Благодарността умножава благополучието. Недоволството – напротив!

Положителното (позитивно) мислене и силата да умножаваме благата си чрез чувството на благодарност. Как ни говори природата в 11-ата седмица след Великден и какво се очаква от нас.

Положителни мисли, провокирани от изреченията, посветени на седмица 11 в Календара на душата от Рудолф Щайнер. Какво е актуално в края на юни в природата, погледнато от страна на духовната наука.

На малките деца им прави впечатление, че жабите крякат най-силно вечерта, а дневно време повече гледат да си мълчат.

Децата понякога сами разрешават този проблем, според нещо чуто от Дитер Хорнеман*: „Мълчат, защото се молят“, му е казало едно от тях. Те някои неща ги разбират по-добре от нас, възрастните.

Чак толкова добре ли е да си пораснал?

Ние правим всичко по силите си, за да се изкараме по-пораснали, по-сериозни и скептични. С времето загубваме способността си да се очароваме, защото това ни изглежда детинско (инфантилно). Сетивността ни намалява, стопява се и усетът ни за духа.

В този Слънчев час, Календар на душата 11 седмица

Няма как иначе да бъде, а и се очаква от нас да бъдем точно такива. Живеем в суров материалистически свят, построен върху концепциите на комунисти, йезуити и др. п. Сигурно ще трябва да минат още поне 50 години, за да започнем да се освобождаваме от възгледи от рода на “Битието оформя съзнанието”. Разбира се, ако не стане още по-зле (за което има изгледи).

мъдра вест на теб се дава да узнаеш, Календар на душата 11 седмица

И какво разбираме от казаното на Хорнеман: Цялата планета Земя се занимава с молитва през лятото, а през зимата се отдава на медитация. В студения сезон тя потапя в душата си образите, породени от нейните мисли. Тези образи ще предизвикат силите на израстването и на развитието, които ще ѝ бъдат нужни през пролетта и лятото. А лятото е време за молитва на благодарност.

Отдаден на всемирна красота, Календар на душата 11 седмицаНие ясно разграничаваме четирите сезона, но съдържащите се в тях 52 седмици някак си ни се размазват. А и разграничението на сезоните е също доста повърхностно. Ние знаем, че:

  1. зимъска“ е студено и има високи сметки за ток и парно.
  2. Есента е време за училище и връщане към реалността. Време е да се работи, след като
  3. цяло лято от май нататък почивните дни са се сливали и е било жега.
  4. За пролетта също можем да кажем нещо. То се доближава до истината: Природата се събужда от сън.

В теб себе си със чувство изживяваш, Календар на душата 11 седмицаПодробностите обаче ни убягват. Неща от рода на това, какво точно се случва с природата през всяка една от 52-те седмици, не са занимание за пораснали хора. Значи трябва да попитаме децата (и поетите). През лятото природата се моли, а зимно време медитира.

Годината: Между молитва и медитация

Всъщност ние притежаваме само това, за което сме благодарни на Бога. Имаме единствено нещата и обстоятелствата, за които благодарим в молитва или просто отправяйки чувство на благодарност към онази своя тайна област, която считаме за най-свещена.

Ако сме недоволни от живота си, ако не го оценяваме, ще ни се отнеме и това, което имаме. Такова е едно от възможните тълкования на репликата на Христос, че комуто има, ще му се даде още, а на онзи, който няма, ще му се отнеме и това, което има. Разбира се, съществуват и други, много по-дълбоки начини да се тълкува тази Христова мисъл. Всеки го разбира така, както е подготвен. А най-много хора отказват да го разберат, защото противоречи на сериозните им материалистически възгледи. Но това е факт: Молитвата на благодарност умножава ѝмането.

Ние като деца на Земята можем да се поучим от нея и да ѝ подражаваме. Невероятно преживяване са разходките сред природата вечер или през деня, лятно време. Чуваме мощното свирене на щурците, обажданията на тази или онази птичка, а откъм храстите загадъчно премигват светлинки.

Говори ли ни природата?

Всъщност птиците казват по нещо и на нас, но ние обикновено не им обръщаме внимание, защото сме прекалено големи за такива работи.

Да се загуби може човешкият Аз, Календар на душата 11 седмицаМислим си, че птиците не ни чуват, когато говорим глупости. Гларусите на морето са прости и предизвикателният им и оскърбителен смях не се отнася до нас. Един гларус не би могъл да знае, че току-що самите ние сме казали простотия. Смехът му, разбира се, не ни засяга и ние в никакъв случай не бива да внимаваме какво говорим.

Така си мислим. Но ако ходиш с деца в планината и се заслушате в песента на някой славей, можете да останете изненадани. Децата започват да контактуват с него, да му подсвиркват, да му изпълняват с уста мелодии от класиката. Славеят или друга птичка внимателно ги изслушва и им отговаря със своя мелодия. Разговорът може да продължи, докато на децата им омръзне.

През целия път нататък обаче те ще си свирукат и ще продължават да търсят контакт с останалите птици. Това е доста вълнуващо и може да се помни цял живот. Нека ние да сме достолепно възрастни и скучни, а птиците да не разбират от дума! Но никой не би се разсърдил на тази красота, дирижирана от природните същества.

Според Рудолф Щайнер – и гларусите, и горските птици нямат индивидуален Аз и с тях не може да се разговаря по същия начин, по който си говорим с приятели. Животните обаче принципно имат групов Аз, който е доста по-умен от тези на мнозинството хора. Осите например са произвеждали хартия дълги векове преди тя да бъде „изобретена“ от хората. И до ден-днешен, както и по-рано, гнездата им се правят от висококачествена хартия.

Лермонтов, пустинята и Бога

Над нашата глава са звездите на лятото, тези съзвездия, които най-добре се виждат по това време на годината. Струва ни се, че планетата се е разтворила във Вселената. „Пустинята приема Бога в себе си“ – ако можем да цитираме Лермонтов:

Лермонтов - Пустыня внемлет богуГлаголът “внимать” („внемлет“ в конкретната си форма) в горния текст означава да слушаш, да обръщаш цялото си внимание върху нещо. Но от руската класика той е придобил и допълнителни художествени внушения. Например че “пустинята с цялото си внимание слуша и възприема какво ѝ казва Бог. И звезда със звездата си говори” (всяка с всяка звезда).

Думата идва от старославянското “вънимати” („слушам“), образувано с помощта на представката “вън” („в, във“) и глагола “имати” („взимам“). От същото място идва и българското, и руското “внимание”. Много думи в руския имат в корена си “ним”, например “понимание” (разбиране), “обнимание” (прегръщане, прегръдка) и др. И те говорят за нещо, което го имаш. Пустинята внимава и слуша Бога и в същия момент го има в себе си. Сега е прекрасно време да потърсим древните и свещени корени на думите и да бъдем благодарни за това.

Както виждаме, тези познания и възприятия са достъпни не само за антропософите и Щайнер, но и за Лермонтов, за децата, а и най-вероятно за един доста широк кръг хора.

и себе си да намери в мировия Аз, Календар на душата 11 седмицаВ тези наши преживявания се отразява това, което се случва със Земята през лятото. Нейната душа се разтваря в космическите пространства! И на нас ни се дава шанс да съпреживяваме красотата и благодарността заедно с тази земна душа. Във втората половина на юни ние можем да се слеем с всички същества, представители и създания на четирите природни царства.

Ние можем да изживеем себе си в чувство, участвайки в този всеобщ планетарен процес. Можем дори да се загубим в него и в същия момент да се намерим, съживени и подмладени в Аза на света.

Написа: Георги Календеров

Източници:

* Дитер Хорнеман. Ведно със Земята диша Душата. Изд. “Даскалов”. 2001, Ст. Загора

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *