Благодарността умножава благополучието. Недоволството – напротив!

Положителното (позитивно) мислене и силата да умножаваме благата си чрез чувството на благодарност. Как ни говори природата в 11-ата седмица след Великден и какво се очаква от нас.

Положителни мисли, провокирани от изреченията, посветени на седмица 11 в Календара на душата от Рудолф Щайнер. Какво е актуално в края на юни в природата, погледнато от страна на духовната наука.

На малките деца им прави впечатление, че жабите крякат най-силно вечерта, а дневно време повече гледат да си мълчат.

Децата понякога сами разрешават този проблем, според нещо чуто от Дитер Хорнеман*: „Мълчат, защото се молят“, му е казало едно от тях. Те някои неща ги разбират по-добре от нас, възрастните.

Чак толкова добре ли е да си пораснал?

Ние правим всичко по силите си, за да се изкараме по-пораснали, по-сериозни и скептични. С времето загубваме способността си да се очароваме, защото това ни изглежда детинско (инфантилно). Сетивността ни намалява, стопява се и усетът ни за духа.

В този Слънчев час, Календар на душата 11 седмица

Няма как иначе да бъде, а и се очаква от нас да бъдем точно такива. Живеем в суров материалистически свят, построен върху концепциите на комунисти, йезуити и др. п. Сигурно ще трябва да минат още поне 50 години, за да започнем да се освобождаваме от възгледи от рода на “Битието оформя съзнанието”. Разбира се, ако не стане още по-зле (за което има изгледи).

мъдра вест на теб се дава да узнаеш, Календар на душата 11 седмица

И какво разбираме от казаното на Хорнеман: Цялата планета Земя се занимава с молитва през лятото, а през зимата се отдава на медитация. В студения сезон тя потапя в душата си образите, породени от нейните мисли. Тези образи ще предизвикат силите на израстването и на развитието, които ще ѝ бъдат нужни през пролетта и лятото. А лятото е време за молитва на благодарност.

Отдаден на всемирна красота, Календар на душата 11 седмицаНие ясно разграничаваме четирите сезона, но съдържащите се в тях 52 седмици някак си ни се размазват. А и разграничението на сезоните е също доста повърхностно. Ние знаем, че:

  1. зимъска“ е студено и има високи сметки за ток и парно.
  2. Есента е време за училище и връщане към реалността. Време е да се работи, след като
  3. цяло лято от май нататък почивните дни са се сливали и е било жега.
  4. За пролетта също можем да кажем нещо. То се доближава до истината: Природата се събужда от сън.

В теб себе си със чувство изживяваш, Календар на душата 11 седмицаПодробностите обаче ни убягват. Неща от рода на това, какво точно се случва с природата през всяка една от 52-те седмици, не са занимание за пораснали хора. Значи трябва да попитаме децата (и поетите). През лятото природата се моли, а зимно време медитира.

Годината: Между молитва и медитация

Всъщност ние притежаваме само това, за което сме благодарни на Бога. Имаме единствено нещата и обстоятелствата, за които благодарим в молитва или просто отправяйки чувство на благодарност към онази своя тайна област, която считаме за най-свещена.

Ако сме недоволни от живота си, ако не го оценяваме, ще ни се отнеме и това, което имаме. Такова е едно от възможните тълкования на репликата на Христос, че комуто има, ще му се даде още, а на онзи, който няма, ще му се отнеме и това, което има. Разбира се, съществуват и други, много по-дълбоки начини да се тълкува тази Христова мисъл. Всеки го разбира така, както е подготвен. А най-много хора отказват да го разберат, защото противоречи на сериозните им материалистически възгледи. Но това е факт: Молитвата на благодарност умножава ѝмането.

Ние като деца на Земята можем да се поучим от нея и да ѝ подражаваме. Невероятно преживяване са разходките сред природата вечер или през деня, лятно време. Чуваме мощното свирене на щурците, обажданията на тази или онази птичка, а откъм храстите загадъчно премигват светлинки.

Говори ли ни природата?

Всъщност птиците казват по нещо и на нас, но ние обикновено не им обръщаме внимание, защото сме прекалено големи за такива работи.

Да се загуби може човешкият Аз, Календар на душата 11 седмицаМислим си, че птиците не ни чуват, когато говорим глупости. Гларусите на морето са прости и предизвикателният им и оскърбителен смях не се отнася до нас. Един гларус не би могъл да знае, че току-що самите ние сме казали простотия. Смехът му, разбира се, не ни засяга и ние в никакъв случай не бива да внимаваме какво говорим.

Така си мислим. Но ако ходиш с деца в планината и се заслушате в песента на някой славей, можете да останете изненадани. Децата започват да контактуват с него, да му подсвиркват, да му изпълняват с уста мелодии от класиката. Славеят или друга птичка внимателно ги изслушва и им отговаря със своя мелодия. Разговорът може да продължи, докато на децата им омръзне.

През целия път нататък обаче те ще си свирукат и ще продължават да търсят контакт с останалите птици. Това е доста вълнуващо и може да се помни цял живот. Нека ние да сме достолепно възрастни и скучни, а птиците да не разбират от дума! Но никой не би се разсърдил на тази красота, дирижирана от природните същества.

Според Рудолф Щайнер – и гларусите, и горските птици нямат индивидуален Аз и с тях не може да се разговаря по същия начин, по който си говорим с приятели. Животните обаче принципно имат групов Аз, който е доста по-умен от тези на мнозинството хора. Осите например са произвеждали хартия дълги векове преди тя да бъде „изобретена“ от хората. И до ден-днешен, както и по-рано, гнездата им се правят от висококачествена хартия.

Лермонтов, пустинята и Бога

Над нашата глава са звездите на лятото, тези съзвездия, които най-добре се виждат по това време на годината. Струва ни се, че планетата се е разтворила във Вселената. „Пустинята приема Бога в себе си“ – ако можем да цитираме Лермонтов:

Лермонтов - Пустыня внемлет богуГлаголът “внимать” („внемлет“ в конкретната си форма) в горния текст означава да слушаш, да обръщаш цялото си внимание върху нещо. Но от руската класика той е придобил и допълнителни художествени внушения. Например че “пустинята с цялото си внимание слуша и възприема какво ѝ казва Бог. И звезда със звездата си говори” (всяка с всяка звезда).

Думата идва от старославянското “вънимати” („слушам“), образувано с помощта на представката “вън” („в, във“) и глагола “имати” („взимам“). От същото място идва и българското, и руското “внимание”. Много думи в руския имат в корена си “ним”, например “понимание” (разбиране), “обнимание” (прегръщане, прегръдка) и др. И те говорят за нещо, което го имаш. Пустинята внимава и слуша Бога и в същия момент го има в себе си. Сега е прекрасно време да потърсим древните и свещени корени на думите и да бъдем благодарни за това.

Както виждаме, тези познания и възприятия са достъпни не само за антропософите и Щайнер, но и за Лермонтов, за децата, а и най-вероятно за един доста широк кръг хора.

и себе си да намери в мировия Аз, Календар на душата 11 седмицаВ тези наши преживявания се отразява това, което се случва със Земята през лятото. Нейната душа се разтваря в космическите пространства! И на нас ни се дава шанс да съпреживяваме красотата и благодарността заедно с тази земна душа. Във втората половина на юни ние можем да се слеем с всички същества, представители и създания на четирите природни царства.

Ние можем да изживеем себе си в чувство, участвайки в този всеобщ планетарен процес. Можем дори да се загубим в него и в същия момент да се намерим, съживени и подмладени в Аза на света.

Добавка от 16 юни 2018 г.:

Когато успяваме да се отречем от себе си в името на децата и семейството, можем да почувстваме как личният ни Аз се разтваря в мировия Аз, разширява се и ни носи повече, отколкото сме можели да получим в обикновеното егоистично състояние. Така виждаме, че онова, което го правим в името на ползата, на себе си, го губим, докато направеното в резултат на личното отречение е изцяло спечелено и даже се преумножава.

Удивително е колко опустошителна може да бъде една егоистична проява и колко творчески и съживителен става нашият стремеж да създадем щастие на едно дете, хармония в семейството, когато се стремим да творим красота и щастие.

Снощи преди да заспя, прочетох нещо интересно в „За дихателния процес. Бележки от езотеричен урок, изнесен в Мюнхен на 16 януари 1908 г., (GA-245), че ние създаваме чудовищата на бъдещето, когато извършваме действия в помощ на егоистичния си интерес. С тях ние ще се борим по времето на бъдещия период Вулкан и битката ще бъде жестока. Когато обаче се отдаваме на алтруистични действия, породени от любов, ние създаваме съществата, които ще ни помагат.

В строфата от тази седмица се казва:

Да се изгуби може човешкият Аз
И себе си да намери в мировия Аз.

Миналата година съм го пропуснал, защото ми се е сторило неразбираемо. Но днес го разбирам. Когато успеем да се загубим в стремежа си да създадем щастие, да подходим благородно и себеотрицателно, тогава Азът ни се открива в мировия Аз. Тогава ние успяваме да постигнем хармония с природните същества и цялата природа започва да работи в наша полза. В такива мигове можем да постигнем повече, отколкото ако само се взираме в личната си изгода. Даже напротив – егоистичните влечения създават злото в живота ни и не е нужно да чакаме епохата на Вулкан, за да може тя да се прояви. Вулкан има своя зародиш в съвремието.

Ние притежаваме достатъчно заложби, за да предвидим последствията си от всяка своя егоистична постъпка. Егоизмът е този, който създава злото. А “моралната интуиция” ни казва какво ще се случи, когато постъпим себично, казва ни колко ще пострадаме. Ние никога не знаем последствията от постъпките си. Дали когато сме убедени, че вършим добро дело, това няма да доведе до зли последствия. Много философи стигат до извода, че доброто и злото са относителни, защото последствията от тях са непредвидими. Но ето че има случаи, когато у нас проговаря моралната интуиция и ни казва, че егоистичната постъпка е зло, а себеотречението и носенето на щастие на едно дете (примерно) е добро, защото създава бъдещите сили у малкия човек да бъде силен, да бъде енергичен, да има добро самочувствие, да се страхува или срамува по-малко…

Вдъхновение за част от тези мисли ми дойде от това видео:

Ние обикновено не виждаме и не разбираме природните духове, защото сме заслепени от собствения си егоизъм и мислите за нашето си благополучие. Те заглушават гласа на мировия Аз. Това, което стои зад Майа, може да бъде разкрито в миговете на себеотречение. Когато се самонаблюдаваме и съзнателно заглушим ежедневните си дребни мисли, тогава проговаря всичко онова, което всъщност е най-ценно за нас.

Любопитно е също и как текстовете от Календара на душата се допълват от година на година. Затова е добре да се пише и да се проследява развитието. А ако някой попита, акумулираното излиза веднага, защото то е осмислено и се намира в Съзнателната душа, където ние имаме постоянен достъп до пълното познание. Тя е неизчерпаем извор на мъдрост, от който можем да черпим във всеки момент. Затова е добре да се систематизират тези познания, защото никое от тях не се губи, а заедно се катализират и стимулират към умножение.

Написа: Георги Календеров

Източници:

* Дитер Хорнеман. Ведно със Земята диша Душата. Изд. “Даскалов”. 2001, Ст. Загора

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.