Ако не се изгубиш изобщо, няма как и да се намериш!

Опит за тълкование на куплет от 9-а седмица на „Антропософски календар на душата“ от Рудолф Щайнер в 4 превода.

Разсъждения от 9 юни 2017 г., петък: Откривам, че всеки преводач разбира своето си. Веднъж подлогът е един, друг път съвсем друг. Английският превод най-много се доближава до разбирането ми за поезия.

Изгубването на себе си, Блудният син и топлината на света

Трябва да се изгубим, за да се намерим отново. Да осъзнаем историята за Блудния син. По-скъпи са ни онези, които са си тръгнали от нас. Включително и ние самите, когато се загубим. Оценяваме истински само нещата, които губим.
Тук внушението е точно обратното на “Опознай себе си”. Можеш да се опознаеш, когато се загубиш, когато забравиш за личната си воля.

Тогава ще почувстваш топлината, която светът излъчва, това е огънят на света, топлината на кръвта, на Духа. Този мистичен огън, който носим в Аза си, ние можем да усетим, когато потушим в себе си волята. Егоистичното желание само ни заробва и замазва очите ни.

Как изгубването на егоизма ни прави свободни

Обратното: Потискането на всякакви подобни желания ни прави свободни. Когато забравиш личната си воля, ти можеш да се почувстваш наистина свободен, защото за миг изчезва “онзи” вътре в теб, който постоянно те “кара” да искаш това и онова, да капризничиш и недоволстваш.

Личната воля в този случай може да се разбира като “нисшия, всекидневен Аз”, който за момент оставяме да замлъкне. Тогава ни се дава да почувстваме мировата топлина, провъзгласяваща наближаването на лятото.

Няколко начина за виждане на духовната светлина

Лятото се свързва и с по-ярката си светлина, в която отслабват всички депресии. Изгубването в нея не е метафора. Духовната светлина може да ни погълне. Това е много експлоатирана имагинация в киното: Някой се отдалечава и се потопява в светлината. Сещаме се за светлината, която се вижда в края на тунела. Спомняме си и за светлината, която умиращите виждат, според свидетелствата на хората, върнали се от “оня” свят. Оня свят е тук и всеки може да се “изгуби” в тази светлина, за да намери отново себе си.

В различните преводи това виждане на светлината се нарича “съзирането на Духа”, “духовно виждане” и “съзерцание духовно”. И тримата преводачи са горе-долу единодушни, и трите превода са интересни и имат достойни за разсъждение нюанси.

В първия случай имаме намек за нещо мигновено (“съзиране”), както да речем се вижда природен дух, с крайчеца на окото.
1. Д. Димчев. антропософски календар на душата рудолф щайнер 015
Във втория случай бихме го свързали с някаква зрителна постоянна сетивност (“виждане”), може би придобиване на непрекъсната способност да виждаме тази духовна светлина.
2 хр. маринов антропософски календар на душата рудолф щайнер 016
А в третия превод се говори за “съзерцание”, което ни насочва повече към времето, отколкото към вечността. Ние съзерцаваме образ или представа, които сме си създали и сме отнесли много навътре в себе си, и ги виждаме само докато насочваме мисълта и вниманието си към тях, примерно по време на медитация. Когато отново се върнат всекидневните мисли, образите могат и да изчезнат.
3. Н. Хорински - антропософски календар на душата рудолф щайнер 012
Английският превод ни дава още няколко възможни значения: видение, визия (за бъдещето), откровение. В тази посока може да се дълбае още много.
английски - антропософски календар на душата рудолф щайнер 013

Изгубването като ключ към всичко

Ключовата дума изглежда е глаголът “изгубвам се”. Ако не се изгубиш изобщо, няма как и да се намериш. Ако не умреш най-напред, не можеш и да се родиш. Това е посланието, което “мощно” се известява от гръмогласното предчувствие. Или поне така ми изглежда в момента. Като се изгубя, ще ви кажа.
немски - антропософски календар на душата рудолф щайнер 014
Забравянето и изгубването тук са свързани и ограждат текста като в изящна рамка. Един от подстъпите към разбирането на връзката между тях е в осъзнаването на дълбокото значение на прошката. Макар да си мислим, че прощаваме всеки ден по 1000 пъти, истината не е съвсем такава.

георги календеровПрошката е забрава, но на по-високо ниво от общоприетото. Това не е като да кажеш „Няма нищо“ или „Както и да е“. Много дълбока тема и не може да се осмисли в публикация от 600 думи. За това друг път. Догодина в началото на юни, живот и здраве, ще добавя нови значения.

Г. Календеров

P.S. Мотивът за изгубването и намирането се появява отново в седмица 11.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *