Интерпретация върху „Философия на свободата“. Предговор от 1918 г. на Рудолф Щайнер

Разглеждам абзац по абзац първия предговор от 1918 г. на „Философия на свободата“ от Рудолф Щайнер. Това е един от начините книгата да бъде разбрана.

Тя не е лесна за проумяване и за да вникнем по-пълно в текста, може би трябва наистина да го разделим и да сме сигурни, че поне донякъде сме успели.

Ако не подходим така, скоро ще усетим как губим фокус и се разсейваме, а постепенно ни се загубва и смисълът от прочетеното.

Неправилният подход към „Философия на свободата“ е дал повод на много хора да обявят книгата за недостатъчно интересна, недостойна за вниманието им. Но в действителност по-задълбоченият прочит ще ни покаже точно обратното – че това е една от най-хубавите книги, писани някога.

По-долу даваме всеки конкретен цитат на Щайнер + интерпретация на това, което сме успели да разберем. Написаното не претендира за валидност, това са само наброски на мислите, които са се появили в процеса на четене. По-скоро целта е да провокират читателите към подобен и подробен начин на проучване, който ще ги доведе до собствени заключения и – дай, Боже – евентуално може да предизвика коментари и дискусия, които само биха дообогатили възприемането на текста.

Пишете ни по-долу в коментарите дали намирате този подход за полезен! Да продължим ли с подобни публикации и „тълкования“ на иначе не толкова лесните текстове от „Философия на свободата“ и от други книги на Щайнер?

И така, нека преминем към: предговора от 1918 г. Интерпретация по

първия абзац

1-ви въпрос на книгата

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.1.10.1.1.1.Общоприето е, че съществуват само нещата, които може да бъдат видени и пипнати. Щайнер поставя въпроса по-широко: Може ли като съзерцаваме човешката същност, да считаме събраните данни за достатъчно сериозни, че да послужат за обяснение на всичко останало? Ако науката работи с материала на сетивата и личните преживявания се основават на душевните процеси и впечатления, то ние можем ли да се опрем на тях, за да обясним останалия свят?

Вторият въпрос

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.1.20.1.1.2. Човекът е волево същество, но свободна ли е неговата воля? Този въпрос често пъти застава пред нас, защото ние винаги се стремим да си обясним причините и следствията. Авторът обещава, че в книгата ще се направи разграничение от една страна между свободата, в която осъзнаваме причините за своите действия, (причините може да бъдат наречени и необходимост). И от друга страна ще се разгледа липсата на свобода, когато си мислим, че сме свободни, без да осъзнаваме, че действията ни си имат конкретна причина.

Връзка между 1-ви и 2-ри въпрос

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.1.30.1.1.3. Нещото, което обикновено липсва, когато искаме да застанем категорично на страната на свободата или на необходимостта, се намира в отговора на първия въпрос, тоест „може ли човешката същност да служи за обяснение на всичко останало?“. В зависимост от този отговор човек приема една или друга позиция по въпроса за свободата.

Ако ние открием такава област у човека, където свободната воля действително успява да се реализира, ние ще имаме солидна основа за постигането и проумяването на човешката свобода. Също така ще намерим и добра основа за разбиране на познанието, на неговите граници и евентуалната му доказателствена стойност.

Втори абзац

Живият фундамент на възгледите

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.2.10.1.2.1. Когато приемем за верен даден възглед, той става част от душевния ни живот, става критерий, през който прекарваме и оценяваме по-нататъшните си гледища, принципи и оценки. Важно е този фундамент да е сериозен и задълбочен, защото той ще се превърне в основа на много неща по-нататък. Той не бива да бъде сух и теоретичен, а жив. Не бива да го помним наизуст, а да го чувстваме. Иначе това би била поредната измама.

Допитване до душата

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.2.20.1.2.2. Този отговор няма да бъде дефиниция от последна инстанция, няма да е окончателен. Той “само” ще ни препраща към една област вътре в нашата душа, от която произтичат всички живи отговори. До тази област в нас самите ние можем да се допитваме във всеки момент, когато пожелаем, и ще получаваме необходимите отговори от собствената си душевна дейност.

Доказателствата

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.2.30.1.2.3. Достъпът до тази област става чрез нейното съзерцание. В нея се съдържат отговорите на въпросите, свързани със загадките за достатъчността на човека като обяснение на света и за свободата на волята. С това, което откриваме в нея, ние получаваме сили и яснота по пътя ни към дълбините на живота.

Ние започваме по-ясно да разбираме накъде и защо пътуваме в този живот. Стават ни по-ясни силите, с които съдбата и необходимостта ни насочват. Ние получаваме достъп до едно важно познание. Неговата валидност се доказва именно чрез собствения живот на човека.

Най-доброто доказателство за невидимите процеси се намира във връзката между душевните ни дейности и тяхното отражение върху действителността, която наричаме свой живот, среда или битие. Който веднъж е намерил и проумял въпросната душевна област, той по-лесно сам ще достига до отговорите на най-големите загадки.

Трети абзац

Защо книгата става и за материалисти?

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.3.10.1.3.1. Рудолф Щайнер държи да не включва никакви теми, които според материалистично насочените читатели може да бъдат наречени фантасмагории. Двата засегнати въпроса са достатъчно дълбоки, за да не се отива по-нататък. И без това книгата не е достъпна за всеки ум.

Но сега никой не може да каже, че спира да я чете, защото тя не отговаря на материалистическите му възгледи, а единствено защото не я разбира. Това няма за цел да създаде комплекси у читателите, а да ги провокира към мислене със собствените им глави, без разчитане и предоверяване на учебникарски клишета и авторитети.

Всеки сам трябва да открие вътрешната истина, която обяснява и външния свят. Това няма как да стане, ако предварително отхвърляме текста като фантасмагоричен. По тази причина и авторът се съсредоточава единствено върху тези важни два въпроса, за които става дума.

Вътрешната истина и клишетата

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.3.20.1.3.2. По-важно е сами да постигнем способността да намираме отговорите на трудните въпроси, отколкото да ни се дадат готови отговори, които да наизустим. Защото истината, която ни интересува, е жива и действена, а шаблоните и клишетата са мъртви.

Щайнер е един от най-големите унищожители на клишетата. Четейки го, човек постепенно се освобождава от всички вдървени и закостенели мисли, върху които първоначално е изградил светогледа си. С риск да изпита дискомфорт, той успява да си изгради нови мирогледни фундаменти, вече не върху наученото наизуст, а върху живата вътрешна истина, която е проумяна със сърцето.

Какво ли пък да говорим за съвременната „постистина„, която така силно влияе върху всички, чиито познания се градят на клишетата или пък на неосъзнатите страсти?!

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.3.30.1.3.3. Отсъствието на подчертано антропософски твърдения и резултати би могло да се яви липса на пречка пред материалистите, които ще се решат да прочетат книгата. Те не по-малко от останалите ще трябва да мислят със собствената си глава, освобождавайки се от догмите и клишетата на любимия си светоглед.

“Философия на свободата” обаче е интересна и за изкушените от Духовната наука, защото те ще открият в нея основите и доказателствата за най-невероятно звучащите постановки.

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.3.40.1.3.4. Едно от разтърсващите открития за проучващия книгата ще бъде как наглед чисто философски и материалистически въпроси могат да дадат метафизически отговори. Как чрез изучаването на тази строго научна и дори практична книга ще ни доведе до разбиране за Духовния свят и до вътрешно душевно спокойствие.

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.3.50.1.3.5. Ние ще намерим собствени основания да изучаваме Духовния свят и неговите закони, още преди да сме започнали да навлизаме съзнателно в него. Въпросите за човека, в когото се съдържат отговорите, свързани с реалността, и тези въпроси, които се отнасят до свободната воля, ни дават достатъчно основание да продължим да се интересуваме и от духовните неща.

Така ние ще получим отговори и по всички останали въпроси, които биха ни заинтересували. Ще получим достъп до пълното познание, ако разберем за себе си какво представлява то и как се получава този достъп.

Вижте и ТОВА: Упражнения по медитация (практически насочени)!

Четвърти абзац

Актуална ли е книгата над 100 г. по-късно?

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.4.10.1.4.1. За 25 години твърденията в първото издание на книгата не са променили своята валидност. Някои раздели са били разширени, но това не отменя основните пътища, по които мисълта е минала и заключенията, до които е достигнала. Същото може да се каже за тях и днес, повече от 100 години по-късно.

Това не са познания, които могат да загубят актуалност за няколко десетилетия или столетия. На друго място Щайнер казва, че “Философия на свободата” е книгата от неговите трудове, която единствена ще остане, когато всичко друго изчезне.

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.4.20.1.4.2. Претърпените редакции са единствено в посока на по-”умелото” изразяване, а не се дължат на промяна в убежденията. В резултат на това се е получила книга, която не може да се чете леко като роман и да се забрави. Тя е доста наситена с послания и значения, които не могат да бъдат проумени дори и от най-обиграните читатели.

За да разберем какво действително пише в нея, ние трябва да я проучваме така – ред по ред и абзац по абзац, и да не преминаваме нататък, преди да сме сигурни, че сме разбрали поне голяма част от вложеното в тях.

Недоброжелателите ще продължат да я атакуват и в бъдеще, но не защото тя е написана зле, а защото те не разбират какво пише в нея. Не са си направили труда да я проумеят, защото тя може да постави под въпрос основните им възгледи. На никого не му е приятно да признае, че се затруднява с разбирането на някой текст, най-малкото защото това е признак за ниска функционална грамотност. И обявява текста за слаб, а автора за непоследователен. Ние ще проявим разбиране към тези недоброжелатели и ще продължим да четем нататък.

Пети абзац

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.5.10.1.5.1. Щайнер е забавял второто издание, въпреки че първото се е изчерпало на пазара сравнително бързо. Той е изпитвал колебания дали да не актуализира текста, като включи в него и възникналите междувременно нови философски концепции. Той обаче е бил зает с проучвания от областта на Духовната наука и това го е спряло да се хвърля в злободневието.

философия на свободата рудолф щайнер 0.1.5.20.1.5.2. Той все пак е включил актуалните теми в друга книга. Но място за “актуалните събития” във философията не е останало в този труд. Той все пак ще ще се чете и в бъдеще, а за много от моментните философски течения и увлечения едва ли може да се каже същото.

В началото на хронологически първия предговор

на “Философия на свободата”, който във второто издание е преместен най-отзад, се уточнява интересно нещо.

Щайнер казва, че са пропуснати уводните 1-2 абзаца, защото му изглеждат не толкова важни, интересни и съществени. Той ги е съкратил, като е оставил само продължението “въпреки или именно поради” мисловната нагласа на природонаучните среди. Изнамерих съкратените изречения на английски и ги преведох криво-ляво. Оказа се, че те съвсем не са безинтересни, даже напротив!

Ето пропуснатите изречения:

Стремеж към индивидуалност

Вярвам, че една от основните характеристики на нашата епоха е, че човешките интереси са склонни да се насочват към култура на индивидуалността. (създава се култ към индивидуалността)

  1. Полага се енергично усилие да се разклати всеки вид авторитет.
  2. Нищо не се приема за валидно, ако не извира от корените на индивидуалността.
  3. Всичко, което пречи на човек напълно да развие способностите си, е захвърлено настрана. Изречението „Всеки от нас трябва да избере своя герой, по чиито стъпки да се изкачи до Олимп“ – вече не съдържа истина за нас.
  4. Ние не позволяваме да ни бъдат налагани никакви идеали.
  5. Убедени сме, че у всеки един от нас, ако само задълбаем достатъчно в самата сърцевина на съществото ни, обитава нещо благородно, нещо достойно да бъде развивано.
  6. Вече не вярваме, че съществува норма на човешкия живот, на която всички трябва да се стремим да съответстваме.
  7. Разглеждаме съвършенството на цялото като зависимо от от уникалното съвършенство на всеки отделен индивид.
  8. Не желаем да правим това, което друг може да свърши толкова добре, колкото и ние.
  9. Не, нашият принос в развитието на света, колкото и дребен да е той, трябва да бъде нещо в съответствие с уникалността на нашата собствена природа, което само ние можем да предложим.
  10. Никога хората на изкуството не са били по-малко заинтересовани от правилата и нормите на изкуството, отколкото днес.
  11. Всеки отстоява правото си да изразява в своите творби това, което е неповторимото в самия него.
  12. Също така има доста драматурзи, които предпочитат да пишат на диалект или жаргон, вместо да отговарят на стандартните граматически изисквания за езика и стила.

Не може да се открие по-добро обяснение на тези феномени от това, че те са резултат на човешкия стремеж към свобода, достигнал до най-голяма висота.

Ние не желаем да бъдем зависими изобщо, а където все пак крайно се налага да съществува зависимост, ние я толерираме само при условие, че тя съвпада с жизнения интерес на нашата индивидуалност.

Коментари от Том Ласт. Ето накратко какви

белези на съвремието ни

откриваме в тази съкратена част:

  1. Разтърсване на всички видове авторитети
  2. Индивидуална валидация
  3. Отхвърляне на лидерството
  4. Развиват се индивидуални идеали
  5. Индивидуално достойнство (worthiness, нещо, което си струва да се развива)
  6. Неконформизъм (няма обща норма, към която да се стремим)
  7. Съвършенство на всеки
  8. Уникален принос
  9. Креативно изразяване
  10. Динамичен език
  11. Стремеж към свободата
  12. Независимост

Enjoyed this post? Share it!

 

2 коментара по “Интерпретация върху „Философия на свободата“. Предговор от 1918 г. на Рудолф Щайнер

  1. Това е доста повърхностен прочит на „Философия на свободата“ от Рудолф Щайнер. Предполагам, щадите аудиторията. Препоръчвам да изясните връзката между всяко едно изречение и 12-те светогледа, които са посочени от Рудолф Щайнер. Ще ми бъде доста любопитно, ако продължите четенето и интерпретациите върху книгата. Не са много тези, които се осмеляват да пишат по тези теми, по простата причина че няма кой да ги чете (народа не ги разбира и ги обявява за тъпи по тази причина). Но аз ви прочетох и ми допадна. Мерси.

    • Благодаря, Любомире, за коментара. Ще продължа четенето и интерпретирането на Философия на свободата, защото темата ме интересува страшно много. Скоро и аз открих връзките с 12-те светогледа на сайта на Том Ласт. Но ще ми трябва още малко време да ги проумея. Не е лесно 🙂 И целта не е да бъде лесно, а да се мисли. Само който се страхува от мисленето може да обяви книгата за тъпа. Това наистина е една от най-хубавите книги, които съм чел. Не мога да кажа, че съм я прочел, защото един живот не е достатъчен, за да се прочете напълно, както примерно когато четем нещо наистина тъпо и елементарно. Прочетеш ли я веднъж, спокойно можеш да я почнеш отначало и да бъдеш сигурен, че ще ти се стори като чисто нова, почти напълно непозната и не по-малко интересна от преди книга.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *