духовни способности.

Второто упражнение, което разглеждаме, е предназначено за това, да станем господари на собствените си волеви импулси. (Първото беше за контрол на мисълта, можете да го видите ТУК!) С други думи с неговото практикуване ние се стремим да вземем в ръце управлението на своите действия.

Свободни ли сме във волята си?

Голяма част от нашите дейности (също както и мисленето ни, което зависи от спонтанно възникващи спомени или от видяното и чутото по време на протичането на деня) произтича под въздействието на външни или вътрешни импулси.

Често във всекидневния си живот сме заети с интензивно търсене на отговори на въпроси, зададени от околните хора или предизвикани от текущи събития. На тях сме принудени да отговорим с действие. Това са теми, налагани ни от всекидневието или от близките и колегите ни.

Също така може би поглеждаме към графика си за деня и седмицата, към хартийката или тефтерчето, в което сме си записали задачите за деня, в съответното компютърно приложение за управление на времето и ангажиментите или нещо подобно. Тоест докато правим това, ние нямаме свободата за импулсивна волева инициатива, която да не е предизвикана от определен, макар и много силен, мотив. В този случай действията ни са породени от външен дразнител.

„Вътрешната“ воля

Понякога като доказателство за силата на волята може да послужи и отказът да свършим нещо. Например ние можем да се откажем след като прочетем вестника да изгледаме и новините по телевизията. Можем да се спрем, когато след това ни се прииска да прегледаме мейла и таймлайна на Фейсбука.

Немалко усилия може да ни коства и преодоляването на вътрешното съпротивление, когато ни се налага да осъществим неприятна среща. Във всички цитирани по-горе случаи на нас ни се налага съзнателно да се стремим към това да управляваме волята си. Тогава посоката на волята ни идва от дълбините на собствената ни душа.

Господството на ситуациите

свободна воля, мисли, чувства, разум, психология 01910Душата трябва да стане управителка както в света на мислите, така и в областта на волята. Във физическия сетивен свят, където волята се проявява, господството най-вече принадлежи на живота, на ситуациите, които той ни предлага, пише Рудолф Щайнер. Тези ситуации и обстоятелства по външен начин пораждат такива или онакива потребности и стремежи у нас, които волята ни започва да се опитва да осъществи. С други думи тя се чувства длъжна да удовлетвори желанията ни, които са възникнали под властта на едни или други мотиви, породени от всекидневието или от околните ни хора.

Измъкването от тази зависимост на волята може да се постигне, макар и за кратко, в точно определено от нас време на деня. За обучението на волята се изисква човек да съумее строго да спазва своите собствени заповеди.

Съществено и несъществено

свободна воля, мисли, чувства, разум, психология 0189Който се научи да прави това, на него все по-рядко и по-рядко ще му идва на ум да пожелава несъщественото. Той ще осъзнава кога волята му се подчинява на нещо злободневно, възникнало спонтанно отвън и кога тя се дирижира от собствения му Аз в ясно съзнание. Проумяването на разликата между собствения импулс, задвижващ волята, и „случайните“ външни дразнители е голяма част от работата по поемането на контрола върху собствената ни воля.

Коренът на неудовлетворението

свободна воля, мисли, чувства, разум, психология 0178Неудовлетвореността и неустойчивостта в нашия волеви живот произтичат от влечението ни към такива неща и цели, за които ние си нямаме ясно изградени понятия. Те ни връхлитат ненадейно и ни принуждават да свършим едно или друго и така неусетно целият ден може да премине в извършване на дейности и задачи, които не са породени от вътрешната ни светлина и решимост.

Ако в края на такъв ден ние направим ретроспекция на събитията в него, можем да се изненадаме, че нито веднъж не сме постъпили така, както действително сме искали, тоест и инициативата, и волята ни да са били наши и свободни, неповлияни от обстоятелствата.

Нямайки понятие за това, какво и кога ще ни се наложи да направим, дали то произтича от нашата воля или е породено от външни мотиви и задължения, обслужващи някаква външна цел, ние само можем да задълбочим общото си разочарование.

Любима фраза на новоизпечените началници е „Ти знаеш ли сега какво ще направиш?“. С това искат да подчертаят пред подчинения си, че той няма никаква представа, няма понятие за това, как ще протече денят му от тук нататък. Този въпрос изразява желанието на шефа да акцентира върху факта, че той определя посоката на волята на своите подчинени. Така е с повечето неща, които ни се случват през деня. Ние не знаем „сега какво ще направим“.

Осъзнаване и огорчение

Подобна неудовлетвореност и огорчение от това, че дните ни се изпълват с действия, които не са под наш контрол, само може да се изострят, когато дойде моментът от душата ни да се роди нашето висше Аз. Тогава ние съвсем ясно ще забележим, че през цялото време волята ни не е била свободна нито за секунда.

Това може да внесе голям смут и объркване, защото не е лесно да се осъзнае и приеме подобно нещо. То е като да светнеш лампата в една абсолютно тъмна стая и да се изненадаш от това, че мебелите не са там, където си си ги представял. Дори и нещо по-разочароващо: Че животът ти минава по съвсем различен начин, отколкото си си мислел.

Въпросното объркване може да се намали, ако извършваме в продължение на няколко месеца всеки ден следното упражнение.

свободна воля, мисли, чувства, разум, психология 0167

То се състои в това сами да си заповядаме „В такова и такова време ти ще направиш това и това“. По този начин постепенно ще се научим така да си предписваме времето и характера на изпълняваните неща, че тяхното осъществяване да стане напълно възможно.

Възможно и невъзможно

Това е начинът да се издигнем и над пагубното „На мен ми се иска да постъпя така“ или „Ще ми се да взема друго“. Подобно мечтателство рядко се замисля за начина на осъществяване на капризите и мимолетните желания и дали то изобщо е възможно.

Един от великите мислители слага в устата на своя героиня-пророчица следните думи: „Обичам този, който копнее за невъзможното“ (част втора на Гьотевия „Фауст“). И самият този автор допълва на друго място „Да живееш в една идея, това значи да се държиш с невъзможното така, сякаш то е възможно“ (книгата „Изречения в проза: Сентенции, максими, афоризми“).

Но това не бива да се тълкува като противоречие с казаното по-горе. Понеже за да стане тази препоръка валидна, ние първо трябва да се научим да искаме възможното. После да полагаме усилия за неговото изпълняване и върху тази способност да приложим силната си воля, необходима за изпълнение и на нещата, които доскоро са ни изглеждали като невъзможни.

Това е силата, която превръща невъзможното във възможно: Да се научим да искаме и постигаме възможното и към тази способност да прибавим и наглед невъзможното.”

Факторът време

свободна воля, мисли, чувства, разум, психология 0156Но при всички случаи трябва да си определим едно „заковано“ време в денонощието, в което да си правим упражнението за контрол над волята. Избирането на часа може да стане и постепенно, с проби-грешки, но е важно да това да се реши дългосрочно, да не го оставяме за последния момент преди упражнението и да не е всеки път различно. Естествено, може да има и изключения, но те трябва само да потвърждават правилото за точния час.

Кое действие подхожда?

свободна воля, мисли, чувства, разум, психология 0134Рудолф Щайнер говори за действия, „които нямат особена важност„. Има се предвид, че колкото по-слабо ни подбужда към действие обективната необходимост, толкова по-силен би трябвало да бъде нашият стремеж към реализацията на това действие. С други думи: Ако действието е наистина незначително и дори от определена гледна точка безполезно, тогава от нас се очаква по-голямо съзнателно напрежение на волята, по-голямо усилие, за да го извършим.

Напротив, ако действието е важно за нас и ние ще го направим така и така, защото то ни е необходимо, тогава волята, която упражняваме, за да го реализираме, е същата като онази несвободна и несъзнателна воля, която ни потапя в обичайния водовъртеж на всекидневието. А тъкмо от него се опитваме да се измъкнем с това упражнение, нали!

Също така тук е много важно даденото действие да възниква по наша собствена инициатива и по никакви други причини. Затова е добре да е неважно, за да бъде чисто откъм злободневни мотиви, но е задължително да е измислено от нас самите. Ако ползваме нечие друго упражнение, това е същото като да се подчиним на нечия друга воля.

За действието ни не е задължително да има какъвто и да бил зрим ефект. Но това изобщо не означава, че то трябва да е безсмислено (въпреки широко разпространеното заблуждение във връзка с това упражнение). Дадено незначително действие може да се окаже даже много значително и смислено, в зависимост от това, какво мислим ние за него, какво влагаме.

Пример №1: Скръстване на ръце

Например ние можем да вземем решение всекидневно в 15:10 да скръстваме ръце. (Само по себе си това е безсмислено действие, когато няма за цел да показва увереност, надмощие, гордост или пък самозащита, създаване на бариера пред гърдите, израз на чувство за застрашеност.)

Но при това ние можем да мислим, че подобно скръстване на ръцете ни помага да съхраним бодърстващото си състояние, че ни държи будни. Лактите ни се освобождават от напрежението, крайниците ни събират сили за нови, решителни движения, които ще дадат забележителен резултат.

Пример №2: 7 крачки напред и 7 – назад!

В една от лекциите си Щайнер дава пример с човек, който всекидневно по едно и също определено от него време прави седем крачки напред и седем назад. При това той си е представял хода на еволюцията и инволюцията. Ясно е, че и в този случай само идеята придава смисъл на това действие.

На практика на много хора им е трудно сами да изберат подходящо „безсмислено“ действие, на което да вменят смисъл. И така е нормално да бъде. В света на тотално несвободната воля ние сме свикнали някой друг да ни казва какво да правим. Това ни затруднява, когато трябва сами да измислим нещо свое, което реално може да ни направи свободни, макар и за пет минути.

Пример №3. Поливане на растения

В друга своя лекция при описанието на упражнението Рудолф Щайнер дава пример за такова действие като поливането на растения по едно и също време на денонощието. Голямо е било неговото разочарование, когато веднъж посетил дом, в който живели няколко антропософи. Те като по команда по едно и също време се нареждали да поливат растенията. Тези хора били започнали буквално да изпълняват даденото за пример, вместо сами да намерят нещо.

В това упражнение е много важно да се открие най-подходящото за дадения човек действие, защото само то би способствало за изработването на собствена инициатива. Ако изпълняваме чужди идеи и препоръки, нищо не правим.

Пример №4. Прочитане на 3 куплета

Думата „действие“ е използвана тук в нейния буквален смисъл, като нещо, което изпълняваме с ръцете или краката. Става дума за конкретно движение, което ние трябва да направим и за чието осъществяване се налага да използваме крайниците си. Те в крайна сметка са основното обиталище и изразител на човешката воля.

Даже ако сме си поставили за цел в определен момент да прочетем три куплета от произволна страница на някоя книга (например „Фауст“ на Гьоте), това също може да бъде причислено към двигателните активности. Защото на нас ще ни се наложи да вземем книгата, да я вдигнем и да я отворим на определена страница (отварянето на Фейсбук, Гугъл драйв или Евърноут не влиза в областта на физическите действия).

Воля и крайници

Идеята, че крайниците са основното средоточие на волята, е трудна за проумяване от човек, който е учил психология, отричаща съществуването на душата.

  1. Лесно е да приемем, че мислите се съсредоточават предимно в главата (това е признато от всички).
  2. Малко повече резерви има към твърдението, че чувствата се проявяват в гърдите и особено в сърцето (поетите го твърдят, по комунистическо време даже имаше сборник стихотворения „Априлски сърца“).
  3. Но волята да е в крайниците? Не беше ли и тя в главата? Не беше ли всичко химия, произвеждана в мозъка? Не, не е така. Ако си направим сами и правилно упражнението, скоро ще се убедим, че главата не е основното обиталище на волята, а именно крайниците!
Заземяване и въплъщаване

Благодарение на това двигателно действие ние съзнателно и по собствена воля проникваме с Аза си в собственото си тяло и това ни помага по-добре да се инкарнираме, да се въплътим в тялото си.

(Останалите упражнения също така са насочени да ни дадат възможност да правим нещо, свързано със Земята, да се „приземяваме“: в упражненията за контрол над мислите се използват земни обекти, а третото, четвъртото и петото упражнения са вградени в потока на всекидневния живот, така че самият живот дава материала, който може да се използва за тяхното изпълнение.)

Елементът търпение

Какъв е смисълът да се правят упражненията по едно и също време? Той се заключава в елемента търпение (нужно е да издържиш, докато стане времето). Благодарение на този сдържащ елемент нараства самосъзнанието. Така нивото на водата в язовира, която се задържа от затворения шлюз, се покачва все по-високо и по-високо.

По същия начин и когато очакваме нещо да се случи по-късно, а не веднага, с времето значимостта му се увеличава. Първоначално избраният незначителен ритуал постепенно се превръща в значителен. Наблюдавайки промяната, ние си създаваме по-солидни критерии за оценка на важността на събитията.

Скачените съдове

По правило в момента на действието, при активизацията на волевия процес произтича едно понижаване на съзнанието. Ние сякаш напълно се отдаваме на това действие, “загубваме ума си” по него и се потапяме напълно във волевия процес. Трудно е да се обясни на човек, който не го познава, но пък е лесно да бъде разбрано от онези, които знаят за какво става дума.

свободна воля психология как да медитираме, медитация за начинаещиКогато вършим нещо съсредоточено, ние не се занимаваме с глупости. Затова и на страдащите от депресия често старите хора препоръчват да хванат мотиката и да копаят. Когато крайниците ти изпълняват волево действие, съзнанието се понижава. Закон. Нещо като закона за скачените съдове. Но естествено е по-различен, защото се отнася до душата, а не до физиката. Ако се разсейваме със странични мисли, няма да свършим работата си с ръцете добре. Затова се държат така и скачените съдове от учебниците по физика. Едното винаги е за сметка на другото.

Сънят на волята и на съзнанието

По думите на Щайнер волята „спи“. Волята ни по принцип е в състояние, подобно на спящото, в съзнание на сън без сънища. Но докато прилагаме волята си, съзнанието също се притъпява. Чак след завършването на дейността си можем да дадем оценка на това, доколко ни се е получило.

Веднъж привършили, съзнанието ни отново се изостря и ако искаме да се върнем отново в режим на работа, ни трябва нова психическа подготовка за влизането в него. Всеки, който е работил, познава разликата между “режима на работа”, на приложение на волята и другия режим на съзнанието, в който ние сме по-будни и се оглеждаме с какво да се захванем по-напред.

И така в упражнението на волята очакването има решаващо значение. Тъй като ние си назначаваме време за старта му, на нас ни се налага да запазим съзнанието си светло и бодърстващо непосредствено до самия момент на началото. По такъв начин, когато настъпва определеният час, ние се оказваме готови да пристъпим съзнателно към него.

В известен смисъл ние трябва да произведем един вид театрално изпълнение – това ще ни помогне да преодолеем вътрешното съпротивление. То може да възникне в съзнанието ни при реализацията на нещо такова, което няма никакво практическо значение.

Трудностите, които срещаме

Трудностите, възникващи в различните упражнения, са неразривно свързани с конституцията (душевното устройство) на конкретния човек. Някои проявяват особена дарба за изпълнение именно на волевото упражнение. За други то се оказва сложна задача.

1. Трудности за времето

Ако трудно ни се получава точно в определения момент да си спомним, че трябва да изпълним избраното действие, не бива да усложняваме ситуацията, а да използваме едно или друго напомняне. Работа могат да свършат както обикновеният будилник, така и различните ремайндъри в интернет.

2. Волева „мускулна треска“

Духовните упражнения са подобни на физическите. А именно: Ако през първия ден на занятието приложим прекалено много сили, ще ни се наложи за по-дълго време да прекратим опитите. Както и при мускулната треска, ще ни трябва почивка за възстановяването на волевите „мускули“.

Могат да се намерят доста аналогии между волята, мускулите и крайниците по простата причина, че в тях именно тази воля се проявява най-ясно. Крайниците и волята, както казахме, са свързани по същия начин, по който са свързани мислите с главата и чувствата с гърдите на човека.

3. Прекалено непосилна цел

При избора на прекалено висока и непосилна цел, волята ни може да претърпи разстройство и да се парализира, досущ като един пренатоварен крайник. Затова в началото е по-хубаво да изберем нещо не толкова трудно, което ще ни даде по-голям шанс да се сдобием с успех.

4. Сутрин или вечер?

Много хора, на които във втората половина на деня не се е удало да изпълнят упражнението, постигат успех, когато си определят сутрешен час. Също така можем да си помогнем като първоначално изберем такова време на денонощието, което само по себе си представлява преходен момент:

  • В началото или в края на почивката
  • преди или след обяда;
  • в градския транспорт по пътя към дома
  • и така нататък.

По-късно за пробуждане на вниманието можем да изберем време, което не носи в себе външни спомагателни средства. Когато трябва да преодолеем известна съпротива на околната среда. Например в средата на някой урок или съвещание, по време на изпълнението на нещо друго задължително и т.н.

В такива случаи може да ни помогне, ако от по-рано си създадем представа за определения момент и премислим ситуацията, в която можем да попаднем. Освен това можем отрано и да се погрижим желаното действие да стане практически осъществимо и да не доведе до тежки последствия за нас.

Например в нужния момент да имаме под ръка тетрадка, в която да си направим предопределената записка, без това да буди особено недоумение у хората наоколо.

До какво води това упражнение

свободна воля, мисли, чувства, разум, психология 0123Опитът показва, че успехът при изпълнението на това упражнение носи на хората усещане за радост и води до подобряване на физическото здраве.

И обратното: Ако ние всеки път пропускаме определеното време за упражнението и не ни се удава да го осъществим, както сме планирали, това отново може да парализира волята ни. Неуспехът обезкуражава.

Успехът окуражава, неуспехът парализира

За да избегнем този ефект, настоятелно се препоръчва, когато сме пропуснали определения момент, пак да си изпълним действието, макар и със задна дата. По този начин един вид ще приведем волята си отново в състояние на активност. Грешките и пропуските могат да бъдат поправени, но не с разкаяние, самосъжаление или извинения, а с действие. Това и ще ни даде възможност с времето да се приближим към поставената цел.
свободна воля, мисли, чувства, разум, психология 01
Освен това по този начин ние не само привеждаме в изпълнение планираното, а и достигането на всекидневната цел ни добавя нова енергия. Успехът окуражава. Йооп ден Ойл (министър-председател на Холандия от 1973 до 1977 г) на въпроса откъде се взима у него толкова много енергия, за да изпълнява всичко, което професията му изисква, отговаря: „Своята енергия аз черпя от всяко дело, което съм довел до успех„.

Обещаното на себе си се изпълнява трудно

Упражнението на волята – това е договор с нас самите. Като правило е по-лесно да удържим дума, която сме дали на някого другиго, отколкото на себе си. Обещанието, дадено на друг, се основава на чувството на взаимно уважение. Докато за изпълнението на уговорката, която сме направили с нас си, най-сериозният мотив може да стане усещането за независимост на волевите ни действия от външните фактори. В случай на успех от изпълнението на упражнението нашата воля ще става все по-независима, а свободата ни – все по-обозрима.

Написа:
Георги Календеров

свободна воля, мисли, чувства, разум, психология източници

Източници

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *